ПОЕТ НА МЕСЕЦА: ЦОЧО БОЯДЖИЕВ В СТОЛИЧНА БИБЛИОТЕКА с „Книга, която можеш да вземеш на самотен остров“  

0
283

Поетичната антология на философа Цочо Бояджиев бе представена на откриването на новия сезон „Поет на месеца“ в Столичната библиотека. Столичната библиотека превърна в традиционно в културно събитие тези месечни срещи на автори с публика нещо, от което имаше нужда културният живот на столицата, но трябва да кажем, че тази среща беше особена. Не само защото бе посветена на юбилея на самата Библиотека, която навършва 90 години, но и защото срещата с философа-поет Цочо Бояджиев е нещо специално. Преживяване, за което трябва да благодарим и на  издателство „Да“ и Силвия Чолева, които ни поднесоха  изданието „ОБРАТНОТО НА СЛЪНЧОГЛЕДА“, Книга, която да вземеш на самотен остров“, както каза Стоян Асенов.

Да, има такива щастливи мигове, когато ти се предоставя възможността да срещаш книгата, с която дълго време ще общуваш, книгата, която ще седи до нощната ти лампа, ще я отваряш отново и отново за да тръгнеш по пътищата на времето и  разпознаеш и намериш себе си. Какво е обратното на слънчогледа- опакото на видимото- невидимите, но изкристализирали в мисълта и чувствата образи на  изминалия ти живот. Спомени, усещания, преживявания, опредметени чувства. Какво по-хубаво от това, някой да ти даде ключа да ги преживееш наново.
В стиховете на Цочо Бояджиев не случайно има много есен. Марин Бодаков го каза:   отива им октомври.  Когато клокочещата енергия на  лятото е замряла, времето е забавило своя ход и в избистрения кристален поглед на есента всеки щрих и  предмет добиват особен смисъл и значение. Плътни и релефни застиват във времето образите, а мисълта започва си играе с тях и да рисува в тоновете на  меланхолията, породена от загубата.
Изящни платна, в които всяка дума е свят за себе си.


гъвкав влак между слънчогледи разсеян
облак облегнат небрежно на хълма
магарешки тръни в шпалир край шосето
сенки като излегнати край оградата котки
ръждив катинар затворник на собствената си
мизантропия кичур суха трева сух кладенец
суха кашлица откъм градината сух
много сух излезе този октомври
точно когато волята ми претърколи
тежкото колело на благопристойните намерения
точно когато мислите ми се изостриха
толкова че не може да ми убегне
дори паяжинната нишка затваряща пътя нататък
точно когато след толкова много години
зная всичко което бих искал да зная
нямам какво да ти кажа
Еклога „Октомври“
Няма препинателни знаци. Детайла сам си го фокусирай.
Няма да се правим по-умни от един философ. Но е изумително как стиховете на един мислител са толкова не отвлечени, а опредметени, образите се раждат от  най-чистите, най-простите думи,но  засядат в съзнанието така, че дълго време мисълта чопли и извлича значения и смисли, които отключват пространства.

ТАКА Е С ДУМИТЕ
като неволник в тъмница
затворен в този свят на неизбежните
повторения(жилищни блокове
мокри стълбища, ресторанти
за бързо хранене прет-а-порте телевизионни
програми  любовни
афери синонимни речници)
скривам грижливо в дюшека
на спомена последната ябълка
която видяхме
сгушена между клоните на дървото
през онзи дъждовен октомври
в далечното село и я оставихме
да дочака снега

последната ябълка която беше първа
защото беше единствена.

За такива мъдри стихове наистина е достатъчно да кажеш, както започна изказването си Стоян Асенов: „Аз харесвам поезията на Цочо Бояджиев.

„Когато пътувам някъде, примерно отивам на море имам навика да взимам  някакви любими мои стихове, обикновено тематични  които чета а тези места. Сякаш имам някаква необходимост не само да гледам нещата, но и някой да ми говори за тези неща. Последните няколко години нося със себе си стиховете на Цочо Бояджиев И установих, че те попадат в онази колекция на предмети, онази рубрика, която бихме могли да озаглавим  „Кои са онези предмети, които ще вземете, когато отивате на пустинен остров…Човек като пътува някъде, по особен начин се чувства и сам.  И обича да му говори за тази негова самота в света. Струва ми се, че харесвам стиховете на Цочо Бояджиев, защото, както той казва в едно стихотворение „по пръстите си имам прах от стари книги. И действително във стиховете на Цочо Бояджиев можем да открием световете, които стоят зад тези книги и хората, които стаят зад тези книги.“ Той показва и нещо много важно, той показва, как чрез настоящето може да се говори за самото минало.“

Самият Цочо Бояджиев не случайно обича да пътува. Пътуването е напускане, сбогуване, откриване, преоткриване и връщане. Най-добре да си с книга пътеводител.  Стиховете на Цочо Бояджиев.
Вече има такова пространство, в което да се срещнеш с поезия и автор като Цочо Бояджиев.Столична библиотека ни поднася удоволствието в своя Клуб, където всеки месец среща публиката с поети и писатели на месеца.Да срещнеш и други хора на изкуството за да усетиш творческия дух на града.

Отдавна не бях виждала опашка от млади хора, да чакат да влязат за среща с поета.
Литературните четения от любими автори отдавна са любимо преживяване навсякъде по света, част от градската култура е, да има такива средища. И естествено, отива именно на Столична  библиотека, да подари за своята годишнина такива паметни  срещи на автори с публика.

 

Цочо Бояджиев е роден на 25 септември 1951 година в Троян.

През 1970 завършва Смесена гимназия с преподаване на немски език в Ловеч.

От 1972 до 1976 е студент във Философския факултет на Софийския университет, специалност философия със специализации по психология и българска филология.

От 1977 до 1980 година е аспирант към катедра „История на философията”. През 1980 година защитава дисертация върху модерното немскоезично платонознание.

От 1978 година е асистент, а от 1987 година – доцент по антична и средновековна философия във Философския факултет на Софийския университет.

Хабилитира се през 1987 година.

През 1990 година защитава втори докторат върху понятието за природа в средновековната философия.

От 1992 година е професор по история на философията.

Чел е лекционни курсове по обща история на философията, философия на средновековието и Ренесанса, антична философия, културна антропология на европейското средновековие, както и множество специализирани курсове пред студенти от специалностите философия, психология, педагогика, журналистика, класическа филология и българска филология в Софийския университет, както и в университетите в Пловдив и Велико Търново, в Американския университет в Благоевград, Нов български университет и Първо частно театрално училище.

През 1991 – 1999 години е ръководител на катедрата по история на философията във Философския факултет на Софийския университет.

От 2000 година е директор на Института за средновековна философия и култура, София.

Като стипендиант на фондация „Александър фон Хумболд” е специализирал в Тюбинген (1988/9 и 1993), Кьолн (1998) и Берлин (2003, 2005 и 2007). През 2000 година е пребивавал в Берлинския научен колеж като гост на ректора. През 2001/2 година е специализант в „Колегиум Будапещ”, Унгария, през 2004 – в Американската академия в Рим, а през 2012 – в Цуг, Швейцария.

Участвал е на многобройни международни научни конференции в Австрия (Кирхберг), България (София, Eлена, Гюлечица, Троян), Гърция (Ксанти), Испания (Ескориал), Англия (Бристол), Франция (Поатие), Италия (Флоренция, Пиза, Бари) и Германия (Кьолн, Ерфурт, Хамбург, Хановер) и др.

Съиздател е на поредицата Bibliotheca Christiana.

Съиздател е на поредицата „Семинар 333”.

Съиздател е на „Архив за средновековна философия и култура”.

Съиздател е на поредицата Studien und Texte zur Geistesgeschichte des Mittelalters на издателство Brill, Холандия.

Член е на редакционния съвет на списание „Християнство и култура”.

Съосновател е на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP).

Член е на няколко европейски академични институции: Международното Платоново общество, Обществото за изследване на средновековната философия (Лувен), Европейската академия на науките и изкуствата (Виена), Ерфуртската академия на науките, Берлинското научно общество, Приятелския кръг на Томас Институт, Кьолн.

Носител на Големия кръст „Защитник на вярата” ня Суверенния малтийски орден.

Номинация за националната награда „Хр. Г. Данов” за превода на „Немски сказания” от Братя Грим – 2012.

Номинация за „Будител на годината” на Столична голяма община – 2015.

Номинация за наградата на книжарница „Перото” за стихосбирката „Книга на ирониите и опрощенията” – 2016.

Национална награда „Хр. Г. Данов” за хуманитаристика за превода на т.1 от „Сума на теологията” от Тома от Аквино – 2004.

Награда за поезия „Златната метафора” на издателство АБ – 2005.

Голямата награда за цялостно творчество на портал Култура за 2015 г.

Награда на Съюза на преводачите за цялата преводаческа дейност – 2014 г.

Номинация за националната награда „Хр. Г. Данов” за превода на Умберто Еко, „Средновековното мислене” – 2018.

 

Коментари

comments