КАКЪВ ПРОБЛЕМ НА БНР СЕ РЕШИ С ПРОТЕСТА НА ДЕТСКИЯ РАДИОХОР?

0
605

Едва заглъхнаха протестите на останалите музикални състави на БНР и ето ти, пропяха децата пред Министерски съвет.Колко още скандали трябва да произведе БНР, за да стане ясно, че има ПРОБЛЕМ.


И  не с тоя или оня уволнен, пенсиониран, съкратен, недозаплатен. И не само поради недоброто управление в момента. Макар че, в голяма степен то е, което създава благоприятната среда  за подхранването на перманентни скандали. Защото не  е наясно как да управлява. И най-вече какво иска да постигне това управление. Ако случайно има някакви идеи, видно е че не умее да ги прокара  и да постига резултати с диалог, като предлага, обсъжда и убеждава, а не господарски да налага волята си в националната обществена медия. С камерите, които дебнат отвсякъде, с атмосферата на подозрителност и управленско високомерие, която убива творческия дух и свободата в медията. Състоянието на разпад, вследствие на неадекватно управление е стигнало до там, че всяко малко звено от системата се е затворило в себе си и вижда само собствения си хоризонт. Хората не разговарят и помежду си.

Основният проблем на БНР обаче е, че  националната  медия през последните години тъпче  на едно място  без да се  променя съобразно новите обществени условия и новата медийна среда. Нещо повече, развива защитен манталитет, който не допуска идея за промяна. Нещата са стигнали дотам, че всеки опит да се случи каквото и да било предизвиква нервни реакции, изкарва наяве натрупани страхове и стремеж за запазване на статуквото. Синдромът „моето радио“ е синидром на крепостното убеждение, че То(моето) ще бъде такова, каквото аз го искам, както лично мен ме устройва.

Така се случи с Радио България – от страх да не бъдат закрити, работещите излязоха на протест. Нямаше кой да им каже, че не закриване, а трансформация в дигитална среда  и нов начин на мислене и работа  е това, което им предстои. Само че  ръководството тръгна през лехите, вместо да изложи стратегия и да убеждава  хората  какъв е пътят за развитие, да ги мотивира и вдъхнови. Така със заплахи и уволнения ги настри срещу себе си.Като резултат – нито радио България  мръдна на йота в развитието си,  нито се извърши престуктуриране, само фрустрацията сред журналистите нарастна и оттук нататък каквото и да се предприеме, ще бъде посрещано на нож.Ситуация пагубна и патова. Две години и половина напълно пропиляни от един случаен мандат, без визия и управленски потенциал. Като прибавим и предишния комико-трагичен на гендира Радосллав Янкулов, си даваме сметка защо  часовникът на радиото цъка назад, а не напред. А тези, които избраха и единия, и другия генерален директор, не носят отговорност и се правят, че нямат пълномощия.

Всъщност, първородният грях е в самата система на избор на ръководства на обществените медии. Най-вече в органа, който управлява този избор – СЕМ.  Двойнственият му характер -де юре по Конституция – независим, де факто, по закон – съставян от спорни политически назначения, обрича на  невъзможност   националната медия да функционира по логиката на обществените потребности и общественото развитие.

Някой да се сеща кои видни обществени фигури  са негови членове?  Не ми се продължава с интерпретации по темата за нивото на компетентност и изборите на псевдоексперти на всички нива в държавата. Само ще кажа, че и тук е така, както навсякъде.

Но дори и най-добросъвестните да бяха избирани в този орган , те няма какво да правят по закон. Който, неведнъж сме казвали, е безнадеждно остарял.  Единственото, което оправдава заплатите им, е изборът на генерален директор.  На три години се случва това. Как, можем да си представим, като се сетим кой от коя квота е избиран  и да гадаем какви са възможните политически договорки, който да предскажат нарочения  кандидат.
Така че, много правилно децата от детския радиохор пяха под прозорците на Министерския съвет. Там са  решават и оправят   нещата в държава, в която работещи институции сякаш няма.
Посрещна ги Бойко, успокои ги – деца са все пак, и, на другия ден работата решена. Проблемът е заровен, до следващото му изравяне. Той така премиерът   може да поеме и диригенството на хора, за да са спокойни всички, че нещата са наред.

А някой да се сепне, че БНР потъва от криза в криза, че натрупва сериозни нерешени проблеми? Да,  уникален е детският хор, национално богатство, което само национална институция може да си позволи. Но  съразмерен ли е в случая  мащабът на проблема с начините на търсене на решение?
Като цяло това е олицетворение на гражданската несъстоятелност в държава  с неработещи държавни и обществени институции. Защото ако имаше работещ СЕМ, всичко щеше да се решава на територията на законовата компетентност.

Защото за какво става дума?
Махат  отдавна пребиваващата в пенсионна възраст, но желана от родителите им ръководителка на радиохора, г-жа Венеция Караманова. Работила близо 40 години със създателя му – академик Христо Недялков.
След конкурс през месец март на щат като диригент в БНР е назначена друга -Теодора Димитрова, която дотогава близо 10 години  е работила е с децата като корепетитор.  Тя обаче,  не се харесва  на родителите по една или друга причина, ( защо- не се разбира) и родителите на децата пишат тневно писмо срещу отстраняването на Караманова. Казус от вътрешно ведомствен характер. Има провсъюзи, отдели по  Човешки ресурси-хора на щат да вършат тая работа. Да не потъваме обаче в детайлите.

Принципно бих казала, че отстраняването поради навършена пенсионна възраст в някои професии е пагубно за институциите, които по този начин се лишават от качествени и изграждани  с години специалисти, като институциите се лишават от пъддържане на система за приемственост и възможност за надграждане и развитие. По света качествените журналисти, преподаватели, артисти, експерти, сами избират докога да са полезни на своите институции. Не е ли загуба за  радиото отстраняването и то по толкова безкрупулен  начин на Лили Маринкова? Не е ли  плюс професионалисти да имат шанс да отгледат свои наследници, които да продължават да защищават марката за качество на съответната културна и обществена институция? У нас е по сталински – няма незаменими хора. Затова и качество няма.

Следователно, едно умно ръководство трябва да е внимателно към кадрите, в които самата институция е инвестирала. Но, както отбелязахме,  доброто отношение към човешкия фактор и грижите за неговото съхранение и развитие  не са сред отличителните черти на това ръководство.

Лошото е обаче, че с подобни частични  акции, с които се решават проблеми на парче, същинските проблеми остават заметени под чергата. Наесен останалите хорове ще попеят, ще ги забравят  и готово. С нотка черен хумор, бих казала дано оцелеят, че да има кой да изпълни реквием за самото Радио, Защото докато едни или други структури решават проблемите си така, на парче, цялостният организъм напълно ще се разпадне.

Време е да се огледат цялостно и с високо ниво на компетентност  проблемите на двете обществени медии и в синхрон с всички загърбвани с години европейски директиви в тази област,  да се изгради цялостна законова рамка за тяхното функциониране, управление, и  развитие. Да се почерпи и чуждият опит.  ВВС беше година под одита на специалисти.  В резултат на това  бе написана и защитена пред Парламента Бяла книга. Всичко това доведе до нов тип управление и надзор.

Иначе ако продължим да неглижираме двете обществени медии, които харчат наши пари и да назначаваме удобни протежета в управлението, общественият характер на БНР и БНТ  ще бъде напълно загубен за радост на монополистите в медийната среда.

Паулиана Новакова

Коментари

comments