„НО ТИ, ГЕОРГ ХЕНИХ, ЩАСТЛИВ ЛИ СИ БИЛ?“

0
570

«Детските истории на възрастния човек» е десетата книга от серията на Българския културен институт в Москва и Библиотеката за чуждестранна литература «Нов български роман». В нея са публикувани на руски език повестите на Виктор Пасков «Невръстни убийства» в превод на А. Тверицка и «Балада за Георг Хених» в превод на М. Тарасова ( Центр. книги Рудомино, 2018).

Книгата «Детските истории на възрастния човек» би могла да се представи от гледна точка на приемствеността: Майя Тарасова, посветила своя жизнен път на българистиката и превода, която, уви, вече не е между нас, задочно намира в лицето на младата преводачка верен и чувствителен последовател.

Антонина Тверицка

Книгата може да се коментира и от гледна точка на съставителството: в нея са включени най-ранните творби на Пасков, заявили през 80-те години на миналия век появата на нов, парадоксален и проникновен глас в българската литература.

Книгата е и повод за споделяне на спомени и истории за автора, създал, освен  «Невръстни убийства» и «Балада за Георг Хених», книгите «Ций Кук», «Германия мръсна приказка», «Аутопсия на една любов», както новели, сборници с разкази, киносценарии. Граничните състояния са най-интересни и предизвикателни за въображението му, подхранвано от реалността, която той, като малцина другии, умее да превъплъти в думи – уловили фарса и гротеската, те винаги са заредени с музика. Героите на Пасков са обсебени от музиката, която ги пълни със смисъл отвъд тяхното желание дори.

«Балада за Георг Хених»  бе своеобразен център на презентацията и чрез разговора за руския й превод, и чрез прочита на фрагменти от повестта от актрисата Наталия Гриншпун, и чрез представяне на моменти от филма “Ти, който си на небето”, като и чрез изпълненията на единайсетгодишния цигулар Глеб Прошутински, ученик в Централната московска школа при Московската консерватория.

Всичко това създаде особено поле на интимно интелектуално напрежение между хората, дошли на представянето и желание да прочетат цялата повест и да гледат филма на Дочо Боджаков (оператор Иван Варимезов), и да не излизат отвъд пространството на тази осмислена поетичност.

«Но ти, Георг Хених, щастлив ли си бил? Защо не си се завърнал в родната Чехия, при брат си Антон, за когото си ми разправял толкова много? Там, около потомствения замък, е имало зелени ливади, буйни коне са препускали по зелени ливади, тънка миризма на явор и лак се е носела в твоето ателие, където тихата Боженка те е гледала с любов, и какво от това, че сте нямали деца, когато на твоите цигулки са свирели в цяла Европа?»

Няма да те питам защо си останал. Нито как си преживял мъчителните години. Нито какви обиди и огорчения си понесъл. Важното е, че си останал.”

Майя Праматарова
Снимки: Ирина Ромак

 

Коментари

comments