„Свободата е мила, истината е свята“-Искрен Красимиров за дебютната си книга „Да убиеш Ботев-мистерии, спомени и лъжи“

0
555

  Като в същински детективски роман, на базата на възможно най-пълен анализ и коректно  боравене с документи  и свидетелства за времето, Искрен Красимиров, самият правнук на Ботев четник, ни повежда в търсене на отговора кой, къде и защо уби Ботев. Ще научите за „лоената афера“, защо не избухва въстание във Враца, за предателства и лъжи и спестявани от историографията ни факти. Ще помръкне ли обаче ореолът на поета, ако научим истинските причини за неговата гибел? Или по-скоро съпоставени с неговия подвиг, само ще добавят стойност към значимостта на неговото дело? Не е ли време да легализираме истината, защото „колкото и болезнена да е, истината и само истината ще ни спаси“-смята Искрен Владимиров, който е  превърнал в  своя кауза възпитанието в любородие на младото поколение.

Намирам Ви в Бургас, където представяте своите поредни „Уроци по родолюбие“.  Някъде казвате, „Като бях ученик историята ми беше безинтересна“, а сега се е превърнала във ваша кауза. В каква степен личният биографичен елемент Ви подтикна да популяризирате историята така, че да събуди интереса на младите?  

-Здравейте на вас и на вашите прекрасни читатели. Да, в момента завършвам турнето ми за първата половина на 2022 година в училищата, детските градини и читалищата у нас и в чужбина. Посетих три страни, стотици детски учебни заведения и запалих по Делото хиляди деца. Всъщност историята ми стана интересна, когато разбрах за пра-прадядо ми Никола Вълчев Минков, който е бил един от 200-те Ботеви четници. Тогава осъзнах, че трябва да дам всичко от себе си, за да мога да предам истината за Историята и Героите ни на младото поколение и основах „НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ“ – моят проект, с който заснех над 20 филма за героите, проведох хиляди уроци по родолюбие, а наскоро издадох и дебютната си книга.

 -Какво би трябвало да разбираме под понятието родолюбие  извън клишетата, как да четем и обичаме историята, без да се поддаваме на фалшива идеологизация и откровени заблуди?

-Трябва да чувстваме героите живи – като хора от плът и кръв. Като жив идеал, след който можем да вървим и да създадем Нова България. Тази България, за която те си дадоха живота. Освен родолюбие, понякога ползваме с екипа ми и думичката „любородие“ – да обичаш родината си безрезервно. Това се опитвам да предам на децата – моята искра, моят пламък, моята любов към България.

Дебютната Ви книга „ Да убиеш Ботев -мистерии, спомени и лъжи“, издадена току що от ик „Колибри“ ,  тръгна към своите читатели. Тя сигурно ще предизвика спорове, защото развенчава много митологеми, трябва ли да ни е страх  от разрушаването на романтичната, Вазова представа за Ботев, убит в челото от вражи куршум на Вола, или  истинското познание, макар и болезнено, ще ни подскаже измеренията на истинското родолюбие?

-Точно така, дебютната ми книга за убийството на Христо Ботев вече е онлайн, в дигитален вариант, както и в големите книжарници в страната. Благодаря на моето издателство „Колибри“, че повярва в мен, въпреки че съм безумно млад автор за тази сложна тематика, и ми подаде ръка. Казахте Вазова представа. Всъщност Захари Стоянов е първият човек, който се качва на местата на последното сражение от 20 май 1876 г. във Врачанския балкан. Той обаче е подведен от местния овчар Димитър Мазната, от който четата взима прословутите агнета преди последния бой, и пише, че Войводата е загинал „на Вола“. След него и дядо Вазов се качва по стръмните пътеки на Балкана през 1899 г. и отново се подвежда по митологичната теза за Вола – „Там на Вола, сред пустинния Балкан…“ Всъщност точното лобно място на Войводата е установено от три официални комисии – от 1901, 1927 и 1953 г., като то се намира на югоизточния склон на връх Камарата над падината Йолковица. Крайно време е българите да знаем това. Но не го знаем, както е с гроба на Левски. Колкото до втората част от въпроса ви, сам Ботев си го е казал – „Свободата е мила, истината е свята“. Колкото и болезнена да е, истината и само истината ще ни спаси. И аз каня читателите заедно да се отправим на едно криминално разследване в тъмните дебри на Врачанския балкан, за да установим кой целуна с олово тялото на Българския Христос.

Кое ви подтикна, да се захванете с разследването на тази тема, кое беше първото несъответствие с което се сблъскахте  и какво ви е струвало като подготовка очевидно правите  много задълбочени  проучвания,  ,ползвате много архивни домументи, изследователски материал съпоставяте спомени…

Книгата ми „Да убиеш БОТЕВ“ не е плод на работа от днес или от вчера, а идва след 10 годишен упорит труд по темата за гибелта на Войводата. Тя е естествено продължение на петте ми документални филма за Христо Ботев, като в последния – „УБИЙ БОТЕВ“ (2017) разследваме на терен убийството, с помощта на специалисти като проф. Пламен Митев, Румен Леонидов, Росен Тахов, доц. д-р инж. полк. Георги Маринов и др. Радвам се, че сте оценили по достойнство моята упорита изследователска работа, защото прекарах последните две „пандемични“ години почти изцяло в Националната библиотека и Държавния архив. Не се сблъсках с много трудности, защото бях убеден в правотата на моята теза, тъй като от години познавам документалния материал по темата. Липсват официални османски документи за сражението от 20 май 1876 г. Което  като историци ни принуждава да работим с вторични извори – спомени на четници. Двама са оцелелите очевидци на Ботевата гибел – Никола Тихов Обретенов и Димитър Тодоров – Димитрото. Те оставят през годините след Освобождението общо 12 /!/  различни версии по въпроса за това кой, къде и как уби Войводата Христо Ботев. Аз ги поставям на естествения детектор на лъжата – природния полиграф, който представлява Врачанския балкан. Читателят веднага ще съзре очевидните противоречия, които като разумни хора, ни карат да се осъмним, че някой черкезин, скрит някъде си, в пълна тъмнина, от 250-300 метра, ще уцели единствено Войводата, ще пожали останалите около него четници, и преспокойно ще си замине. Убийството на Ботев е дело на малка заговорническа група, в която влизат Н. Обретенов, Георги Апостолов, Д. Тодоров и Сава Пенев.

-Проследявайки не само  противоречията  в спомените и свидетелствата, свързани с лобното място и убийството на Христо Ботев, но и осветлявайки предисторията , не можем да не си зададем  въпроса, в каква степен е била предопределена тази трагедия  от предшестващите събития- лоената афера, задкулисната дейност на Заимов, изчезването на парите за оръжията и провала на въстанието във Враца-  кой носи отговорност?

-Точно така – котката си има опашка. Всичко започва с тази брилянта схема на гюргевските апостоли, които „вербуват“ дееца на Врачанския революционен комитет Мито Цветков Бакалбашийски. Той взема на вересия „ангро“ огромно количество лой и пастърма, които продава с печалба. Огромната сума той получава „в кеш“ – 13 000 златни франка. Те са предоставени на гюргевци – Стамболов, Апостолов, Заимов, Обретенов, за да доставят оръжие на Враца по заявка „500 пушки, толкоз револвери и 100 000 патрона“. Те обаче така и не доставят оръжието, Враца затова не въстава, и Ботев се заканва да търси виновниците и жестоко да ги накаже. И тук вече изниква революционната необходимост – или ние (Обретенов, Апостолов), или той (Христо Ботев). За жалост обаче, покрай Ботев са загинали още петима от ръководните фактори в четата, заради техния потенциал на опасни и нежелани свидетели.

-С уточняване на  въпроса къде е убит и как е убит Ботев се занимават три комисии  1901 –ва, 1927-а и 1953-а,  но до истината не се стига.  Никола Обретенов дава 8 различни версии  като 50 години мълчи и чак 27-а  година   казва, че убийството не е на Милин камък, не е на Вола, не е на Околчица, а на Камарата над Йолковица. Но какво е станало с тленните останки, защо  Ботев е останал непогребан, защо и братята му не са потърсили останките,   след като и в стих ги е заклел   „да помнат  мене да търсат..“ , защо чак 37-а има опит да се проведе разследване?

-Точно така, три официални комисии, както вече ви споделих, разследват лобното място и обстоятелствата около гибелта на Христо Ботев. През 1927 г. истината е била много близо да излезе наяве, когато Никола Обретенов посочва лобното място много уверено, макар че се качва за пръв път след 50 години във Врачанския балкан. След това той свиква около себе си членовете на комисията (имайте предвид, че той е вече на 78 г.) и ги увещава да се закълнат, че няма да споделят следващото му изявление. И им казва, че миг преди да го застрелят, Ботев е събрал около себе си групичката на Обретенов и им е предложил да дезертират в близка Сърбия. Изяснени са и обстоятелствата около убийството – единичен изстрел, лоша видимост, прекратяване на сражението, отсъствие на неприятели. Командващия врачанския гарнизон подполк. Младен Чукурски запитва Обретенов: „От всичко това излиза, че някой от вас го е убил!“. И бърка, като продължава: „Кажи, дядо Никола, ти ли го уби?“ И Обретенов заявява: „Не съм го убил АЗ, бе, деца мои“. Да, съгласен съм – Обретенов е най-малко вероятният убиец. Но такъв със сигурност е един измежду Георги Апостолов, Димитър Тодоров и Сава Пенев. Въпросът за братята също е много съмнителен – Стефан и Боян загиват наистина в годините след Освобождението, но ген. Кирил Ботев е имал възможността да се изкачи много пъти по Ботевите места. Защо ли не го е направил? И какво означават думите му „Вярвах на Димитрото“, когато го питат за убийството на брат му Христо. Че първоначално той е повярвал, но вече се съмнява в това кой уби Войводата? Ще намерите отговорите в книгата ми.

-Какво се случва след убийството как загиват още още важни участници сред които Перо Македонеца, заместника на Ботев и Никола Войновски, военният командир на четата, все в подобни обстоятелства и все Обретенов, Сава Пенев и Димитрото единствени свидетели оцеляват?

-Групичката на Обретенов са вечните сървайвъри. Те се оказват на точното място, в точното време, за да ликвидират последователно съветника на Войводата – Давид Тодоров Савов, самият Христо Ботев, подвойводата Петър /Перо/ Симеонов, Петър Йорданов, военният командир Никола Войновски и Стоян  Господински. Всичките те загиват от единичен изстрел в областта на гърдите, при прекратено или незапочнато сражение, в условия на лоша или никаква видимост, и при наличието единствено на горепосочените трима „герои“. Какви изводи можем да си извадим от всичко това, кои са убийците на Ботев и на останалите петима четници?

Всички тези загърбвани доказателства  които сочат че възможният отговор е Ботев е убит от свои, за да не се разплете една афера, – може ли да накърни с нещо паметта за  Героя, неговия ореол? Първите  срещи на книгата с публика какъв отговор дават?

-Много хора ми казват – не пипайте Ботев, оставете го с подвига му в народната памет. Всъщност ореола на Войводата няма да помръкне, ако установим със сигурност авторите на неговата гибел. Напротив – той става два пъти герой, защото е тръгнал да среща турския куршум, но среща и предателския. Неговият подвиг може само и единствено да порасне в нашите очи като признателни потомци. От първите отзиви за книгата мога да похваля журналистите Румен Леонидов, който присъства и на премиерата преди седмица в София, както и Волен Сидеров, който беше единственият от множеството журналисти, които ми взеха интервю, който беше прочел и вникнал във същността на книгата ми. Те казаха, че книгата е написана много хладнокръвно и трезво, анализът е спокоен, обективен и аргументиран, и доказателствата за злодеянията на групата около Никола Обретенов са налице. Какво да чакаме повече, за да официализираме Истината!? И аз гледам на моята книга „Да убиеш БОТЕВ“ като на една своеобразна покана към всички, които им е скъпа истината за Ботевата гибел. Да инициираме една Четвърта официална комисия, в която да влязат широк кръг хора – историци, психолози, криминалисти, оръжейни експерти, държавници и общественици, с които веднъж завинаги да сложим точка на един от двата въпроса, който висят със страшна сила в нашата история – „Кой уби Ботев?“ А другият – „Кой предаде Левски?“, се надявам скоро да получи също своя мотивиран отговор, защото вече работя по втората ми книга, която ще бъде посветена на 150-годишнината от обесването на Апостола. В нея през 2023 г. ще търся заедно с читателите под формата на съвместно криминално разследване идейните и физическите предатели на Васил Левски. А дотогава – четете книгата ми за Ботев и обичайте България!

Искрен Красимиров е български режисьор, оператор, актьор и писател. Основател е на проекта „Незабравимата България“. Автор на над 20 документални филма. Дебютната му книга „Да убиеш Ботев: мистерии, спомени, лъжи“ вече е на пазара  2022 г.

Коментари

comments