Доц. д-р Жана Казанджиева: „Бъдещето на дерматоалергологията“

0
172

Българското дерматологично дружество организира ХIII-и симпозиум по дерматоалергология, посветен на новостите в дерматоалергологията, разрастващия се спектър на кожните заболявания и актуалните терапии. За съжаление  държавата все още не е достатъчна степен ангажирана с решаването на тези проблеми, смята доц. Казанджиева, ръководител на секцията по Дерматоалергология, с която разговаряме за важните теми, обект на дискусии на настоящия форум.

-В какви посоки се развиват взаимоотношенията между тези две науки?  

-Дерматологията и алергологията имат много общи теми, в някои държави (например в Германия) алергологията е част от дерматологията, в други, както у  нас не е, но ние работим с алерголозите, партнираме си доста в областта на лекарствените алергии, уртикарията и ангиоедемите.

-Какви са актуалните акценти тази година?

Две са основните предизвикателства тази година в областта на дерматоалергологията, едното е атопичният дерматит, където чакаме касата да поеме новите терапии:  малките молекули (така наречените JAK-инхибитори) и биологичните средства, които са с по-различен механизъм на действие. За съжаление в България нещата доста се бавят. Задължителният препарат Омализумаб в Европейския консенсус за уртикарията, всички биологични средства и  JAK инхибитори за атопичния дерматит  – тези лекарства са на разположение на лекари и пациенти в Европа, но в България все още не се реинбурсират от касата, което малко влиза в графата „Европейци сме, ама не съвсем“. Аз лично доста често като лектор на  международни форуми или участник в работни групи се чувствам неудобно,  защото когато примерно дискутираме системната терапия при атопичен дерматит или уртикария, аз трябва да кажа, че съвременната терапия липсва в България.

А всъщност, атопичният дерматит става все по-сериозен социален проблем?

-Разбира се. Има една прогноза на Европейската академия по алергология и клинична имунология /EAACI/  според която след 2050 година всяко второ дете ще е с атопичен дерматит. Така или иначе, в момента 20 до 25% от децата страдат от това заболяване.

-Каква е причината?

– Най-вероятно индустриализацията, замърсяването както на околната среда, така и на храните, които поемаме. Агресивните въздействия върху кожата водят до промяна в  pH-то, промяна в микробиома, повишаване на чувствителността на кожните рецептори. Стресът, който винаги има отношение към кожните заболявания също присъства в ежедневието. Това са си болестите на съвременното общество, болестите на цивилизацията. Не случайно в момента са толкова актуални  понятия като зелена стратегия, еко биология, екокозметика. Понякога има смешни неща, като „веган козметика“ например. Истината е че  козметичните съставки са основно растителни, като изключим ланолина.  Можем да поспорим малко за пчелите и прополиса, но като цяло козметиката рядко използва животински продукти. Очевидно има доста търговска част в тези формулировки. Но факт е, че има много козметични съставки, които са забранени в Европейския съюз, но забраната не важи за Турция или Китай. При тях консервантът метилизотиазолинон може да бъде част от кремовете и балсамите, докато в Европа това е забранено, заради високия му алергичен потенциал.

– Факт е че алергичните кожни заболявания все повече се разрастват и се превръщат в сериозен социален проблем.  В каква степен държавата се ангажира с тяхното разрешаване?

-Ние правим всичко възможно да популяризираме проблема. Правим всяка година кампании за безплатно тестуване, издадохме една чудесна книга от фондация „Екзема“, която е със съвети и за родителите, и за лекарите на пациенти с атопичен дерматит и в която има цялата необходима информация. Непрекъснато обновяваме консенсусите в областта на дерматоалергологията в съответствие с европейските тенденции. Последният консенсус излезе миналата година и отразява най-новите достижения в терапията на атопичния дерматит.

-Доколко обаче здравната система го припознава?

-Това е проблем на Здравната система. Признава го за социално значимо заболяване, но кога ще се реимбурсират лекарствата, които са за малкото пациенти с тежко протичане на заболяването? Защото тежките форми при атопичния дерматит изискват съвременно системно лечение.

-Вашето участие освен в цялостната организация на форума е и с доклад на тема „Света на дерматоалергологията.“ Как се променя  този свят?

-Това е докладът, с който откривам по традиция всяка година. В него разглеждам проблемите и новите открития през изминалата година. Например, в контактната алергия има много нови алергени. Алуминият беше посочен от американските дерматолози  като алерген на 2022 година. В България имаме други проблеми – увеличи се алергията към  парфюмните компоненти лимонен и линалол, които се намират най-често в дизенфектантите. Ковид пандемията доведе до често използване на този вид продукти и съответно се увеличиха случаите на екзема на ръцете, която  се дължи на тези компоненти. Що се касае до атопичния дерматит, аз вече казах – новите лекарства от типа на биологичните средства и малките молекули навлизат много бързо в медицината. Същото се случва и с уртикарията, но там отново терапията не се поема от касата и съответно е недостъпна за пациентите. Едно от новите неща в конференцията  е съвместното ни заседание с онкодерматолозите. На пръв поглед изглежда, че нямаме много допирни точки, но всъщност не е така. Ние ще разискваме алергичните и токсични реакции,  дължащи се на новите, иначе много успешни онкологични средства. Заедно с дерматоонколозите ще обсъдим  кои нежелани лекарствени реакции трябва да познаваме и как да реагираме на тах.

-С какво обаче Ковидът изненада дерматолозите?

– Ковид пандемията изненада целия свят и съответно лекарите от всички специалности. В кожните болести проявите на Ковид не са толкова много – васкулити, уртикария, дифузен косопад. Много повече са случаите с ковид екзема от дезинфектанти и т.н. маскнит – кожни промени, които са резултат от носене на маски.
На практика мисля, че дерматолозите ще бъдат много повече заети със задаващата се маймунска шарка-там вече кожните прояви са водещи. Да се надяваме, че няма да има много случаи в България.

-Напоследък се заговори и за други постковидни реакции, като везикулозни обриви, уртикарии, херпес зостер?

-Везикулозни обриви е термин, който не се употребява от дерматолозите и звучи непрофесионално. Везикулозен обрив означава че има малки мехурчето в участък от кожата. Оттам нататък спектърът на заболяванията е от баналния херпес.

-Лятото започна, как да се погрижим за кожата си така, че ни създава по-малко проблеми?

-Ключовите думи за лятото са хидратация и фотозащита. И, разбира се, добро настроение.

Доц. д-р Жана Казанджиева
Член на Борда на Европейската Академия по Дерматология и венерология(EADV)
Член на Етичната комисия към  Борда на ЕADV
Член на Борда на Българското Дерматологично дружество
Ръководител на секцията по Дерматоалергология към Българско Дерматологично дружество
Член на Немско-българското дерматологично дружество (секретар 2001- 2012 г)
Член на Европейската организация за превенция на професионалните кожни алергии (EPOS)
Почетен член на Сръбското Дерматологично дружество
Почетен член на Македонското Дерматологично дружество
Награда „Проф. Богомил Берон” 2013 г. за цялостна научна, преподавателска и организационна активност

Коментари

comments