„НЕ ЗАБЕЛЯЗВАМЕ КРАСОТАТА ОКОЛО НАС“

0
6886

Арх. Русков и проф. д-р арх.Чавдар Ангелов за непознатата София и неразказаната архитектурна история на града.

Интересът ми към стара София се особено засили след като подехме кампанията Да спасим Първото българско кино Модерен театър на бул.“Мария  Луиза“, което в момента е в плачевно състояние. Около него обаче, също има занемарени безценни образци на европейската архитектура от началото на 20-и век, за които сякаш никой не полага грижи. Проявявайки интерес, попаднах на единствения архитектурен албум: „Старите къщи на София.(1878-1940)“ ,издаден от  двама почетни архитекти, Кирил Русков (р.1930г) и проф. Чавдар Ангелов (р.1930г).
Оказа се, че това е една от техните две книги.


Другата е посветена на предимно на обществени сгради: „София-архитектурни забележителности


И двете са издадени почти на доброволни начала. Това, което ги е накарало да положат усилия, е желанието да ни отворят очите за красотите на София, да ни напомнят колко много историческа и културна памет ще загубим, ако позволим тези сгради да не бъдат съхранени за  да служат като културен и исторически гид на бъдещите поколения.

архитекти:Фингов, Маричков

Бях впечатлена от снимките в двата албума, разкриващи красивата архитектура на града. Сгради, покрай които всеки ден минаваме мимоходом без да забелязваме елегантността в детайлите, без да разпознаваме архитектурните стилове, без да знаем кой ги е създал, кой е живял в тях, а и често не забелязваме, как една по една изчезват. От време на време, когато умишлено бъде съборена или подпалена някоя сграда, се сещаме какво губим, но докато безотговорни собственици оставят умишлено на самосрутване прекрасните фасади, за да ползват апетитните терени, рядко предприемаме активни действия да запазим навреме паметта на града.


Къщата на Гешов. бул.“Патриарх Евтимий“

арх. Кирил Русков

проф. д-р. арх. Чавдар Ангелов

С арх. Кирил Русков и арх. проф. д-р Чавдар Ангелов се срещнахме  да разговаряме за съдбата на стара София, за интереса към книгите им и подтика на двамата заслужили архитекти да се опитат да ни върнат паметта.

 

Тук трябва да кажем, че за второто издание на „Старите къщи на София“, Общината е помогнала и дори 2015 награждава авторите с почетната награда на столицата за съществен принос. Тя е  изчерпана.

Кое ви подтикна да положите този труд двамата, доколкото разбирам и снимките са ваши, направил ги е арх. Кирил Русков? 

арх. Русков:
-Да. Това е нашето професионално желание. Ние сме архитекти и двамата. Обичаме архитектурата, обичаме старите сгради милеем за тяхното запазване. Това ни накара да съберем доколкото можем, и то не от цяла София, но  сме заснели повече от 2000 жилищни сгради но сме публикували 600.

ул.“Искър
Арх.Ангелов:
–  Не забелязваме красотата около нас. Аз съм  преподавател, познавам младите архитекти, не чувствам някакъв особен интерес към тези сгради към миналото,към архитектурното наследство. Те тръгват по друга линия, напълно разбираемо, да проектират модерни сгради. И с тая наша дейност, освен  всичко друго, ни се ще да подбутнем някои млади хора да се заинтересуват и евентуално да продължат работата ни. Ние сме почти на 90 години..

ул. „Бачо Киро“( Първата на №4, е домът на фотографа П.Папакочев)

арх.Русков:
-Трябва да се продължи. Да се популяризират тези жилищни сгради. Да се разкаже кой ги е правил, кой е живял в тях. За какво са били предназначени, дали са били преустройвани.  Да стане достояние на софийската публика, да почнат да ги забелязват, да почнат да харесват града си, защото сега вървят, гледат в краката си и не знаят, че край тях има някаква великолепна сграда, че тази сграда е част от архитектурната и културната история на града. Трябва  младите да подемат инициативата, да проучат архивите. Ние ходихме на много места, проучвахме, но не успяхме всичко да научим за историите на сградите.Изследването е само начален етап и следва да продължи със събиране на повече данни за старите жилищни сгради на София – описания, планове, автори, етапи на реализация и др. да подтикнем общинските власти към мероприятия, задължаващи собствениците на тези недвижими имоти да ги съхраняват и подновяват, като се запази първоначалният им образ.

-Кажете нещо повече за тези сгради от професионална гледна точка. Винаги съм се учудвала, как София сред Освобождението-една селска паланка изведнъж за нула време става красив европейски град. Много от тая красота е затрита по време на бомбардировките, а това, което останало, не го  забелязваме, а то е част от нашата европейска история.


акварели Йозеф Обербауер. София след Освобождението


ул. „11-и август“
 арх.Ангелов:
– Отначало у нас работят около 30 чужденци – австрийци, чехи, руснаци, немци, италианци, които стават проводници на европейското влияние и архитектурни концепции. Около 1890 г. се появяват първитебългарски архитекти, възпитаници на същите школи. Те скоро изместват чужденците – през 1898 г. у нас работят 24-ма архитекти (само шестима от тях чужденци), през 1912 г. – 62-ма(само двама чужденци), през 1935 г. архитектите у нас са вече около 380. Нашите архитекти имат най-често добра подготовка, подчертан усет към новото и стремеж да го приложат успешно към българските условия. Това добре се вижда от запазените жилищни и обществени сгради, устояли на бомбардировките от 1943–1944 г. Немалък дял от тях са станали жертва на предприемачите, а в най-ново време – на грандоманията и показността на т.нар. социалистическо строителство. Тази „дейност“ продължава завоалирано и днес, независимо че много от ценните сгради са обявени за паметници на културата и са защитени от закона. Все повече постройки от този период се обновяват и ремонтират, запазвайки оригиналния си облик. Обществените сгради от този период са добре проучени и за тях има публикации в научни издания,  енциклопедии, справочници, пътеводители, в пресата и в туристически материали, докато само малка част от жилищните сгради са попаднали в специализирани издания, и то с откъслечни сведения. Целта на нашето изследване е да се документират и идентифицират жилищните сгради в София от Освобождението до 1940 г., които имат добри художествени качества и които следва да се съхраняват като културно наследство.

ул. „Алабин“

 


бул. „Витоша“
арх. Русков:
-Знаем, какво представляваше София след  .Освобождението.с криви улички и съборетини.. Без никакви по-значими сгради, освен конака. Само за 20-30 години  Изведнъж София става модерен град- абсолютно изравнен с другите европейски градове както каза той-това беше една паланка ето вижте, какво е представлявала София-след Освобождението-една права улица няма.

Йозеф Обербауер акварел
(Римските останки са били по-видими от къщурките?)

бул. „Васил Левски“

-А как събирахте данни за сградите?
-Сложен въпрос, без съмнение, защото много сведения и много данни около тези сгради са окончателно загубени Колкото  и да се странно обаче, ако се разрови човек, поне за част от тях може да се намерят данни. Като излезе книгата, започнаха да се появяват хора заради това, че е публикувана тяхната сграда. Ние искаме този въпрос да се развие и стане много по-широк. Интересът  да се разшири и към другите сгради, изобщо към архитектурното наследство. Да може то да се запазва, да се поддържа и да се популяризира. Напоследък има напредък.. не е много масово, но имаше много дълъг период, в който нищо не се правеше.

Гражданският интерес се събуди  за съжаление, след като много от тези сгради бяха подложени на варварско отношение,  или бяха разрушени    Къщата с Ягодите, Къщата с кулите, Къщата на Гешов. 

арх. Русков:
–  Така е, смятаме, че  се чака да се съборят и да се направи нещо високо
Те нямат средства, собствениците, затова трябва да се породи двоен интерес: от страна на гражданите, и втори път от Софийска община, която да прояви възможностите си за поддържане, финансиране, прилагане
-Има закон за опазване на паметниците?
арх. Русков:
-Една част са паметници на културата, но не всички Не са но са толкова ценни, че ни се иска и те да влязат в тази категория.
-Не трябва ли  именно архитектите да положат началото, инициативата за това? КАБ имаше настояване да се преразгледа списъкът с паметниците, да се пренапише
арх. Ангелов:
-Не съм забелязал да има резултат. Би трябвало Института за паметниците на културата той има ново наименование. Заплати получават за тая работа. Те трябва да съберат данни, имат и право и възможности…обаче, имат една архива и дотам са замръзнали…
арх. Русков:
-По-голямата част на това, което сте заснели, не е в техните списъци.

ул. „Триадица“ хотел „Сплендид“
  -Можем само да се възхищаваме на енергията и предпиемчивостта на нашите предшественици които са изграждали младата свободна държава

„Близнаците“ ана братя Парушеви

Първата жилищна кооперация, строена от Лазар Парашкеванов-„Палата „Света София.“ (1923-1929) На ъгъла на „Московска“ и „Раковски“.
Когато граф Цепелин прелита над София, за което има и песен, се е впечатлил от този първи български „небостъргач“. Това става 16 октомври, 1929 г  и даже бил казал, според градската легенда:„Как може в тази паланка такава висока сграда?“Сградата, слава богу, е реновирна успешно.(б.а.)

къщата на Яблански.

-Но това не е ли турската легация(втори ред, по средата) Тук е сниман филмът „Любовта е лудост“, един от първите български филми и Васил Гендов в Мемоарите си разказва, как ги погнал не друг, а Кемал Ататюрк. Което може да не точно така, макар че наистина Камал Ататюрк е бил аташе в България, само че май-по рано…Така или иначе, историята остава неразказана..
арх. Русков:

-За всяка къща може да се разказва.
арх. Ангелов:
-Другата ни книга е по-популярна, но пак  в нея има невидяни неща. Знаете ли, че този витраж в софийския университет малцина го знаят.Всички известни обществени сгради са тук

Тук е и Модерен театър, строен,1908(сецесион),архитект Димо Начев.

Уж Общината обеща да принуди собственика  да предприеме действия, за запазването му. Но нещата изглеждат все-по плачевни.

Да спасим първото кино у нас

 

Коментари

comments