Новите закони на ЕС за цифровите пазари и услуги поставиха началото на трансатлантически сблъсък със САЩ относно регулирането на технологичните гиганти. Докато Брюксел се стреми към цифров суверенитет, Вашингтон защитава иновациите. Възможно ли е тези напрежения да променят глобалния цифров пейзаж?
Борбата на Тръмп и Силиконовата долина срещу регулациите на ЕС
Близките отношения между Тръмп и технологичния елит от Силиконовата долина повлияха значително на политиката на САЩ спрямо европейските цифрови регулации. След завръщането на Тръмп , ръководителите на Big Tech активно лобираха срещу тези разпоредби и призоваха новата администрация да защити технологичните фирми от това, което той нарича „цензура“ на ЕС.
Противоречивите промени в политиката на Meta и небрежният подход на платформата Х към модерирането на съдържанието илюстрират как големите технологични фирми се съпротивляват на регулаторния надзор, докато се възползват от протекционистката позиция на Тръмп.
Белият дом и правната комисия на Камарата на представителите изразиха опасения, че тези закони са несправедливо насочени към американски технологични компании, ограничавайки способността им да работят на европейския пазар.
Регулаторът FCC наскоро изрази силна загриженост относно DSA, което според него може да се сблъска с ценностите на свободата на словото в Америка. На Световния мобилен конгрес в Барселона той предупреди, че неговият подход към модерирането на съдържанието може да ограничи прекомерно свободата на изразяване. Вицепрезидентът Ванс също осъди модерирането на европейско съдържание на неотдавнашна среща на върха за ИИ в Париж, определяйки го като „авторитарна цензура“.
Наскоро Тръмп ескалира напрежението със заплахата на ЕС с мита в отговор на това, което той нарича „отвъдморско изнудване“. Меморандумът, подписан от Тръмп на 21 февруари 2025 г., нарежда на администрацията да преразгледа политиките на ЕС и Обединеното кралство, които биха могли да принудят американските технологични компании да разработват или използват продукти, които „подкопават свободата на словото или насърчават цензурата“. Меморандумът е насочен и към данъците върху цифровите услуги , като се твърди, че чуждите правителства несправедливо облагат с данъци американските фирми „просто защото оперират на чужди пазари“.
Отговорът на ЕС: Цифровият суверенитет е заложен на карта
Европейската комисия настоява тези данъци да се прилагат еднакво към всички големи цифрови компании, независимо от страната им на произход, като се гарантира справедлив принос от бизнеса, който печели в рамките на ЕС. Освен това защитава своите разпоредби с аргумента, че те насърчават лоялната конкуренция и защитават правата на потребителите.
Представители на ЕС виждат тези политики като основни за цифровия суверенитет на Европа, като гарантират, че мощните технологични фирми работят прозрачно и честно в региона.
Този сблъсък може да доведе до нова вълна от търговски конфликти между САЩ и ЕС с потенциални икономически и геополитически последици за глобалната технологична индустрия. САЩ определят регулациите на ЕС като икономическа война и Европа е изправена пред нарастващ натиск да отслаби своите технологични закони. След оттеглянето на Директивата за отговорността за изкуствения интелект на ЕС (AILD) , след срещата на върха за ИИ в Париж и отказът да се подпише съвместно изявление за ИИ, се породиха повече опасения относно способността на Европа да устои на външната реакция. Рискът Тръмп да използва икономическите заплахи и заплахите за сигурността, включително намесата на НАТО, като лост срещу налагането на ЕС подчертава спешността на силен европейски отговор.
Друго основно бойно поле е регламентът за ИИ. Законът за ИИ на ЕС е един от първите всеобхватни закони за ИИ в света, определящ строги насоки за прозрачност на ИИ, оценка на риска и използване на данни. Междувременно САЩ възприеха по-индустриален подход с минимална намеса на правителството.
Тази регулаторна празнина може да създаде допълнително напрежение, тъй като европейските законодатели изискват съответствие от американските фирми за изкуствен интелект. Неотдавнашното оттегляне на Директивата на ЕС за отговорността за изкуствения интелект (AILD) под натиска на САЩ подчертава как външното лобиране може да повлияе на европейската политика.
Ако ЕС успешно наложи своите правила за ИИ, това може да създаде глобален прецедент, принуждавайки американските фирми да се съобразят с европейските стандарти, ако искат да работят в региона. Този сценарий отразява случилото се с GDPR (Общ регламент за защита на данните), което доведе до глобални промени в политиките за поверителност.
Освен регулирането, Европа трябва да укрепи своите цифрови индустриални възможности, за да поддържа темпото. Инвестицията от 200 милиарда евро в ИИ е добра стъпка, но Европа се нуждае от по-устойчиви цифрови инфраструктури, доминиращи бек-енд технологии /които се използват за поддръжката и управлението на уеб приложенията/ и по-добра подкрепа за своите технологични компании. В момента ЕС удвоява усилията си за цифров суверенитет, като инвестира в инфраструктура за облачни изчисления за намаляване на зависимостта от доставчици от САЩ (напр. AWS, Microsoft Azure), разработка на ИИ и производство на полупроводници (чрез Европейския закон за чипове), алтернативни социални медийни платформи и търсачки за оспорване на господството на САЩ.Тези усилия имат за цел да намалят зависимостта на Европа от големите технологии в САЩ и да създадат по-самостоятелна цифрова екосистема.
Бъдещето на цифровото регулиране
Въпреки ескалиращото напрежение и ЕС, и САЩ признават значението на трансатлантическото технологично сътрудничество. Въпреки че техните регулаторни подходи се различават значително, има области, в които сътрудничеството все още може да надделее. Киберсигурността остава ключов въпрос, тъй като и двете страни са изправени пред нарастващи заплахи от няколко държави. Укрепването на партньорствата за киберсигурност може да осигури споделена рамка за защита на критичната инфраструктура и цифровите екосистеми. Друга потенциална област за сътрудничество е разработването на съвместни стандарти за безопасност на ИИ, гарантиращи, че нововъзникващите технологии се регулират отговорно, без да се задушават иновациите. Споразуменията за споделяне на данни са също от съществено значение за поддържането на цифровата търговия и трансграничните бизнес операции.
Минали споразумения, като Рамката за поверителност на данните между ЕС и САЩ , показаха, че сътрудничеството е възможно. Въпреки това остава несигурно дали подобни компромиси могат да бъдат постигнати по отношение на DMA, DSA и Закона за изкуствения интелект. Фундаменталните различия в регулаторната философия продължават да създават пречки, като ЕС дава приоритет на защитата на потребителите и справедливостта на пазара, докато САЩ поддържат по-благоприятна за бизнеса позиция, ориентирана към иновациите.
Ако не бъдат постигнати смислени компромиси, глобалният интернет може допълнително да се фрагментира на отделни регулаторни зони.
Изходът от този продължаващ трансатлантически спор може да има широкообхватни последици не само за бъдещето на цифровото регулиране, но и за глобалните търговски отношения. Докато правителството на САЩ и технологичният елит от Силициевата долина вероятно ще продължат да отблъскват, ЕС изглежда непоколебим в решимостта си да гарантира, че неговите цифрови разпоредби се прилагат, за да поддържа справедлива и безопасна цифрова екосистема за всички потребители. Докато тази глобална битка се развива, светът ще наблюдава как ЕС и САЩ се ориентират в развиващия се пейзаж на цифровото управление.
Източник:
The future of digital regulation between the EU and the US | Digital Watch Observatory
Източник:
