Професионалните отзиви за музикални концерти не са често срещано явление в нашата медийна действителност, затова иможе би трудно можем да се похвалим с развита култура на възприемане и компетентно отношение към класическата и изобщо към симфоичната музика. Както и към хората, които въпреки всичко са се посветили на това изкуство.
Затова с радост прубликуваме една безспорно професионална оценка за концерта на Симфоничния оркестър на БНР, изнесен на 9-и май т.г. Автор е преподаваелят от НМА „Проф. Панчо Владигеров“, Иван Стоянов
Великолепен, смислен и много добре посетен концерт снощи на колегите от Симфоничния оркестър на Българското национално радио, солистката Маргарита Калчева и техният диригент Константин Илиевски. Програмата въобще не може да се коментира, защото беше не само на високо репертоарно ниво, но и нещо като провокация към опустошителната концертна индустрия, която третира всеки стъпил в зала България единствено като билетокупувач. Благодарение на концертната индустрия българският меломан не само не получава информация за гениална музика и композитори от миналия век, но и е заприличал на бройлер отглеждан в затворено пространство само за да се извлича печалба. Бизнесът на световните агенции трайно управлява концертния живот в София и по-големите български градове. Затова българската музика и изпълнители са вечно нахални и неканени гости, които пречат за извличането на принадена стойност от все по ограничения репертоарен хоризонт на средностатистическия слушател.
Няма да коментирам унизителните възнаграждения в национални културни институти каквито са Симфоничния оркестър на Българското национално радио и Софийски солисти. Още по-страшното е, че от следващия сезон те няма да могат да правят концерти в зала България, защото техните бюджети не са в състояние да покриват високите разходи за наем там. Опустошителна тишина има и сред ресорните институции. Те би трябвало не само да се възмутят, но и решително да се намесят, защото зала България трябва да дава подслон на всички български оркестри до построяването на нова концертна зала в София.
А не е ли време пак ресорните институции да се намесят и да извадят от провалената методика на делегираните бюджети Софийската филхармония? Нали и тя има статут на национален културен институт, който трябва да милее за родното? Ние продължаваме да копираме единствено само лошото в управленческите западни модели. Не съм враг на концертната индустрия ако тя по някакъв начин се беше опитала да превърне в „стока“ българската музика. Така както немската, френската, австрийската, руската, италианската и.т.н музика са „стока“ за елитните оркестри в Германия, Австрия, Русия, Франция?
Всички, които снощи присъствахме в зала България бяхме наистина на голям празник. Доказателство беше, че дълго време след концерта оркестърът и публиката останаха пред служебния вход и не искаха да се разделят. А програмата включваше „Пролетно тайнство“ на Стравински, Концерт за контрабас от Емил Табаков и „Тил Ойленшпигел“ от Рихард Щраус. Все автори, които не са сред най-любимите на нашите слушатели.
Автор Иван Стоянов:
Магистър по дирижиране асистент – НМА “Проф. Панчо Владигеров”
Редовен гост -диригент на Камерния ансамбъл „Софийски солисти“
Гостуващ диригент в звукозаписните продукции на Симфоничния оркестър на Българското национално радио
Почетен гражданин на Габрово
