ХОНГ КОНГ В ДЪЖДОВНИЯ СЕЗОН

0
533

Мариана Тончева  отново ни повежда на пътешествие. Дестинацията може и да е клише, но погледът, който ни предлага както винаги е различен и необичаен. Какво можем да научим извън традиционните туристически  пътеводители за Хонг Конг?„Това място е толкова популярно и в същото време има безброй незабелязани и неотбелязани местенца, дето човек си ги открива сам. „ Казва Мариана и ни повежда:

Ако можехме да избираме, бихме дошли през февруари, но  времето за визитата не зависи от нас. Накратко, Владко е тук по покана на Hong Kong University for Science and Technology / HKUST/ по линия на фондацията Fulbright. Това е един не само престижен, но и много удобен университет, а природата около кампуса е вдъхновение, успокоение и радост за сетивата. От всяка точка на кампуса картината е планини, острови, море и лодки. През сезона на мусоните всичко това е в синя мараня, мъгла или просто смог, идващ от индустриален Китай, така че почти нямам ясна слънчева снимка сред стотиците, които из снимах.

Ето как е разположен кампуса. Снимах го от съседния хълм. Най- долу, на брега, са басейните и стадиона. Зад тях са общежитията на първокурсниците . Най-близо до залите са професорите и аспирантите.

Hong Kong University of Science and Тechnology. Това е еквивалент на нашето МЕИ, само че е номер едно в ранг- листата на Азия. Построен е през 1991 по хълмовете около един залив в Коулонг, на тази територия на Китай, която е в административната област на Хонконг.

Птицата- символ на университета. Така изглежда в проливен дъжд.

От всяка точка на кампуса се виждат острови /  те са около 260/, лодки, планини и гладка, неподвижна вода. Не случайно пристанищата на този град са сред най-оживените в света – заливите са дълбоки и защитени от многобройните острови. До някои от тях се отива с ферибот, а до сушата и до остров Лантау може  и с метро, което се движи под водата.

Тази лодка е на всички картички. Разхожда вечер туристите и предлага вечеря.

Знакът, дето прилича на нашето”Ж” означава вход на метро.
Метрото тук има седем линии, покриващи почти цялата територия на Хонконг, а всяка спирка е свързана с автобусна гара, от където двуетажни и мини автобуси допълват мрежата. Цената на билета е под 1US долар, а за пенсионерите всички возила са по 25 цента, т.е. 2HK$. Ако жител на Хонконг се разболее, плаща 10$ за посещение на доктор и 59$ на ден ако е хоспитализиран, без значение какъв вид операция или манипулации са необходими. Останалото поема държавата или застраховките от работодателя. Цените на хранителните стоки зависят от района на супермаркета, но две малки зелки например, струват 50 стотинки, толкова струва и връзка китайски спанак. Яйцата и месото са по-скъпи, но тук основният разход на работещото семейство са цените на жилищата, наемите  и детските градини. Цената на малък апартамент в добър район е около един милион щатски долара. Детските заведения са частни и струват по 700 щ.д. на месец на дете. Затова само заможните хора могат да си позволят повече деца, освен ако има баби и дядовци наблизо.

За учениците – големи и малки, с униформи и раници, в събота и неделя, понякога в десет вечерта. Оказа се, че децата ходят на курсове, тренировки по математика, уроци по музика плюс огромните домашни за през „свободното“ време и практически лятото им е запълнено. Почиват си, забили нос в телефоните и като хвърлям по едно око на екраните, момичетата гледат филми или ТВ шоута, момчетата играят игри.

Детето на съседите, което е в 10-ти клас, през ваканцията даде 60 часа доброволен труд в една болница. След това се записа на медицински курсове в друг университет, където учат как да оказват бърза помощ. В момента продължава с летни класове по биология. Та да не се чудим защо китайските деца са издържливи на интелектуално натоварване, ами те учат по десет часа на ден!

Тук повечето автобуси са двуетажни.
По пътищата никога не стават задръствания, защото почти няма коли. При този редовен и евтин транспорт, притежаването на кола се смята за ненужен лукс, поради което цените на колите тук са три пъти по-високи от останалата част на света, а за регистрация и поддръжка отива цялата заплата на един среден чиновник. Да не говорим за паркингите, защото тези дни прочетох, че цените за парково място в центъра са стигнали до 470,000 щ.д.! В тази част на Китай се заселват все повече високо квалифицирани млади хора, както и новобогаташи от вътрешността на страната.

Ох, тук живеят хора. 70 етажа, без балкони, но с директна закрита връзка до три! мола, гастрономи и всякакви ресторанти.

А днес  открих къде са се настанили някои бездомнни хора. Между скалите в гората до брега на морето са си направили цяло село с ограда. Бедните тук са основно от Малайзия и за малкото пари, които изкарват, могат да спят в нещо като кутии, наредени една върху друга. Даже по телевизията тези дни рекламират минни климатик с размер на пощенска картичка за подобен сорт спални. Навън е средно 35градуса,  а представи си в каква пещ тези хора живеят. Градските власти са непрекъснато критикувани, че позволяват подобно съществуване. Младежите също протестират против нарастващите цени на жилищата и невъзможността за много от тях да имат семейства поради тази причина.

Луксозни търговски центрове никнат като гъби и привличат космополитни клиенти с липсата на такси и по-ниски цени от тези в Европа.

Днес попаднах на прекрасни площадки с фонтани, водопад, скулптури и малък парк на пешеходните пътеки над  шосетата и магистралите Art in the middle of skyscrapers in downtown Hong Kong. Пешеходната зона е повдигната над шосета и магистрали в километри покрити коридори, които водят до магазини, банки, пристанища и ресторантчета. Никакъв вид транспорт не обезпокоява никого.Малки кътчета за отмора и кутийка с нудли.

 

Пушенето е забранено. Плюенето също.

Ако се нарушат правилата, има последствия. Обществените места не само имат видео-наблюдение, но и присъствие на служителите на властта навсякъде. Наистина не видях кола да чака с включен мотор, наказание $320, както и пушач на плажа – ще плати $1,500. Пушенето е забранено по улиците и на обществените места.

По улиците на града, пушачът ще плати хиляда х.к. долара, ако е запалил цигара извън разрешените за това места. Отне ми време да осмисля забраната на плюването, докато не забелязах, че много от хората тук имат този навик, придружен с шумни гърлени звуци. Радвам се, че има и такава забрана. Освен пушенето и плюенето , забранено е да държиш мотора включен, когато не се движи колата за повече от три минути. Глобата е около 40 US$. В метрото и автобусите напомнят по няколко пъти, на китайски и английски, че е забранено яденето и пиенето, дори на вода. Ако пушиш на плажа, глобата е 1000 ХК долара, или US$125. Абе, измислили са го добре и явно си спазват заплахите, щото народът спазва законите

На час и половина с ферибот е Макао, китайският Лас Вегас и единственото място за легален хазарт в Китай . От няколко дена стигам до пристанището за Макао и все не продължавам, защото дъждът се изсипва изневиделица и аз си избирам да видя нещо друго – например музеят за китайски сервизи за чай, или ботаническата градина с орхидеи, или гигантската “палатка” с 1600 вида пеперуди и насекоми.

Всичко това е безплатно. Почти всички музеи са безплатни, както и концертите на университетските симфонични оркестри, солисти и опера. За това се е погрижила държавата, както и частни донори. Най-големият частен спонсор, е Honk Kong Jokey Club. Основан през 1884, този клуб забогатява от наддаване на конни състезания и организиране на лотарии. Обаче без тяхна помощ “нашият” университет не би бил завършен навреме.

Жокейският клуб на Хонконг е най-богатият и най елитният клуб в района. Парите идват от залагания на конни и всякакви състезания: футболни, боксови, лотарии и всякакъв вид хазарт със залагания. Обаче строят университети, болници, училища. Когато свършили парите за строеж на университета, Жокейският клуб е помогнал и така лекциите започнали навреме. Членството там е висока чест и понякога се чака повече от десет години, за да бъде одобрен кандидата. По време на. британското управление на острова, не са приемали за членове хора с азиатски произход. В момента председателят на клуба е с китайска фамилия.

Много от уличните пазари са разположени недалеч от храм, на някоя тераса високо на хълма.

До там обикновено има закрити ескалатори, които сутрин до 10 ч. се движат надолу, работещите да стигнат до метрото. а после обръщат посоката към пазара и храма – така транспортират бързичко туристите, а пък те да му мислят как ще слизат пеш по 250 -те стъпала до метрото. Въобще, екзотика и фитнес.

The little red book. В първа момент помислих, че добрият войник Швейк кани минувачите на бира. Същите бузки и шкембенце.

Face-kini. Това е последна плажна мода в Китай. Да имаш бяло лице е престижно за някои хора,а маската предпазва не само от слънцето, но и от медузите.

Днес ривиерата на Clear Water Bay беше идеалното убежище от горещата вълна, която била следствие от тропически циклон, който би могъл да се появи утре. Зад жълтата линия, което всъщност е мрежа против акули, яхтите са си направили морски парк с водни пързалки. Народът е с палатки, хладилни чанти и всички удобства. Няма дори музика по високоговорителите. Само при всеки следващ градус на термометъра, предупреждават да не се стои дълго във водата и да се пазим от прегряване. Спасителите са на три платформи навътре в морето, както във вишките и на плажа. Има “студена” стая за прегрелите, душове, съблекални , чешми с питейна вода. Никой не те подканя да купиш каквото и да е. И всичко това – безплатно.

Опашка за билети за Операта.

Сградата е съвсем незначителна, десет етажа панелки, дори не е стара-няма и 60 години, освен всичко, панелките са неподдържани, ама на първия етаж емигрантите от Шанхай през 50-те години са организирали театър за кантонийска опера, където и до сега залата е винаги пълна. Поставят по 38 спектакъла на година, обаче билетите от 20 до 50 долара в никакъв случай не са достатъчни да покрият разходите, че и да плащат наем на новия собственик на сградата. За да предотврати закриването на театъра, държавата поема наема, който в момента е сто хиляди хонконгски долара на месец.


Деца от Китай, Канада, САЩ, Европа ще пеят в тази прочута музикална зала.Която е с чудесна акустика. Най- ми харесаха местата зад сцената. Тези дечица си акомпанираха с кристални чаши с вода. Топят пръстчетата във водата и после ги въртят около чашата. 40 деца “свирят “ на чашки и пеят една сложна, атонална, в неравноделен такт песен, която журито, според мене, не оцени достатъчно високо. Представям си какъв ще е ефектът, ако се гледа кантонийска опера.

Symphony of Light.

Всяка вечер в 8 часа Хонконг предлага това светлинно шоу за хилядите гости на града. Обикновено хората са заели добрите места много по-рано, затова се налага да се ползва “пръчка”за телефон. Може и да се повозите на корабче по това време.


Мариана Тончева

Коментари

comments