НЕ БИВА ДА СЕ ОТКАЗВАМЕ

0
352

Превръщането на всекидневния живот в мишена е истинският удар срещу Европа
Париж: градът символ на нашата цивилизация, европейската мека на културата, духовността и удоволствията, градът, в който всички се чувстваме едновременно като в храм и роден дом, градът на мечтите и въображението, отново е окървавен. Когато терористите атакуваха Шарли Ебдо парижани обединени заляха площадите и демонстрираха солидарност и воля за отпор. Този път обаче, страхът скова реакциите и улиците не се изпълниха мигновено с гневни хора.

Защото този път не институция, не медия бе атакувана или друг символ на държавност, а стадион, квар тални ресторанти, концертен театър. С други думи, обичайната петъчна вечер в обичайния квартал, атакувано бe личното съществуване и радостта от живота. Тези привидно случайно избрани места, разхвърляни по картата на града, съвсем не бяха случайни, а специално подбрани обекти, символизиращи начина ни на живот. Рационално изграденият свят на спокойствието, на познатото и желаното. Целта бе постигната: страх за всекидневния живот.
Това елиминира възможността за единство. За единодействие и отпор. Животът на всеки е застрашен и страхът дебне отвсякъде: на път за работа, когато прибираш детето от училище, когато пазаруваш хляб за вкъщи или когато се отбиваш на по чашка с приятели. Така обществото се разпада на отделни уязвими човешки животи. Затова реакцията е страх и ужас. Най-често споменаваните думи в репортажите тези дни.
Когато ударите бяха насочени към показно емблематични обекти на цивилизацията, към телевизионната витрина на нашето съществуване, посланието бе: не вярвайте на този рекламно лъскав, надменен, телесно-предизвикателен, самодостатъчен свят. Той обаче, не е истинският. Европа зад витрината е друга. Най-интимното преживяване в Париж не са Галери Лафайет, Айфеловата кула, Триумфалната арка или Лувъра, а една сутрешна квартална разходка, когато магазините отварят, продавачите – предимно от Магреба, подреждат грижливо своята стока и я предлагат с усмивка, парижани спортуват или водят децата си на училище, кварталният клошар още не се е събудил, а ароматът на кафе и кроасан в близкото бистро замайва главата. Този път бе атакуван този личен свят. Защото той е истинският. Той дава шанс за спасение, за работа и мирен живот на хилядите, които са се отправили към него. Куршумите на калашниците са ясно послание за тези, които напускат масово територията на войната и искат да живеят, да изкарват прехраната си с труд и да имат право да се забавляват в петък вечер. Ние ще пренесем войната по вашите улици, във вашите домове – казват тези куршуми. Ще унищожим толерантността, която демонстрирате, готовността да приемете потоците, бягащи от нас. Ще превърнем и тях в заплаха за вас. Вашият свят ще стане нашият.
Вече мнозина анализатори и политически пророци обявиха краха на либерализма. Крах на Европейския съюз и неговите ценности. Това е война и трябват други мерки, нови граници, контрол, страх. Ще станем бдителни, подозрителни, ще се откажем от свободата, равенството, братството в името на сигурността.
Време е обаче, да настъпи не краят на споделените ценности, а на фалша и двойните стандарти. На разликите между личния живот и показния. На консуматизма и лицемерието, с които едновременно подаваме ръка на бедстващите и търгуваме с тираните и диктаторите.
И тогава светът може да стане много по-споделен.
Да, има нужда от решителни политици и политики на категоричните решения. Враговете трябва да бъдат наказани. Но от ценностите не бива да се отказваме. Защото без тях ние ставаме още по-уязвими, превръщаме се във врагове на самите себе си.

Коментари

comments