У нас репликата :„ Да отидем в музея” трудно би събудила въодушевление и нагласа за семейно прежвяване. Музеят сякаш е антипод на живия живот и идеята да си прекараш времето там предизвиква предимно прозявка и чувство на отегчение. А ето как американците, вероятно поради липсата на достатъчно своя история, скъсяват дистанцията с чуждата, като я превръщат в забавление и интимно преживяване.
Става дума за Гети център*, дело на прочутия архитект Ричард Майер, сам по себе си произведение на изкуството.
Писмо от Мариана.
„Гети ни е като семейна ливада. Ходим често в неделя сутрин. Там 
хората денем си правят пикници, вечер на ливадата правят театър, за лекциите им билетите хвърчат. Имат сграда за детски забавления с миниатюрно легло на Луи X IV, на което децата играят и четат книжки, кът за копиране на детайли от манускрипти, кътче за украсяване на маски по скандалната картина на белгиеца Джеймс Eнсор: “ Влизането на Христос в Брюксел“.**
Въобще, забавления за цялото семейство. В техния институт се реставрират най-ценните ръкописи, картини и статуи от света на елитните музеи. Намира се недалеч от аеропорта на върха на една планина, която мистър Гети е купил навремето,през която минава електрическо влакче, с което посетителите стигат до върха. Пол Гети, най-богатият човек на планетата в началото на миналия век, построява музея, а след него и вила, с условието всичко да бъде безплатно и достъпно за всекиго. Градските власти обаче, веднага поставят условие паркингът да се плаща и парите да отиват за хазната на Л.А. В момента се плащат $15 за паркинг, обаче ако някой професор се обади, че студентите му имат за домашно да посетят музея, таксата се опрощава.
Колекцията на музея е разпределена в четири сгради- от средновековието до наши дни с 
най-различни временни изложби. Например миналата година след Лувъра, Сет дойде и при нас. А една година окачиха 11 стъклописа от Кентърбери, които от 12 век насам за пръв и последен път напускат катедралата.
А, нали сега сме по време на сушата, водата в музея е спряна навсякъде. Няма ги водните лабиринти, реките и поточетата, много „чужди’ растения са заменени с местни, с огромни тераси с кактуси. Не че не могат да си платят за водата, но показват висок морал в сравнение с парвенютата със зелените ливади.“
Мариана Тончева
Виж ти, освен че нямат табелки „Не пипай“, нямати ходна такса, изхитрили са се да възпитават култура на отношението към природата и на всичкото отгоре морални поуки дават. А у нас, в скоро време като нищо и за сядане на пейка в градинка такса могат да измислят, за цените на музеите да не говорим. Скоро аз самата се отказах да вляза в прехваления „Музейко“, заради високата цена на билета. Ако семейството е многодетно, музейната култура така и ще си остане тера инкогнита.
* Гети център, защото има и Гети вила, реплика на доста запазена вила от разкопките на Помпей. Там са събрани древните гърци и римляни. И в двата музея има винаги временни изложби, гастролиращи шедьоври от цял свят. Миналата седмица бях във вилата. Тя е в Малибу, пак на един баир, откъдето се вижда океана. От баира на Гети център се вижда на върха на отсрещната планина колежът Монт Сент Мери , основан от католически монахини само за момичета, предимно емигрантки и от бедни семейства. Дават им стипендии и добро образование. Центърът приютява произведения на изкуството от преди 20-и век, ренесанс, импресионисти, приложни изкуства, притежава безценна библиотека с над 1 милион книги за изобразителното изкуство.
**Дж Енсор, белгийски художник,предвестник на експресионизма и сюрреализма, рисувал гротескни персонажи-чес карнавални маски и скелети, изобличавайки човешката глупост, суета и самодоволсво. Картините му са гостуваи у нас в галерията на Сибанк.
