Между януари и март китовете се преселват от ледовете на Аляска към топлите води на Тихия океан да родят и отгледат „бебчетата“ си. Това е и сезонът на т.н. snow birds, когато пенсионерите от северозападните райони на САЩ и Канада се преселват на юг, а туристи от цял свят пристигат да се радват на гигантските бозайници и да снимат игрите им.
На някои ширини, като на остров Мауи например, човек може да ги чуе как си „говорят“ като си потопи главата във водата – толкова са близо до брега- говорът им наподобява звуците на радиопредавател на къси вълни. Но тъй като Хаваите са доста далече, най-удобно и достъпно за повечето хора от северо-американския континент е да дойдат на полуостров Баха, Калифорния. Той започва от Тихуана, мексиканската граница на САЩ, и завършва със скалите на Кабо сан Лукас, наречени още Land’s End / Краят на земята/.
Тук се сливат водите на Пасифика с морето на Кортес. В скалите има дупки, най-голямата от които е известна като „прозореца“, защото откъм страната на морето през дупката се виждат големите вълни на океана. Предупреждение! Всеки лодкар ще ви предложи разходка срещу 10-тина долара на човек, обаче повечето от тях не вярват в спасителните жилетки и каквито и да било предпазни мерки за пътниците. Наближавайки океана, вълните стават много високи и подхвърлят лодката като черупка. Аз на два пъти подскочих високо във въздуха и с луд късмет не изхвръкнах зад борда, ама успях да направя снимки и се отървах само с натъртване и синини. Та проверявайте екипировката, преди да платите и да потеглите.
Полуостровът е дълъг 1,623 км и ако решите да пътувате по суша, може само със собствената си кола, ама да е доста стара и очукана, за да не ви я откраднат по пътя. От Щатите никоя компания за коли под наем няма да ви разреши да преминете границата на съседите с тяхна кола. Ние пътувахме със самолет и междуградски автобуси. Състоянието на пътищата зависи от това коя партия е в местната власт на съответната отсечка на магистралата, предстоят ли скоро избори и кои са собственици на плажните парцели. Понякога шосетата са идеално поддържани, по-често с дупки и без пътни знаци, но пък живописни и с много изненади. Този път избрахме за база градчето Кабо сан Лукас. Наблизо, върху скалите край океана са си построили „къщи“ знаменитости от Холивуд и богаташи от цял свят.


На този баир са къщите на холивудчани.
Приятелските семейства на Джордж Клуни Синди Кроуфърд са съседи, на баира са се настанили и Дъгласови, там е и Дженифър Анистън и въобще, всеки, който е някой в листата на богаташите, кацва с имот на скалите. Най-голямото предизвикателство за градската управа е да построи „нов път в тези канари“, канализация с питейни и отточни води и инфраструктура с всички удобства.

Кабо е задължителна спирка на огромните пътнически кораби, които акостират откъм страната на морето и с малки корабчета изсипват стотици алкохолни„пътешественици“ пред кръчмите на плажа.
На кораба една бира е $6, а на брега кофа с 6 бири е $13. За да поощрят консумацията, към обяд келнерите правят шоу с танци, песни и зумба, а летуващите се забавляват, танцувайки с тях, и пийвайки повечко. За разлика от нашия Слънчак, тук след 8-9 часа става тихо на брега, няма шум от дискотеки, само тук-там оркестри около ресторантите.
Доста безопасно е денем. Въоръжена охрана ще видите около банкоматите, банките и бужутерските магазини.
Пристанището на Кабо е с всички удобства за яхтсмените, много от които прекарват с месеци във воднати си къщи. Един например си беше паркирал и хеликоптера на яхтата. Снимка с яхта и с luxury avenue и със знака на Кабо пред мола.
Пред пристанището е входът на мексиканския „Родео Драйв“ с най-скъпите световни дизайнерски марки, а до него е молът за простолюдието – с множество сувенирни магазинчета, текила, бански костюми и…мотори Харли Дейвидсън.
Най-привлекателното на Кабо е морският плаж Медано. Водата е топла, бистра и не много дълбока. И тъй като плажовете в Мексико са федерална собственост, може да си постелите хавлийката пред най-луксозните хотели, без някой да ви накара да си наемете чадър, или да консумирате в ресторанта им. От време на време се спират любезни продавачи на шапки, сувенири, бижута и какво ли не още /включително трева и масаж/, но не са натрапчиви и бързо те оставят на мира. Както вече казах, пътувахме навсякъде с автобус. Цената на билета в града е 13 песос, около 65 цента, за пенсионерите има 50% намаление. До аеропорта, който е на един час с автобус, билетът е между $2 и $4 , в зависимост от автобусната фирма. С такси същият маршрут е между $60 и $80 щатски пари, а специалните микробуси искат $21 на човек. В този град всички работят; не видяхме бездомни или просещи хора. Повечето мексиканци, с които се заприказвах, бяха преселници от вътрешността на страната, дошли, защото тук намират добре платена работа. Понякога младите майки си гледат децата ето така:
Разбира се, и тук, както и на много места в Мексико, има голяма американска колония, издават си местен вестник, Gringo, където споделят помежду си всякакви проблеми като таксови облекчения, лекарски услуги и недвижими имоти. Кабо става все по-предпочитана дестинация за отдих, приключения и пътешествия. Освен, че се изживяват като Моби Дик, търсейки китовете в океана, туристите летят с делтаплани, яздят коне из саваната, могат да наемат яхта и да обикалят островите в Мексиканския залив, или в океана, на риболов за дълбоководни риби, като героя на Хемингуей, даже могат да се заселят в колонията на сърфистите по пътя за Тодос Сантос. И всичко това – само на два часа полет от Лос Анжелес.
Тази вечер по националното радио предупреждават: очакват се минус 43С на нашия полуостров и минус 55С в Минесота. Е, поне сме заобиколени от вода, та се чувстваме почти като преди десет дена само че с амплитуда от 70 градуса, което също си е едно приключение, нали.
Мариана Тончева