ОБРЕЧЕНА ЛИ Е НА БЕЗПАМЕТИЕ СОФИЯ?

0
4048

Вчера, 31-и август, последвах журналистическия апел, отправен във  във Фейсбук, да  да се съберем колеги в 18 ч. пред обречената на събаряне сграда на Патриарх Евтимий 7. Строената от архитект Никола Лазаров къща на Никола Гешов. (Да не се бърка с Иван Евстатиев Гешов, както мнозина правят, без това да намалява културната й стойност). Да не се бърка и с Никола Гешев.

Не заварих никого. Може би pоради грандиозните разкопки и ограждения – не оставящи пространство дори за разминаване, съмишленици не съзрях. Опитах се без успех  да намеря по-близък достъп до къщата, обгърната в траурни крепове, които бегло прикриваха сетните останки от прекрасната фасада на сградата, част от една забележителна епоха в културно и градоустройствено отношение. Началото на века, когато завършили архитектура българи в чужбина и чужди знаменити архитекти за отрицателно време превръщат селската паланка София в истинска европейска столица. Мисля си, като открием тържествено с попове и ленти булеварда след ремонта, освен че традиционно ще поспорим за качеството на строителството, ще забележим ли  нейната липса?


Никола Гешов е пряк роднина на Иван Евстатиев Гешов, създател на Българската академия на науките, на Българската народна банка, министър-председател на нашата държава, а също като наследник на братята Евлоги и Христо Георгиеви и основен дарител на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1884 година до смъртта си е председател на Българския червен кръст.

Къщата е изградена по проект от 1909 г. на арх. Никола Лазаров (1870 – 1942), един от най-крупните творци в българската архитектура от началото на ХХ в. Завършва Ecole speciale d’Architecture в Париж (1893 г.) като стипендиант в списъка на възпитаниците на цивилната листа на Княз Фердинанд I. Създава първото частно архитектурно бюро в София (1897-34 г.). Работи по довършването и обзавеждането на Военния клуб в София (1898-1900), Двореца в Евксиноград (1894); североизточното крило на Княжеския дворец в София (1894-96), Вила № 2 от Летния царски дворец във Врана (1912). Автор е на концепцията “Монументална София” за изграждането на представителния център на столицата (1907-12) и на огромен брой жилищни и обществени сгради в цялата страна. Той е и първият български архитект – народен представител.
В състоянието, в която я виждаме обаче,  разчитаме почерка на типичния за прехода характерен начин за усвояване на апетитни терени, чрез „самосрутване“ или „самозапалване“ на стари сгради. Вече се знае, че  на нейно място ще се издигне голям хотел. Имало издадена заповед РД-08-50-412 от 11 юни 2004 г. за одобрение на изменението на плана за регулация и застрояване на „местност Центъра, кв. 428″.

Оказва се, че и малкото останало след бомбардировките, сринали 1200 прекрасни сгради в стил национален романтизъм, неоренесанс, сецесион, необарок, вкл. стил модерн, създавани от австрийските майстори като Грюнангер и техните възпитаници, както и от първите български архитекти, като Лазаров и Фингов. Димо Начев, Парашкеванов, Маричков, Торньов и др., ние днешните съвременници, безжалостно продължаваме да унищожаваме паметта на своя град.

От кмета на София Йорданка Фандъкова  имало уверение, че Обищината ще направи възможното да съхрани този и всички други уникални паметници на архитектурата от златния полувек на София между Освобождението от Османско робство и Втората световна война.
Да видим.

И тук отправяме за пореден път апел за запазване на сградата на Първото българско кино, на бул.“Мария Луиза“ Модерен театър,част от  киноистарията на България.


Питаме се обаче, защо е заградено киното наскоро като строителен обект?

Да спасим първото кино у нас

 

Коментари

comments