Една изложба, която не бива да пропускате. В сърцето на София, на „11-и август“ 7, в галерия Little bird place- късче природа и духовен свят в едно.
Мястото е емблематично, единствената галерия, посветена на връзката на човека с природата. ѝ Любен Домозетски с поредната си трета изложба продължава да изследва тази връзка- между природното, физическото и абстрактното, трансцендентното. Да предава човешки емоции и състояния, съчетавайки научната илюстрация с каноничните елементи на византийското изкуство и ранния Ренесанс Между абстрактното и физическия свят броди душата на човека и нейните трепети и ирационални състояния търси да улови художникът. За своите търсения на паралели между канона на науката и канона на сакралното, за особеностите на този художествен език, разговаряме с Любен Домозетски.
-Родом сте от Благоевград Има ли нещо предопределено от духа на мястото , от родовата памет което да подсказва интереса към рисуването, природата, духовното? Разкажете нещо за вашия род Домозетски.
-Благоевград има особено значение за мен. От една страна, аз имах хубаво детство в един спокоен град с разнообразен художествен живот, особено активен през 90-те години на миналия век. Регионалният исторически музей в Благоевград има изключително разнообразна колекция, както природна, така и художествена, и това беше място, в което прекарвах много време, независимо дали в експозицията, разглеждайки за пореден път препарираните животни, хербаризираните растения или в библиотеката, преписвайки в тетрадка „Флора на България“ – тогава нямаше ксерокс, нито телефон, с който да се снима всичко. От друга страна, именно в Благоевград имах възможност за непосредствен допир с природата, допир, който безспорно е оставил значим отпечатък в мен. Фамилията ми е много характерна, бих казал ендемична. Тя може да бъде проследена далеч назад през годините и произхожда от едно вече поти изчезнало населено място в гънките на Влахина планина. Освен това, тази фамилия със своята нестандарност всеки път ми припомня за родовата памет, за идеята за минало, за значението на семейството, за баща ми, на когото дължа много и с когото именно откривах очарованието на дивата природа, когато бях дете, а и след това.
-Кое събуди интереса към научната илюстрация?
–Интересът към научната илюстрация идва от интереса към природните науки, и въобще към науката. Научната илюстрация се превърна в начин за опознаване на света, за вглеждане в детайлите, в стремеж за систематизиране, за осмисляне, за разбиране. Това е един много специфичен жанр, който има своя канон, една любопитна територия, която обеднява науката и изкуството.
-Има една книга на Рийф Ларсен „Т.В.Спивет“, за 12 годишно момче, което рисува толкова детайлно птици, животни, късчета природа, че го канят в института Смитсониън да преподава, без да подозират възрастта му. В каква степен съхранението на детския поглед е важен за опознаването на света?
–По-скоро си мисля за ролята на впечатленията, събрани с детския поглед. Много често размишлявам и се връщам към моменти от моето детство, оценявайки значението, което то има върху моето художествено развитие. Ярко изникват спомени за определени илюстрации в разни книги. Когато бях дете имаше само книгите. Също така трябва да отчета специално вниманието, което моите родители ми обръщаха, рисуваха за мен разни животни – тогава, тези техни рисунки са ми се стрували истински шедьоври.
Мисля, че детството предопределя една лична естетика, задава посоката за формиране на личен вкус. И това безспорно дава отражение в сетнешните занимания. Пътуванията сред природата, съприкосновението ми като дете с дивото също са оставили своето отражение и аз ясно осъзнавам това. Отново в съзнанието ми изникват конкретни спомени, определени гледки, които толкова ярко са се запечатали в ума ми, че аз вероятно винаги ще помня ясно. В този смисъл мисля, че детството за мен не просто има голямо значение за опознаването на света, то има решаващо значение. Освен това, винаги възприемам изкуството като игра, като забавление, не като работа или задължение. И този игрови характер ми помага да не се изгубя в самоограничения, да не се подведа по очаквания. Правя нещата просто защото искам да ги правя и защото това ми доставя удоволствие.
– Отвъд канона е името на изложбата, как се съприкосновяват природното и абстрактното и какво познание дава такъв поглед към света? Всъщност, по средата е и интересът Ви към Ренесанса?
-Произведенията за изложбата „Отвъд канона“ са създавани в един болезнен и нещастен за мен период, в момент когато загубих твърде рано близък човек. Постоянно изникваше мисълта за отвъдното, за пътя на човешката душа. Неведнъж съм изпадал в колебание дали въобще ще имам сили да реализирам настоящата изложба. Това не беше просто колебаене между науката и канона, това беше колебаене по-скоро между „да“ и „не“. Това беше едно огромно изпитание, през което явно – писано е било – да премина. И вероятно именно от тази трудност, именно от тези размишления за свещеното и трансцендентното, някак много непосредствено дойде желанието за съвместяването на научното, дескриптивното, описателното със стремежа да бъде представено нещо неподвластно на нашите сетивни възможности. И тук може би излязох от канона на науката, посягайки към канона на старото изкуство, защото мисля, че именно византийското изкуство се е домогнало най-близко до представата за нещо абсолютно и трансцендентно, нещо което е извън човешките способности. Още от най-ранни времена иконата е била предмет на размишление за светите отци и те са смятали, че тя е път, мост, между видимото и невидимото. Смятали са че иконата трябва да представя именно онзи друг свят, който не може да бъде видян със земните очи. Хората сме така устроени, че това което четем, остава може би някак по-абстрактно, а това което виждаме, вече абсолютно ни уверява, че това е истината. Именно така се появи идеята за работата ми „Нощна поляна“, например.
От друга страна, Ренесансът винаги ме е впечатлявал с интереса на художниците към природата. Специално впечатление са ми правили изображения на животни или представянето на цветя в една сакрална по своя характер композиция. Много често, те имат определена символика, определено значение, но не винаги… понякога просто отразяват интереса на художника към живата природа и заобикалящи го свят.
-Нашето зографско изкуство е всъщност част от Възраждането, българското Възраждане, което се случва в други времена, през 18-и, 19-и век и затова понякога разчупва канона, то е някак си очовечено. Кои от образците на това изкуство са ви повлияли?
-Радвам се, че насочвате вниманието към епохата на Възраждането. До сега много пъти в разговори или интервюта акцентирах върху влиянието на средновековното изкуство. Но не мога да отрека и влиянието, което може би не така директно, е оказало върху мен възрожденското ни изкуство. В работите ми се появяват бръшлянови клонки, изображения на змии, цветя – божури и лалета, една повишена декоративност, някаква разказвателност, ритмичност и този стремеж за включване на елементи от действителността и смесването им с каноничното. Това са художествени решения, толкова характерни и присъщи за Възраждането. Дори колоритът ми смятам, че е повлиян именно от възрожденското изкуство. И ако референциите към Средновековието са някак по-универсални, по-широко разпространени, дори по-предвидими, то именно в препратките към Възраждането, понякога смътни дори, прозира локалното.
-Кажете нещо за техниката, за това как изграждате композицията, за маргиналните фигури, както ги наричате.
За научните изображения на растения и животни бих казал, че следвам строго определени схеми. Както отбелязах, това е един много специфичен жанр, който има своите принципи, има своите традиции. Особено ме влече идеята за създаване на един събирателен образ, репрезентативен, без да се интересувам от моменти, преходни състояния. Според мен в това има нещо много канонично, канонизиращо изображението. В останалите си произведения, които прекрачват границата на научното, се оставям да бъда воден от някаква вътрешна интуиция. Много често променям дори в хода на живописване. Бих казал, че проявявам известна консервативност в избора на материали, но това отново е свързано със стремежа да се осъществи връзка със старото изкуство.
-Кои от българските художници също са Ви оказали влияние?
-В позицията ми на куратор в Софийска градска художествена галерия постоянно работата ми е ориентирана към модерното българско изкуство. Но въпреки това мисля, че няма български модерен автор, който да е оказал влияние върху мен. Разбира се имам предпочитания, харесвам определени периоди или произведения. Харесвам например Иван Милев и Иван Лазаров. В модерното българско изкуство постоянно откривам препратки към Средновековието, към иконния образ, към възраждането, за което стана дума. Но най-силно влияние идва от анонимния средновековен зограф и миниатюрист може би, от възрожденските ни иконописци. Ако трябва да кажа име, по-скоро бих казал Захари Зограф или Димитър Молеров, отколкото някой следосвободжеснки или съвременен автор.
-Като куратор на СГХГ вие сте част от екип, който се стреми да преоткрие, да посвети публиката в творчеството на художници , както и цели епохи от историята на изобразителното изкуство, останали в сянка? Какво предстои?
-Това да бъда част от екипа на СГХГ е огромна привилегия и чест за мен. Именно като куратор в СГХГ имах възможността да реализирам няколко много ценни за мен проекта, появиха се имена, забравени или неизвестни произведения, очертаха се по-плътно някои процеси в българското изкуство. Изцяло подкрепям тази линия, възприета от СГХГ за изследователски изложби, зад които стои системна изследователска работа, работа с архиви, осмислянето на изкуството не просто като изолирани имена и произведения, а изкуството в неговия контекст. И българското изкуство предоставя още много теми, които заслужават внимание, още много имена, които заслужават осветяване. Именно в тази посока мисля да бъдат ориентирани и следващите ми проекти, които предстоят в СГХГ: изкуството в неговия контекст, малко известни имена, нови теми, нови методологически посоки при осмислянето на изкуството и неговото изследване.
Галерия Little bird place ви очаква.
