НА КОГО НИ ОСТАВЯШ, ВЛАСТЕЛИНЕ?

0
517

Гендирът на БНР Радослав Янкулов се разделя  с любимото на слушателите предаване ” Часа на директора”. Дали обаче е изпят часът на директора?

С прискърбие Радослав Янкулов съобщи на опечалените слушатели, че се разделят с хитовото предаване, което беше неговата трибуна за изказване на разбъркани мисли  и нахокване на несъгласните с него. Редактор му бе лично главният продуцент на Програма „Хоризонт“ Савелина Савова, назначена за такава именно от Янкулов.  Тя даже бе наградена за предана служба с наградата „Златен глас“, учредена в памет на именита наша колега с наистина златен глас. Така де, всеки генерал трябва да има адютант с ранг и отличия. Но да не се отклоняваме…

Причината за почти трагичната загуба в ефир е, че следващата дата, която се полагаше на „Часът..“,  е в навечерието на изборите за нов  генерален директор на БНР.  Иначе още можехме да тръпнем в очакване за насладата от поредните поривисти бисери и мъдри житейски напътствия на досегашния властелин на словото и ефира.Разбира се, все още е рано за непрежалимост на случилото се, но мъката е налице.Цели три години   Янкулов ни убеждава че „Радиото, това съм аз” и сега, без часа на директора, с кого ще припознаваме националната медия?

За трите  сезона на злополучния „Час” трябва да сме научили много, обаче. Най-вече как не бива да се мъчи словото предмикрофон, особено когато мисълта липсва,  а думите не стигат. Като за последно,обаче, Янкулов успя да покаже  най-доброто от себе си. На прекия въпрос към кореспондента в Брюксел „Как си“, репортерът се обърка. Не бе готов за такъв сложен въпрос. Когато обаче гендиректорът  му каза, че не се чува, той образува пауза в ефира. В смисъл не се чува как чука на дърво, след като е здрав, поясни репликата си Янкулов, преди смело  да нагази в горещите вълни на  външната политика, където се раздухват „мълвите” /цитат/ за атентати и заплахи.

В петте минути, отпуснати за преки обаждания, цели четири от тях той отдели да слуша похвали, от които една – две са от абонирани слушатели, а на критичните забележки на   тези, които „не уважават директора на радиото”,  бе им посочен прав път. Янкулов  обеща бащински   да сипе благодатта си, като  радва и вербално поощрява тези, които го слушат с наслада исурово ги разграничи от  онези, които се осмеляват да го критикуват.
На добрите им бе обещано светло бъдеще с националното радио, паметни събития с „тържествени проверки и зари”, а лошите в края на предаването  бяха наречени най-откровено: „маймуни”.

Янкулов си отива. Но янкуловщината, дали? Дали отново няма да бъде препотвърден изпитаният похват да се търси и намира най-удобният,  а не най-кадърният в предстоящия конкурс за генерален директор на БНР? Като се има предвид ситуацията , в която ще се извършва изборът за нов генерален директор – разединена радиоинституция с протестиращи и  изчакващи, спореща медийна общност за бъдещето на БНР и БНТ, на морално нелегитимен и дискридитиран регулаторен орган, който ще провежда избора, дали няма да осъмнем с „Часът на директора“ -нов сезон?

12 маймуни

 

Коментари

comments