СПОДЕЛЕНИ УЛИЦИ в КвАРТал-а

0
422

Нов живот за стария квартал. Разговор с Мартина Стефанова за развитието на идеята за създаване на обособено културно пространство в столицата.

Мартина Стефанова е главен изпълнителен директор на арт фондация DOMA (основана през 2012 г. от Мартина Стефанова и Дойчин Котларов. ) Тя е един от най-дейните млади културни мениджъри у нас. В конкурса за млади мениджъри Next Generation 2017 е класирана втора. Завършва графичен дизайн в Москва, където живее дълги години, след което специализира една година анимация в Южна Корея. През последните години се занимава с различни културни инициативи, сред които платформата за културни събития DOMA Art Events и проекта за изграждане на културен квартал в СофияКвАРТал“.Това е обособен културен и исторически квартал – място, където паметта на града диша и живее, характерен белег за европейските столици. София отдавна имаше нужда някой да предприеме инициатива за създаването му.
А територията  между четирите булеварда –„Дондуков“, „Сливница“, „Левски“ и „Мария Луиза“, е сякаш предопределена за това. Квартално пространство с живописни улички и махали, успяло да оцелее по време на соц-а, избягвайки нашествието на  индустриалния бетон, както и да съхрани в голяма степен специфичната атмосфера от междуетническа пъстрота и харакерна толерантност в нравите, наследена от многовековно общуване на различни култури тук. Досега кварталът остана встрани донякъде и от апетитите на имотните инвеститори. Така че разходката из сенчестите му улици е като пътуване с машина на времето – можеш да срещнеш всички пластове на историята на едно място.

И ето, че есип от млади  хора са решили да я извадят на показ, да я разкажат и да ни накарат да почувстваме отново връзката си с нея.

 Мартина Стеванова:
Инициативата квАРТал/ Kvartal се роди през 2016 година. Целта бе да обърне погледа на днешния софиянец и на гостите на столицата към една неоснователно пренебрегвана и занемарена зона, заключена между тези четири главни булеварда в центъра, която пази много от културното, архитектурното и историческото наследство на древния ни град. Да го покаже  и развие като културен потенциал.
Дейността на колектива ни е свързана с популяризирането  му и превръщането му не само в културен и исторически резерват, а в територия на споделено усещане за необходимостта да се съхранява и развива живият дух на града, от възраждане на съкварталното усещане за общност и отговорност за съхраняване на паметта, до събуждане и насочване на общественото внимание към проблемите на местната среда.
Основни акценти са ни развитието на културна и занаятчийска дейност, опазването на архитектурното културно наследство и разработване на идеи за облагородяване на градската среда в тази зона.

Мартина разказва как всичко тръгнало от  участието в разработване на концепция за преобразяване на пространството пред Гарата, по времето когато София кандидатства за столица на културата.

Мартина: Цялата тази енергия, която бяхме набрали тогава, решихме да вложим някъде  и, понеже живеем в този квартал, а тогава имахме събития, свързани с Дома на киното, посветени на Фасбиндер, в разговори се роди идеята да направим нещо като мрежа в този квартал, в който има много локации, които са прекрасни, но не получават нужната видимост.
Нарекохме  тази мрежа КвАРТал. Това е цетърът на София, в който е и голяма част от стария еврейски квартал и който от края на 50-те години започва да запустява, тъй като 80 процента от българските евреи заминават за Израел.
С Института по пазарна икономика (ИПИ), направихме проучване за да разберем доколко тази идея е ефективна и в каква посока да работим. Оказа се, че всъщност ИПИ са правили подобни проучвания на градове и квартали и на миналогодишното  издание на КвАРТал фестивал (който и тази година ще се сътои от 13-и до 15-и септември), дойдоха на терен да направят изследвания доколко е популярно това, което правим – сред бизнеса, организациите и жителите. Резултатите са публикувани на нашата страница. Оказа се,че хората припознават идеята и имат свои идеи за споделяне. На базата на това проучване например, разбрахме за потребността от повече публични пространства и започнахме да мислим в тази посока. Имаме проект за разработване на вътрешните дворове, които  могат да се отворят за съседите, за живущите.


Между другото, Институтът намери едно становище от края на 70-е години за този район, който още тогава е бил известен с множеството интелектуалци, живеещи тук, за обособяването му в някакъв тип арт-зона и най-интересното е, че тогава за пръв път се споменава думата „Капан“. Това е идея, осъществена отдавна по цял свят, къде ли не – в Берлин,в Амстердам, в Лондон, квартал Маре в Париж, в Краков – старата еврейска махала…

Това, което решихме в началото, бе да направим фестивал, който да привлече вниманието към каузата за създаване на такова културно пространство.
Освен всичко, това е квартал, съхранил много слоеве културно наследство. Сред тях са останките от древна Сердика, Минералната баня, също религиозните институции – сефарадската Синагога, най-голямата на Балканите, джамията, православната църква „ Св. Параскева“, следващата след „Св. Ал.Невски“ по големина, Католическата църква, Арменската църква.
Една от темите ни е да съхраним това културно наследство и да го разкажем. Освен това, тук е съхранен духът на стара София, визията с тези стари къщи, с малките павирани улички-това е София от началото на 20-и век, нещо, което сме загубили. И ние искаме да се съхрани този облик и да се превърне в съхранено историческо пространство с автентична  атмосфера.

– Много история за разказване има в тази част на София. Тук са останките от североизточната кула, тук до нея може да се види най-старият паметник на иврит,

еврейските обиколки, които правим в квартала отново ще ги повторим и тази година със Sofia Free tour – те ни помагат за тях. Разбира се, това не е само еврейски квартал, а и арменски, гръцки, тук са се заселвали много бежанци от Македония и  все още носи отпечатъка на живия живот на столицата он началото на 20 век който тук е бил забележитолно динамичен и бурен, шумен и пъстър. Бирарии, кафе-шантани, търговски дружества, тук е първото кино, едно от най-старите в Европа- Модерен театър, прословутият  ресторант Гамбринус.. Всеки ъгъл си носи своята история. Къщите също разказват истории…

Кой ви съдейства и кой ви подкрепя, държите ли връзка с архитекти, историци, с Общината?

-През годините откакто започна проектът, сме работили с различни архитекти, с Димитър Механджиев, с „Клуб Смисъл“, с „Визия за София“ – арх. Любомир Георгиев. За  нас е важно да работим с тях, защото те се занимават с  визията на града в развитие. Имахме и среща с главния архитект на София. Продължаваме да работим с различни експерти, защото това е една кауза, която би трябвало да е на всички, не само на нас, като идеен носител.
Отскоро работим и активно с район Оборище, с кмета, Васил Цолов, с когото започнахме в началото на годината , тъй като искаме да имаме събития  не само по време на фестивала, но и по-малки, свързани с общностите тука. И заедно с район Оборище, със съдействието на кмета, започнахме да затваряме по веднъж в месеца по една улица. И да организираме най-различни събития.
Много ни помага и еврейската общност. С тях първата година отворихме Синагогата и направихме пърформанс в двора, ще се радваме да продължим и сега по време на фестивала. С арменската общност също работим активно, работим с църквата „Св. Параскева“, чийто двор беше място за поетично-артистично състезание: Актьори срещу Поети. Работим и с Халите, с Музея на София- с тях ни предстои дай боже работа сега през септември. Общности, институции, бизнес, хората- всички заедно ще работим, да  съхраним и същевременно дадем нов облик на това прекрасно място.

– Какво ще е бъдещето на старите красисиви сгради, пустеещи и рушащи се, изоставени от собствениците?
Сайтът  Obache.bg и Фондация Култура и комуникации  водим кампания за спасяването на Първото българско кино „Модерен театър“, строено 1908 година, сграда, свързана с прохождането на българското кино и сецесионен образец на архитектурното ни наследство. В Дома на киното неотдавана видях подписка в защита на кампанията,  подкрепя ли КвАРТал каузата, киното да оцелее?

 

Разбира се, не подлежи на обсъждане, тъй като нашата инициатива си поставя за цел да подкрепя и други иницитиви за съхраняване на културни паметници в квартала, за да могат да бъдат опазени и възстановени. Защото това е визията ни за стара София, която искаме да съхраним, това е наша цел  и една от инициативите ни е да съхраненим облика на старите къщи. Опитваме  се да убедим собствениците, че трябва да ги поддържат, защото това е общо наследство. Обсъдихме и с главния архитект Здравко Здравков идеи за адекватната за времето  реставрация. Той твърди, че има разработен такъв проект за цяла София, който чака да бъде одобрен.

– Какво предстои и какво да очакваме през септември на Фестивала?
– Историите на квартала са нещо, което започваме да събираме  малко по малко. Това, което започнахме да правим от тази година извън рамките на фестивала, е проект  „Споделени улици“.  И на една от тези улици – „Бачо Киро“ поканихме Георги Папакочев, който да разкаже за своя баща и историята на фото Папакочев. Работим в тази посока, за съхраняване на паметта на квартала.

Сега, на 20 юли предстои четвъртото затваряне на улица – „Триадица“, като част от  Sofia Art Fest. Наричаме ги споделени  квартални улици, защото затваряне не е най-подходящата дума. Всъщност, улицата се освобождава от движение, за да могат хората да общуват и споделят преживявания. И темата ще бъде:“Sofia Art week в Квартала“.

Кооперация Мусала и хотел Сплендид на ул.“Триадица“

В понеделник, на 15-и юли, се открива, обединихме усилията си с живеещите там и  голяма част от събитията и локациите ще бъдат в Квартала. Това са локации по  улиците „Триадица“, точно сградата, строена от Георги Фингов, там, където се говори, че е бил първият софийски бардак, на втория етаж  има галерия – пространство Porta, където с изложба ще се открие  Sofia Art week.
Ще има музика, работилница с гости от Швейцаия, танцьори и художници – гостуващи автори, работилница за арт книги, която ще я води една французойка Виктория Кийфър, ще можем да се насладим на едно споделено преживяване, улицата ще диша, ще живее заедно с хората.
Вечерта в събота ще има закриващо парти, в бар Макондо, където ще гостува един известен българин от Берлин – Горо. Той ще направи закриващото парти.
А  на „Цар Симеон“ 29 на следващия ден (See me on вижте ме, на) ще има  изложба с чуждестранни и локални атристи.
В сряда представяме в Дома на киното новия филм на руския експериментален режисьор Олег Мавромати, което е  и част от световната му премиера и ще си поговорим за новото кино, посткиното, чийто идеолог е той.*

В 18.30, сряда, заповядайте в Дома на киното.
Няма нужда непременно да търсим през лятото развлечения извън града. Можем да споделяме прекрасни емоции и преживявания и в собствения си град, на собствената си улица.

-Знам, че това, което ние правим, е един дълъг процес. Да се осъзнае, че промяната  зависи от гражданите и живущите, не само от институциите. Защо е дълъг? Защото изграждаме не само една общност, но създаваме и гражданско общество. А проблемът, знаем, е национален. И това, което правим, е пробуждане в малък мащаб – хората да се осъзнаят, че са отговорни за средата, в която живеят, че носят отговорност за собствения си двор, защото този двор го гледа и съседът. Опитваме се да преодолем навика да се чака някой отвън да дойде и да оправи нещата. Опитваме се да го преборим и изкореним и у нас, самите, защото  дори в нашата работа отначало има ентусиазъм, после всеки се оглежда да дойде някой друг да свърши нещата. Така че, това е дълъг процес и като послание го отправям към всички, не само в квартала. Промяната идва от индивида. От всеки един от нас.

– Като казвате ние – кои сте?  
ДОМА е фондация за култура, изкуство и градско развитие. Започнахме с Дом на киното преди време и с няколко арт протранства. През годините други фондации се присъединиха, като Абордаж, Арте, в момента растем.  Различни нива на активност, Стратегическото развитие го правим ние, бар Абордаж, Сити студио и Надежда Георгиева, благодарение на която изградихме този разпознаваем имидж. Екипът ни е малък, но продължава да расте, работим с доброволци и отправям покана към всеки, който има интерес и желание, да се включи, да дойде, за да можем заедно да осъществим тази идея – София да има такова арт-пространство.

  • Успех.

*Олег Мавромати основава през 1995 независимата филмова компания „Супер нова“, и е смятан за главен идеолог на московското радикално кино. През 2014 година съвместно с Боряна Роса основава новото движение, наречено „посткино“, което се фокусира върху образи, тясно свързани с видеоблоговете и социалните мрежи. „Няма място за старите кучета“ е сред заглавията, които познаваме. Боряна Роса е визуален артист и художник, доктор по дигитално изкуство, основател на грепата Ultra Futuro. И двамата живеят в САЩ.

Коментари

comments