ЩЕ ДОПУСНЕМ ЛИ „МОДЕРЕН ТЕАТЪР“, ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО КИНО, ДА Е СЛЕДВАЩАТА РАЗРУШЕНА СГРАДА?

0
1103

Арх. Петрана Бакалова: “Ще влезем в европейската година на опазване на историческото наследство с разрушаване  на Къщата с кулата“.
Поводът да разговаряме с арх. Бакалова, заместник- председател на Камарата на архитектите в България, Камарата на архитектите в България и един от непримиримите защитници на материалната ни памет, е кампанията, чрез която се стремим да активираме общественото мнение в защита на сградата на първото българско кино у нас, сградата на „Модерен театър“ на бул „Мария Луиза“в София, която е и първата европейска сграда, строена през 1906-а година специално за кино. Инвеститор на сградата е същият Карло Вакаро, създал Картела, чийто складове изгоряха в Пловдив. Да припомним само, че София е влязла в годината, през която е столица на киното в Европа. Сградата вече е опасана с лента „СТРОИТЕЛЕН ОБЕКТ„, видяхме заедно с арх.Бакалова. Дали ще се отчете с разрушаване на първото българско кино?


 Аз  повече от 15 години живея с тази кауза  в това поле на опазване на наследството  от това да правя качествени проекти, от това да се опитвам да спасяваме определени къщи, да обучаваме колеги, да придобият този афенитет, да разбират наследството и да работят правилно за неговото опазване“.

 

ЗАЩО Е ВАЖНО ДА ПАЗИМ ИДЕНТИЧНАТА СИ МАТЕРИАЛНА ПАМЕТ?
„Ще влезем в европейската година на опазване на историческото наследство с разрушаване  на „Къщата с кулата“. Вярно, вероятно са изпълнени всички разпоредби на Закона, тъй като, доколкото прочетохме в медиите, статутът е свален, но това не означава, че трябва да бъде погубен един паметник, само защото шепа хора са взели това решение. Всъщност, един от основните проблеми, които имаме в момента, може би в областта на законодателството в областта на културата е, че е изчерпано доверието на обществото в политиците и в институциите. И то може да бъде върнато единствено и само ако има повече публичност и прозрачност.
В момента има стъпки в тази посока, министър Боил Банов реши да бъдат публични заседанията точно на този съвет, който дава и отнема статути, но има още една стъпка, това е публичност на всички становища, които Министерството дава за паметници на културата, публичност на всички инвестиционни проекти в тази посока, за да може обществото да реагира своевременно, не когато влязат багерите…
А  и, разбира се, може би трябва да има възможност под някаква форма обществеността да обжалва подобни решения, да бъде страна, заинтересована страна, когато става въпрос за паметници на културата. Защото в крайна сметка, те са важни не само за самия собственик, те са важни за цялото ни общество Това е материализираната памет на нашето общество. Ако ние я рушим, няма да знаем кои сме. Както един човек, който след катастрофа получава амнезия и не знае кой е. По същия начин ние на практика в момента си причиняваме сами амнезия. Позволявайки частните интереси да доминират над обществените. Използвайки  различни форми на пропуски в закона, всъщност ние отдалечаваме миналото си. Това се случва. И скоро няма да знаем кои сме.

КАКВА Е ОТГОВОРНОСТТА НА ЕКСПЕРТИТЕ?
За мене е много важно по-голяма прозрачност на процедурите,  прозрачност и публичност на инвестиционните намерения. Важно е да се работи и с обществеността, тя да знае, къде да търси тази информация ангажиране на самата общественост, с това, което се случва.
И тук е ролята на  експертите – визирам архитекти, историци, реставратори, медии, всички, които работим в тази обрласт сме в дълг към обществото, защото иснитата е, че един паметник на  културата е като един шифрован текст. За може този текст да стане достъпен, той трябва да бъде дешифрован. Тоест да стане ясна историята на този паметник. Сама по себе си сградата може да не е толкова интересна,  дори да няма висока естетическа и художествена стойност, но историята свързана с нея, да  я прави ценна,  прави   и затова да трябва да бъде запазена. Влизайки в нея, човек да може да попие атмосферата, да я усети, да я почувства  така че да повлияе на неговото емоционално и духовно преживяване. Това е, което не се разбира.
За съжаление, през последните години в нашето общество битува едно разбиране, че архитектурният паметник е само фасада, един образ, една картичка. Боята с орнаментите. Затова не се държи на автентичността и собствениците смятат, че могат да я подменят. Най-ценното всъщност, което не се разбира е, че един историк може да излъже във своите записки и да заблуди следващите поколения. Но една сграда иникога не лъже, когато е автентична. Тя разказва истинската история. И всеки един експерт, всеки един архитект може да я разшифрова да я прочете и предаде  на бъдещите поколения. Затова е толкова опасно това, което правим със своето наследство. Ние на практика фалшифицираме нашата история.
Крепостите, които преизградихме – средновековните, какво е това? Те са били разрушени. След 50 – 100 години материалните следи вече ще са заличени. Това е ново, особено ако е правено с качествени материали и всъщност след 200 години нашите наследници няма да знаят каква е реалната история. Тя може да е горчива, може да боли, но това е част от нас  и трябва да я приемем такава каквато е.  То е също  като един човек, който, ако не се приема такъв какъвто е, не може да се развива и върви, така и едно общество ако не се възпреема в цялост, ако не приема грешките от миналото си, ако не ги осмисля, ако не си прости дори, той не може да продължи напред.
Ние в момента се опитваме вместо да решаваме проблемите си с миналото, като ги осмисляме, осъзнаваме и осветляваме за да продължим напред, някаква невроза има в обществото, която гледа да го замете даго подмени. Но дълбоко в нас нещо остава на подсъзнантелно равнище. Както един човек, който  крие от себе си истината за някакви минали отношения и грехове, даже даже съумее да ги забрави – има такива случаи в психологията, Юнг, ги описва,  нещо и остава да работи,така и обществото се деформира.  Защото това не само понятия. Това са принципи, които ръководят общественото съзнание от създаването, съществуването, развитието и съответно – загиването. Ние в момента предопределяме бъдещето  си чрез тази подмяна на памет. В бъдеще  няма да знаем кои сме.
Изключително важно особено в днешните времена е да пазим идентичността си и паметта си. Защото виждате какво се получава – мултикултурната тенденция, тази глобализация, при която  хората от Япония до Америка са облечени в едни и същи дрехи, новата архитектурата от Япония до Америка е една и съща. Ако вие посещавате  градовете по света, обаче, вие посещавате старата им част, защото там са разликите.Между новите квартали и на Мюнхен, и Париж, няма разлика. Тази унификация и загуба на разнообразие, на различност, води до загуба на идентичност и е изключително вредна за генофонда, за културния фонд на човечеството. Затова  тъкмо сега е много важно да пазим корените си, да пазим идентичността си  чрез наследството…Да знаем кои сме.
И в цяла Европа тази националистическа тенденция не е случайна. Тя е противодействие на глобализма.
У  нас, в България, по някакъв начин повече в момента има някакво възраждане по отношение на опазване на нематериалното наследство. Събори,народни носии, народни танци са на мода. Но какъв е проблемът – че   експонираме пред света една мома в народна носия с рози. Чужденецът, като слезе на летището, няма да види това. Експонираме един образ от 19 век, защото вероятно това е последната точка в миналото, когато сме били в консенсус със себе си. И като общество, и като хора. Но оттам нататък ние нямаме свой образ в епохата на модерността.
А  архитектурното наследство на края на 19 началото ан 20 век е свързано именно с възможността да придобием своя образ в епохата на  модерността. Който да показваме на света.
За мен основен акцент трябва да бъде да се изгради връзката съзнателна и подсъзнателна във всяко едно дете, млад човек, възрастен -т ова, че наследството материализира памет и идентичност. Не е просто красив образ.

КАК ДА СИ ВЪРНЕМ ЗАГУБЕНАТА ПАМЕТ?
За това трябва да знаем – като минем покрай една сграда, кой я е строил, кой е живял в нея, какво е правил. Между другото, имаме такава идея за  Пловдив с група ентусиасти.  Да направим нещо като карта на Гугъл, като към всяка къща да се закачи историята в стари снимки – на собствениците, на интересно разказвани истории, като всеки да може да качва приложение.  Сега си мисля, че би било още по-интересно – ние, Камарата на архитектите, предложихме подобно нещо – да се сложи един знак, който даже е разработен от колеги – QR код, който отключва възможност да четеш историята на сградата: не само кой е построил, а  какво се е случвало вътре, историята на рода, на хората, живели там. На практика, дълг на нас самите, на архитектите, журналистите, писателите,  на цялата експертна и културна общност, която има съзнание за важността, да  започнем  да разказваме историята, да я дешифрираме и да я показваме и разказваме, защото тя е скрита.

ОТ КАКВИ ПРОМЕНИ В НОРМАТИВНИТЕ УРЕДБИ ИМАМЕ НУЖДА?   КАКВО Е РАЗВИТИЕТО С ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ПРОМЕНИ ОТ КАБ В ЗАКОНА?
„Законът беше публикуван за обществено обсъждане и камарата е дала становище, надяваме се да има заседание на работните групи,  за да  се стигне до промяна на текстовете и да бъде променен законът в посока на всичко, за което говорехме – в посока на по-голяма  прозрачност, по-голяма публичност, участие на обществеността, за да изпълни държавата  основната си роля – да защити обществени интерес
По принцип Камарата на архитектите смята, че цялостното законодателство в областта на устройственото планиране и строителството е изключително остаряло като философия, като дух и принципи. И в тази посока последните месеци работим активно, включително  със срещи с правителството, има разбиране за това, което казваме и даже вече е съставена работна група към МРРБ за създаване  на концепция за ново законодателство. Толкова  кардинална промяна засяга над 50 закона и над 400 наредби, че не може да се почне направо. Това, което много ни се иска е, новото  законодателство да бъде кодифицирано, да бъде кодекс. Тоест, различни елементи, които са свързани с реставрация, реконструкция, строителство, устройство на територията и които са разпръснати в момента в различни закони, да бъдат събрани на едно място и да има много ясна вътрешна логика и да се създаде устойчивост на един или друг акт. Той да не може да бъде променян лесно.
А по отношение на паметниците имаме разбиране, че те останаха толкова малко, че друго, освен реставрация не трябва да се позволява.  Реставрации и адаптации, но не и подмяна и преизграждане. Твърде малко останаха, особено в големите градове, тъй като това са апетитни имоти в центровете. За съжаление много паметници се изкупиха в централните градски части и  с цел да се реализират пазарни интереси.

В СПИСЪКА  С ПАМЕТНИЦИТЕ С НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ САМО В СОФИЯ  ИМА ДОСТА ОБЕКТИ, КАТО ПАРТИЗАНСКИ ЯВКИ, НАПРИМЕР, НО ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО КИНО Е ИЗКАРАНО ОТ ТОЗИ СПИСЪК?

„Много е важно разбира се, да се актуализира списъкът на паметниците. Защото там стоят  действително явки на партизани,  не че това не е важно да бъде запазено като част от историята, но те бяха повече, отколкото е необходимо да се пази.И списъкът да бъде публичен – дигитален, всеки да може да направи справка и за имота си и когато реши да купува имот да е ясно с какъв статут е той, да се знае какви са задълженията на бъдещия собственик и какво може и какво не може“.

КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИ ОБЩЕСТВОТО?
„Смятам, че медиите се активираха, обществото се активира също. За мен гражданското обществено съзнание в тази посока се роди на 4-и март,  когато почна събарянето на тютюневия склад в Пловдив на „Одрин“ 8 , когато хората със жива верига спряха багерите, при положение, че имаше разрешение от Министерството на  културата и от Общината. Това за мене е раждането на гражданското общество, което каза не, дотук. После се оказа, че има фалшификация на документи, но всичко това нямаше да стане ясно, ако хората не бяха направили жива верига. Този склад получи по-малко внимание от тези, които горяха, защото пожарът беше шокиращ, но това е точката, която събуди този проблем с паметниците.

ОТНОШЕНИЕТО КЪМ КУЛТУРНИТЕ ПАМЕТНИЦИ ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ С ОБРАЗОВАНИЕТО.
„За мен е много важно да се почне възпитанието на отношение от детска възраст, от децата.  Имаме идеи за работа с деца още като се започне от детската градина да оцветяват фасади на стари сгради, да разпознават елементите на сградата от която са те – под формата на игра-пъзел. Трябва да бъде привличано вниманието с повече интерактивност за по-големите, като  фото конкурси, есета – да разказват историите на старите сгради, да им се отварят очите. Защото аз си спомням  в моето детство  две неща –   била съм 10-годишна, когато вдигнах случайно поглед по главната улица над магазините и открих красотата на фасадите. И другото много силно усещане, когато откриха Античния театър, как стоях пред един капител и го докосвах и си казах, боже, това е направено от някого преди хиляди години … и държейки ръката си върху капитела си представях как друга ръка, тази, която го е създала, го е докосвала. И това дава усещане за идентичност не само като род или нация, а като човешко същество.Казваш си – Какво може да прави човекът!“

ОТВОРЕНА Е ПОДПИСКА, ОТПРАВЕНА ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА И СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА СГРАДАТА НА „МОДЕРЕН ТЕАТЪР“

Предложение за предоставяне на статут на културна ценност с категория „национално значение“ на кино Модерен театър

Коментари

comments