НЕПОСИЛНАТА ЛЕКОТА НА ЛЕТНИТЕ СХЕМИ

0
453

Лято е. Кой ти слуша радио или се задържа пред телевизора. Освен ако не е в поредното задръстване по перманентно ремонтираните магистрали. Ако обаче му се случи на човек, може да се обърка, в кой сезон и коя година  се намира, защото по повечето телевизии пеят джингълбели, сняг вали -Коледа наближава. Изглежда нормално. Филми и сериали, извадени от архива, за да пълнят програмата, докато уморените от медийни скандали журналисти и служители  отпускат жили на море или  планина. Но защо все около коледни истории или Великден се въртят повтарящите се сюжети, макар че от време-на време и  Хелоуин подхващат. Може би има скрита поука. Човек трябва да се подготвя, дето се вика-хубавото време свършва, току се обърнеш- зададат се неволите- киша, студ, виелици, сняг, разходи за парно, разходи за подаръци…грижи.


От друга страна, разбираме ги колегите. Няма как-отпускарско време, а програмите празно не търпят.Трябва да се запълва.
Запълване-това на  жаргон обикновено означава музикална пауза, която трябва да навакса несъвпаденията в продължителността между две предавания, които са пуснати  на запис.Пояснение- по отпускарско време предаванията, които се излъчват на живо, се заменят с предавания на запис.Често времетраенето на запис на записаното предаване не не съвпада с реалното време и тогава от звукорежисьора на пулта   и от неговото настроение спрямо почиващите журналисти зависи какъв ритъм и мотив ще подбере от дежурния рафт-нервен или приспивен, а слушателят ще се чуди андроповото време ли е превъртяло часовника назад или започва курс по психотерапия. За един стил даже си имахме израз „казаци палят сламата”- нали разбирате за  какво става дума. Нещо тревожно, неясно, опасно.
Запълване на схема през ваканционния период по Коледа е едно, летният сезон е нещо друго. Трябва да му намериш чалъма. Не случайно, врелите и кипели мениджъри преподават как се подготвя специална схема- отдалеч.Трябва  да вкараш някаква идея,  да създадеш впечатление, че докато хората почиват, ти се грижиш да им е качествена почивката.Хем да не оголваш съвсем схемата, хем да спазваш обществената характеристика на медията – ако си обществена медия, или лиценза, ако не си…
Най-просто е  обаче, да се вадят стари предавания и се пускат като „избрано”. Едно време по Ефир 2 на националната телевизия се появи рубрика „Пожелахте да видите“. И като потече един гедерейски сериал :„На море“. Един наш колега  много искаше да види поне един зрител, който го е пожелал.

Дойде лятото и по националното радио включиха летните схеми. И потекоха едни детски предавания, радвали прабабите на днешните младежи, едни тъжни хуморески  от времето на зрелия соц и перестройката, че радиотеатър за Младия слушател, който вече младост не помни…Какво да правиш. Ефирът иска своето, но какво да правят нещастните и без това оредели слушатели, обаче? Най-вече с асоциациите? Объркано време, объркани сезони.

Имаше на времето такава истинска история, не виц, с  Георгий Ал.Товстоногов, именит руски режисьор и педагог, на когото искали да му спрат постановката заради намеците срещу режима.Та той отвърнал- „Ще спрем, ама какво ще правим с асоциациите?“ Та сега, ще спрем програмата, ще пуснем стари предавания, ама какво ще правим с асоциациите? Същото се отнася и за някои реклами по телевизиите, потърсили вдъхновение в соц-а. Балкантурист, бирени бомбички, прословутите кренвирши „от месо”…
Ако говорим за обществени медии, които бе трябвало да изпълняват обществената си функция, да работят за напредъка и сцеплението на обществото, би трябвало да си дават сметка за какви обществени нагласи работят.  Защото носталгията е сладко нещо, но когато се превърне в тенденция,  събужда асоциации.А КАКВО  да правим с асоциациите?

walkmanТака че, да се върнем на „най-доброто от фонда”.Все така ли е добро с днешна дата? Като помисля колко съм се смяла на„Звезди посред бял ден”на времето, и как бързах да пусна радиоапарата, за да не ги изпусна.Сега обаче старите ленти будят повече недоумение, отколкото смях. Когато изворът на вдъхновение е в опашки и празни магазини, бой за салами и флакончета с бензин, вместо парфюм. Днес проблемът не ни ли е обратен–от преливащите в изобилие магазини трудно можем да напълним празните си кошници с празни кесии…Каква мечка гони Роналд Рейгън по време на перестройката и  какво общо има ръководната роля на партията,остават  енигма. Вярно е, че аудиторията, която слуша радиоапарати гони 55+ , но все пак някой пътуващ на колело с айфон-а си може да се почуди на коя планета се намира. Уокмен-и вече няма на пазара,  времето на  митингите отмина. Сега има протести. Изрази като „доставка по второ направление“може да събуди носталгична въздишка само у нечия прабаба, мечтала за дънки от Кореком-а, а призивът да почистим Айфеловата кула като намек за безмислени  кампании преди 20г., днес буди други асоциации.
И като зацикли лентата ,запука, запращи…защото пък  старите предавания са на меле-та*,получава се нещо като олицетворение на това, доколко аналоговото радио е съвместимо с дигиталните времена …

БНТ дава всичко от себе си в сутрешните блокове- търси фараони по нашите земи, разполага камери насред парка нищо че вали, предлага кулинария, барбекю рецепти и какво ли не. Не казвам, че е лошо. Някои репортажи направо пълнят душата, други увеличават слюноотделянето , а за качеството на културните акценти спор няма. Започваш да се чудиш защо това  съдържание вижда бял свят само през лятото- когато, както казахме,хората са на плажа.

Много хубава музика по радиото. Къде ли са я крили досега?
Но пък така програмите си заприличаха  и като пътуваш наистина, ако не чуеш разпознавателен сигнал, не знаеш кое радио слушаш.

За слушането по пътя е друга драма. Там, ако превърташ от предавател на предавател като печеливша комбинация от от тотото може и да попаднеш на търсената програма . По пътя си имахме и шегичка даже- „търси предавателя“.А про по, какво стана с цифровизацията, дето щеше да ни отърве от загубата на сигнала. И нея ли я загубихме?

Все пак, ако говорим за обществени медии, които би трябвало да следват своята визия и цел, би трябвало да си дават сметка за изграждането на какви обществени нагласи работят. Защото носталгията е сладко нещо, но когато се превърне в тенденция, събужда асоциации. Обаче, какво да правим с асоциациите?

Мисля си, че новото ръководство на радиото трябва да запретне ръкави, и ако ще наваксва  загубеното време по отношение на напредъка с цифровизацията, да не пропуска проветряването на фондовете.
Фондовете трябва да се прослушат  подредят, класифицират, и да се предлагат в подкаст** за да се слушат по всяко време и по личен избор. Разбира се, да се предлагат  надградени с метаданни в интернет- снимки, факти за времето, коментари. Същото се отнася за  качеството на художествените програми. С радиотеатъра и продукцията за деца и юноши. За начините на поднасяне на това съдържание. Защото новите аудитории не слушат в реално време. А и не може да им се говори инфантилно или назидателно поучително, с тон  на класен ръководител.

Защото иначе, ще пращи, ще пука старата лента-докато се скъса.
Паулиана Новакова

*МЛ-монтажна лента
**подкаст- аудио или видео файл на предаване, достъпek за сваляне  по всяко време

Коментари

comments