ДА НАХРАНИМ ЛИ…ПОЛИТИЦИТЕ

0
561

Помните ли тази ключова фраза. Това бе ключовото разбиране за ролята на журналистите в новата, по-демократична епоха: Гладни и злобни,  настръхнали срещу най-светлите умове на държавата. Политическото високомерие беше съчетано с чувството и безпрекословеното  убеждение, че „демократът“ е винаги прав. Нищо, че после доста „демократи“ се оказаха най-обикновени доносници от социалистическите служби за сигурност, а истинските демократи и интелектуалци замълчаха и се свиха в книгите си.

Спомням си това време, когато беше стъпкано радиото. То започна тихо,  но достатъчно  заплашително. С искането за уволнение на една журналистка от БНР. Заради един зловреден компромат срещу министъра на вътрешните работи. Но това беше само поводът. Настъплението срещу журналистите започна доста преди това. Когато журналистите бяха разделени на „наши“ и „чужди“. Като в авиацията – системата „свой“, „чужд“. „Своите“ бяха  приласкани и награждавани. „Чуждите“ бяха отстрелвани, отлюспвани. Съобразителни колеги приеха играта. Тогава започна падането на журналистиката. Тя влезе в обслужващата сфера. Тя обслужи новите вождове, немалко от които се оказаха компрометирани. Което компрометира и обслугата. А вождовете, след като разчистиха пътя от чуждите, отпочнаха своите…

Спомням си „демократите“, които влязоха като управляващи в националното радио чрез едно момче, което и сега управлява радиото. Бяха убедени, че могат да махнат всеки, без разлика на името и позициите му. Те се опитаха да разпознаят и в мен „нашето“ момче. Бях приел да стана директор на програма „Хоризонт“. Когато обаче отказах да се съглася с уволнението на журналистката, попаднах сред „чуждите“. Колегите, които при моето уволнение замълчаха,  не знаеха че са следващите в списъка. По ирония на съдбата, след години, отново, вече като генерален директор, трябваше да защитя същата журналистка и същите мълчаливи колеги. А  ги освободи от работа същото онова момче, заради което те някога, в далечната 1998 г., безпринципно замълчаха. А иначе изглеждаха  икони на истината и справедливостта. Почне ли словото да се разделя  на наше и ваше, то губи свободата си.

Спомням  си и най-ранните си студентски години, когато в редакцията на в-к „Софийски университет“, на който бях заместник-главен редактор, дойдоха едни хора без чувство за хумор. Хуморът на колега, който,  пак по ирония на съдбата, беше син на Радой Ралин, не им беше харесал. И искаха да закрият вестника, който два пъти преди това бе  закриван.

Спомням си и едно коалиционно правителство, на което не му харесваше позицията на общественото, смятано за държавно, значи  „наше“ радио. Когато паднаха от власт, пиарката на водеща партия призна БНР за най-обективната медия.  Ех, ако го бяха забелязали по-рано, можеше и да се задържат на  власт. Следващото правителство, май пак недоволно от независимото поведение на радиото, намали бюджета му и разликата подхвърли на другата обществена медия. Там бяха победно щастливи, мощно подкрепени от обществения медиен регулатор, който убедително внушаваше, че едната медия била прехранена, а другата – недохранена. Сега и двете са щастливо недохранени.

Сега някои казват, че Антон Тодоров се бил пошегувал в студиото на Виктор Николаев и не бил разбран правилно. Доста шегобийци съм виждал през  годините – и като репортер, и като директор. Почти на шега  олигарсите си накупуваха медии. После олигарсите си накупуваха партии. Голям смях. А после партиите чрез олигарсите си накупуваха медии. Сега понятието независими медии изглежда нелепа шега и явно разсмива политиците.

Един от председателите на СЕМ даже твърдеше, че частните медии могат да правят всичко, каквото си искат, защото са частни. Искаше ми се да го попитам дали това важи за частните клиники? И  когато в обществените регулатори се появиха професионално безпомощни хора,  а след това те започнаха да избират директори на обществените медии по волята на някои политик или продуцент с олигарх зад гърба си, шегата мина на наш  гръб. И се плаща от нашия джоб.Общественият интерес беше  купен евтино и затова сега някои от журналистите не струват скъпо. ОБАЧЕ обединеният напоследък хумор на някои политици и граждани от бивши служби, мощно подкрепени от олигарси, започва да става опасен…Дано не съм песимист пред заобиколилите ни оптимисти.

Чувството, че медиите са политически трофей, рано или късно ще изяде главите на идеолозите.

Политици – медиа(у)бийци, все някога ще изпаднете в опозиция. И свободни медии ще ви трябват. А не купените кръгом и отново напред с поредните победители.

Колкото до отношенията между журналистите и политиците. Дали не е време да ги нахраним ние? С нашето отношение и неприемането на тяхното. Това е може би пътят към взаимното уважение. Защото иначе от екрана невинно ще се извиняваме, а извън екрана ще оставяме наши предани продуценти и кукловоди да управляват за нас и вместо нас. Нека всичко да става в студиото, залата. За да се гледаме очи в очи и да не си посягаме под масата.

Със сдържано уважение:

Валери ТОДОРОВ

Коментари

comments