СКАНДАЛЪТ МУЗИКАУТОР – БНР, за коня и каруцата, или кокошката и яйцето

0
583

 

На Нова година  БНР почти върна  аудиторията си  във  времената, когато  тъжна инструментална и класическа музика съпровождаше в ефир  кончината на тоя или оня български или  съветски партиен вожд. /Без да сме лоши, трябва да кажем, че аудиторията в голямата си част е в тази възрастова граница/. Казваме почти, защото музикалните редактори  извършиха чудеса от храброст, за да поддържат нивото и качеството при създалите се обстоятелства. Който познава машината отвътре, знае какви усилия изисква това. Шапка им свалям ,че успяха така да прекроят програмите, че едва ли не да решиш, че класическото звучене е нова концепция,  комай  съвсем не лоша. Защо пък обществената медия да не звучи по-изискано, на фона на еднообразието от музикални плей листи, които те преследват отвсякъде и не можеш да разпознаеш кое радио слушаш.
Какво се беше случило?

Когато частните медии надушиха скандала, излезе наяве, че БНР няма сключен договор с „Музикаутор”- дружеството, което управлява авторските права на огромна част на композитори и музиканти в България и по света /сродните права управлява Профон/. Причината – обществената медия  отказва да плати ултимативно искано повече от трикратно увеличение на таксата за авторски права – от 500 хиляди лева на 1.7 млн. лева  или вместо 1% от държавната субсидия и 4,55%  от приходите от реклама и други дейности,  4,4% от брутните си приходи. Поне такава е информацията от  скандала.
Защо музикалното сдружение , което държи правата на композитори, автори и изпълнители, прекрати едностранно безсрочен договор и поиска повече пари сега? И какво се разбра дотук? Независимо от коя страна гледаш, разбираш  че или Музикаутор искат да извият ръцете на най-големия си платец, или че  БНР държи да е в привилегирована позиция спрямо частните оператори. Те, на всичкото отгоре, се договорили с Музикаутор и за плащанията на БНР.

Ако БНР получава определена от държавата  субсидия, смисълът на която е да се плаща по пера за определени дейности и  най-вече за за определено съдържание, откъде биха могли да дойдат още средства, за да се покрие исканото увеличение. И  какво да направи сегашният генерален  директор – да закрие радиопрограма? Нали от това ще бъдат потърпевши  авторите, чиито  права защитава  агенцията – по-малко медии, по-малко такси, а в същото време ще бъде накърнен обществен интерес. От друга страна обаче, от агенцията казват –  музиката и също е  са съдържание, която отговаря на обществения характер и предназначение – да образова и възпитава.

И е така. Музикатата, за която БНР отчислява авторски права, според досегашните договорености, е 40% от продуцираното съдържание . От агенцията твърдят, че този дял се е увеличил над 50%, тоест, БНР пуска повече музика. За сведение – при частните радиооператори музикалното съдържание достига над 90%, за което те се били договорили чрез АБРО за начина на плащане. Според колеги – договорени са по-ниски такси. Ако търговските медии обаче търсят търговски дивидент от излъчването на музика, общественото радиото трябва да произвежда съдържание от обществен характер – новини, култура, публицистика – да развлича, но и да образова и информира.  Музиката, която е важна част от съдържанието на радиопрограмите,  също трябва да отговаря на обществената мисия.

Формула на това що е то обществена мисия, какво означава обществен ангажимент,който да гарантира обществения статут на националните медии, няма.  С други думи  за какво съдържание се плаща от джоба на данъкоплатеца, за да се задоволяват обществените интереси , не се знае. Ако наистина е нараснал дялът на музиката, то тогава кое съдържание се ощетява? А и  за каква музика става дума – въобще изобщо или такава, и възпитава.

Да припомним, държавната субсидия за БНР е 40,2млн. лв. Още 2 млн. радиото трябва да си осигури само – чрез реклама, продукции, наеми, дипълнителни дейности.  И тази сума , събрана от данъкоплатците, е предвидена да поддържа обществена медия, която произвежда и продуцира програмно съдържание,  необходимо за функционирането на гражданското общество. За осъществяване на социалната спойка, за поддържане на културните потребности, за образователни цели. Именно това е призванието на обществената медия. Затова и общественият й ангажимент би трябвало да е формулиран ясно и разписан, за да бъде финансово гарантиран.
Такъв обаче, няма. Има Закон, който отдавна е остарял и обрасъл с лобистки поправки, така че в никакъв случай не гарантира интересите на обществената медия, както и обществения  й статут. Да не говорим, че в частта за конституирането на СЕМ, органът, който трябва да следи за обществените интереси, Законът е атакуван от Конституционния съд още от 1996 г. със становището, че  не е конституционносъобразен. Т.е., самият орган не е обществен.
Спорът да има или да няма формулиран обществен ангажимент, въпреки всички европейски препоръки, все се подмита под килима, защото така без ясни критерии политиците могат да държат в ръцете си обществените медии, да се провеждат избори за генерални директори без ясни критерии, както и да се влияе върху съдържанието. Включително върху музикалния избор.
Според  европейските препоръки, е задължително да има определени проценти музика от европейски и национален характер. Българската демокрация в ефира  дойде с отприщтване на вкуса към западните изпълнители, защото по социалистическо време тази музика  беше забранена.   Българските изпълнители зазвучаха  старомодно и се пренебрегваха. По същото време радиото престана и да е основен продуцент на българска музика. Появиха се частните радиа. И части музикални къщи които произвеждат музика с всякакво качество.
Българските изпълнители и композитори обаче, почувствали се ощетени,  с право започнаха да оказват натиск за повече  присъствие в националния ефир. И дойде друга вълна, продиктувана както от интересите на българските музиканти, така и от необходимостта радиото да защитава обществения си профил. Ставаше ли всичко това съобразно  ясно формулирана музикална концепция? Не .
Музикалното форматиране на програмите, знае всеки, занимавал се с радиомениджмънт,  е основна част от характеристиката на дадена програма. Правиш ли културна програма например, би трябвало да включиш в концепцията за съдържание и музикалния формат. Информационната програма на общественото радио би трябвало също да има ясен музикален профил. Регионалните програми, тук Радио Благоевград е прекрасен пример, трябва да отговарят на музикалните потребности и предпочитания на местните хора…Хибридната платформа Бинар например, по замисъл беше форматиран с инди-музиката на новите поколения, която освен това   може да се ползва от свободно от интернет. Времената се смениха и днес персонализираният вкус диктува избора на програма на фона на толкова източници на музика в ефир и още повече в интернет. . Идеята, споделена от сегашния генерален директор на БНР, да се появи канал за класическа музика, а който е работил в радиото знае какви безценни фондове с такава има във фонотеката, не е случайна, но и за нея трябва бюджет..А и времената са други, трябва да се мисли  с оглед на новите  технологии, новите платформи. Какви други програми да се развиват, има ли нужда или дефицит в обществото от определени съдържания, как и под каква форма да се поднасят тези съдържания, трябва да се мисли не на парче.Защото пък да правиш ефирна младежка програма, която няма покритие в интернет и не отговаря на изискванията на новите комуникации, си е загуба на средства.

Именно защото се променят вкусовете и потребностите, както и начинът на ползване на аудиосъдържание, ЕС упорито  настоява страните-членки да актуализират обществената мисия и поръчки на публичните оператори. За да отговаря обществената медия на всички потребности в обществото.
Договорът  от Амстердам от 1997 г., който е с характер на закон,   постановява страните-членки да формулират публичния ангажимент на обществените медии и съответно да финансират тази дейност като я конкретизират. Т.е да е ясно за какво се плаща. И авторските права трябва да си имат предвид особено при развитието на нови  видове  услуги с линейно и нелинейно съдържание – аналогови и цифрови.

Препоръка 2012 на Комитета на министрите предвижда и нови изисквания към ръководството на тези медии като „ подготвеност за преразпределение на ресурсите така, че да удволетворяват нуждите на аудиторията”. С други думи, за да може обществената медия да се развива стабилно, в динамичната неаналогова среда, като се възползва от възможностите да развива и обществената си роля.

„Това, което ни трябва за да изпълним своите задължения е адекватно законодателство, стабилно финансиране и професионално изпълнение”.
Защо например I-player-ът на ВВС предлага на аудиторията си изключително качествени аудио сериали, а продукцията на нашия  радиотеатър съществува офлайн само на пиратски сайтове? И никой не мисли каква образователна роля може да изпълнява БНР, ако радиотеатърът произвежда продукция, допълваща образователните програми и я предлага на съответната платформа.  Да не дърпаме опашката на Театъраутор, защото актьорите вземат по-малко и от музикантите авторски възнаграждения.
Затова в бюджета трябва да бъдат гарантирани авторските права така, че БНР да може да  изпълнява  безпроблемно обществената си функция не както  я разбира това или онова ръководство,  а каквато необходимост от съдържание е продиктувано от обществото. Защото и да стигнат до споразумение сега Музикаутор и БНР, проблемите ще възникват отново и отново.
И вероятно трябва да се почне от ново законодателство, което да гарантира обществения характер на регулацията на публичните медии.

Паулиана НОВАКОВА

Публикуване материали в сайта по темата:
https://www.obache.bg/wp-admin/post.php?post=2993&action=edit

https://www.obache.bg/wp-admin/post.php?post=3110&action=edit

 

Коментари

comments