Най-вече защото те запазиха представата за независимост на медиите и свободата на словото в период на безцеремонна концентрация и скрита собственост в частните медии. Те върнаха доверието към медиите и журналистиката в този момент. Защото обществените медии пазят паметта на нацията в архивните си фондове. Те могат да произвеждат разнообразно съдържание с най-високо качество и професионални стандарти. Те са сред най-големите продуценти на култура и музика. Те поддържат некомерсиалната култура, социалните отношения, етническата толерантност, правата на всички общности. Те разполагат с най-голямата предавателна мрежа и най-разнообразните независими формати за разпространение.Защо е рисковано да се „сливат“ обществени медии?
Най-вече неубедителна е практиката от страните, в които беше предприета тази стъпка. Не е розова и ситуацията, където по традиция радиото и телевизията съществуват заедно. Няма икономическа обосновка за необходимостта и за очаквания резултат от такова „сливане“, което ще бъде не акт, процес с продължителност 3 – 4 години.
През 2010 г. един главен асистент се беше опитал да направи нещо като анализ за възможните ползи от такъв ход. Даже не знаем кой му го плати, а и само предполагаме кой му го поръча. Такъв несръчен и неубедителен документ дискредитираше целите, които трябваше да изпълни. Говореше се с някакви абстрактни величини и то с разбирането че БНР и БНТ са само в София. Без „експертът“ да разбира, че това са различни стопански сгради, технологии, организация на работа, партньорски отношения, интелектуална собственост, различни фази на развитие. Радиото дори и сега е в лидерски позиции, докато БНТ е в пъти зад своите конкуренти. Няма ли да се накърни конкурентната среда с ликвидирането на този политематични медии, поели нелеката роля да поддържат ценности, които търговските похвати не признават?Освен това, регионалните радиостанции на БНР са медийни лидери в областите, които ефирно покриват – те са културни, информационни, изложбени средища, продуценти на регионална музика и култура, информационни лидери, след като изцяло бяха обновени и цифровизирани ефирните им комплекси, бяха възстановени и преоборувани концертните им студия, бяха открити в тях изложбени зали, медийни центрове. Докато БНТ почти закри или по-точно обезличи телевизионните си центрове в регионите. Ако утре тръгнем да сливаме регионалните радиостанции и регионалните телевизионни центрове на БНР и БНТ, какво ще оставим и какво ще вземат частните еничари?
През годините обществените медии сеизградиха като многопрограмни независими, влиятелни институции. Кого не го устройва това – властта, частния бизнес, политическата класа…
Двете медии – радиото и телевизията са много различни. Радиото е по-бързата, по-ефективната, по-разпространената, по-евтината медия, със силно присъствие в българските граници и извън тях. Обществената телевизия изглежда скъпо, но нужно удоволствие, защото поддържа политематични формати и ценности, които нямат стойност в парични знаци. Те са културната и знаковата матрица на нацията.
Обичайният потърпевш от „сливането“ ще бъде радиото. Това вече е играно по време на бившия Комитет за телевизия и радио. БНТ работи в състояние на непрекъснат дефицит. Няма да разглеждам причините, но те не са само в недофинансирането. Ясно е откъде ще се запълват липсите в бъдещия общ бюджет. БНР поне не образува дефицити и се придържа към субсидирания си бюджет.Дори на рекламния пазар двете медии не са сериозен конкурент на частните медии, ако проследите рекламните им бюджети, заложени впрочем за изпълнение от законодателя.
А защо никой не реагира, когато БНР едностранно спря преките излъчвания от парламента? А когато спря средните вълни, дадени му за управление от държавата и лиши от правото на информация и сигурност българските граждани във високопланинските и крайграничните райони, без да им се предложи алтернатива?
Докато СЕМ се суети около суетата на своя председател, някои експерти виждат олекотяване на бюджетните тежести чрез вкарване на „лечители“ от частната сфера. Вижте какво се случи с БНР след като хора без необходимата квалификация, знания и разбиране, „специалисти“ от медийната търговия, се заеха да я прекрояват. От лидер в радиоефира, Програма „Хоризонт“ се смъкна на втора и трета позиция в националния ефир. Паднаха рейтингите на всички програми. Ами как тези мили хора решиха че със 7 души ще правят обществено двуезично радио в Кърджали? Директор, счетоводител, трима режисьори на пулт, домакин, шофьор…За журналистите не остана място. Те и с плейлисти само да работят, пак няма да им стигнат хората. Нека да не стигаме до такова опростенчество в „икономиите“. Аматьорски пренесен опит от обществените медии в търговските се връща като ерзац. Резултатът е видим и логичен от опита на БНР – падащи рейтинги, срив в развитието, безсмислици в инвестиционната програма, съмнения за източване, тоталнонедоверие към управлението, разделение в екипа, призиви за разрушаване на обществения ресурс.
Лечението е по-просто – прекратяване на профанацията и „футболизацията“, връщане на професионализма, на прозрачността в управлението, мерки за възстановяване на довериетомежду хората и в управлението.
Това обаче неизбежно минава през оздравяване на медийната регулация. Съставът на регулаторния орган бе редуциран от 9 на 5 членове, с 2 квоти на президента и 3 на парламента. Засили се политическото влияние, отслабна общественият контрол. Законът за радиото и телевизията драстично изостана от променената дигитална среда. Наложително е да се инжектират професионализъм и гражданска квота /надзор/ в регулацията на медиите, в управлението на двете обществени медии. Иначе е видимо – хората, които пледират за“сливане“ на двете обществени медии, са практически техни конкуренти. Други радетели са ръководители с изтичащи мандати, които търсят ново поприще.
Спомняте си че подалият оставка председател на СЕМ Георги Лозанов бе един от радетелите за приватизиране на активи на БНР. По-късно той сам призна, че благодарение на активната позиция на обществените медии бяха запазени свободата на словото, плурализмът на медийната среда. Дори въпреки опитите на ръководения от него медиен регулатор да се намесва в дейността на медията, на която основно дължим това признание – БНР. „Съветниците“ пледираха за собствената си независимост, но не показаха, че могат дауважават независимостта в надзорните си функции. Затова, ако има някаква логика да се търси обединяване /а не сливане/ на обществени медийни ресурси, най-убедителният сценарий е саморегулацията – обединяване на силите, а не „сливане“ с цел разбиване. Но това БНР и БНТ могат да го правят и поотделно. Защото при сегашната свръх регулация на обществените медии, именно на конкурсите и изборите, проведени от медийния регулатор, дължим сегашното критично състояние на БНР и БНТ. В състояние на оставка на председателя и двама членове с изтекли мандати тези дни СЕМ обяви конкурс за генерален директор на БНР. Да, законът ги задължава.Обаче…Къде са професионалната етика и морал? Може ли да управлява най-голямата медия в страната, включваща дузина радиостанции, шест музикални състава и уникална база, човек с 5 години трудов стаж и три години ръководен опит, както е посочено в обявените изисквания? Преди да е разбрал къде е попаднал, мандатът му ще свърши. Също като тези, чийто мандат изтича.Дори да имате идеи, имате ли опит и капацитет да ги осъществите? 20 години управлявам автомобил, може ли да се кандидатирам, пошегува се по този повод наша колега. Затова трябва да се започне отгоре, от регулацията, където решения вземат хора, които през живота си не са управлявали и двама души. Или може би да се доверим на техния опит и да им възложим да поемат управлението на БНР?
Валери ТОДОРОВ
Бел. Знаете ли вица за стария евреин, който преди да умре, завещал на наследниците си да пазят арменците. Младите се чудели, но старейшината им разтълкувал завета: Защото като свършат арменците, ще започнат евреите. Нека да пазим обществените медии, които са ни скъпи в буквалния и преносния смисъл на думата, но без тях може да се окажем в друга страна. Ако искаме да се борим за цялата истина, а не за парчето, които ще ни отрежат.
