МЕДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ: 25 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

0
701

Този сборник е събрал анализите, оценките и прогнозите на експерти и практици в областта на медиевистика и правото за състоянието на медийната ни среда. Сборникът е подготвен след научно-практическата конференция, проведена в Нов Български университет – „Департамент право“.
Полезно четиво не само за студенти, журналисти и медийни специалисти, но и за всички, които не спират да търсят отговор на въпроса защо вместо нагоре, слизаме надолу в медийната класация по свобода на словото. Както и за тези, които желаят да повишат шансовете на качествената журналистика в новата медийна среда и дигиталната ера.


Независимо от различните гледни точки и профили на авторите, на сборника може да се гледа като на цялостен труд, който не само сериозно и задълбочено изследва демократизацията, комерсиализацията, трансформацията на медиите в годините на прехода, но сам по себе си е драматичен разказ за илюзиите и провалите, довели до неудовлетворителното и предизвикващо дискусии битие на медиите днес. Тематиките са фокусирани върху етични проблеми, обществените характеристики на медиите, комерсиализацията, медийната концентрация, свободата на словото и отраженията на политическите процеси. Те носят очертанията на един общ сюжет, който преминава през всички етапи и периоди на медийния преход у нас (доц. Г.Лозанов „Периодизация на медийното време през Прехода“). От т.н. “романтичен период“ на еманципация и надежди, до подмяната на качествено съдържание, в резултат на намесата на политически и икономически влияния и интереси. Юридическите опити и амбиции за въвеждане на правила и за регулация, поради политическия им характер, могат да обяснят провалите в укрепването на свободата на словото (Екатерина Михайлова – „Парламентарният надзор над медиите“).
В сборника, освен научен анализ, има и много лични разкази, които са принос за историята на журналистиката. Като този на Екатерина Бончева („От вестник „Демокрация“ до радио „Нова Европа“ – оцеля ли свободното слово?) .
Анализът, насочен към състоянието обществените медии (Валери Тодоров „Колко обществени могат да бъдат обществените медии“) е от съществено значение , тъй като той фокусира вниманието върху фундаментите на професията и тяхното оцеляване – мисия, етика и качество. Неглижирането на обществената мисия, липсата на ясна формулировка и гаранции за нейното изпълнение, порочните практики в регулацията и управлението на обществените медии, водят до принизяване и обезсмисляне на ролята и характера на призваните да изпълняват обществена функция радио и телевизия.
Сериозно място заемат прогностичните анализи, посветени на новите тенденции на медийната среда – проф. д-р. Лилия Райчева ( „Състояние и перспектива пред съвременната медийна екосистема), в който тя диагностицира променящата се съвременна комуникационна среда:“ докато професионалната журналистика все по-трудно устоява на агресията на властите и бизнеса“, а „ свободата на словото в Интернет става ключов фактор“ . В същото време очертава новите параметри на развитие, подкрепени от многобройните препоръки на ЕС във връзка с новите технологични възможности на цифровата ера.
Финансирането и функционирането на „Обществените медии и цифровото общество“ са обект на прогностичен анализ на проф. Нели Огнянов. Свой поглед към темата поднася и Мартин Захариев в публикацията „Цифровото бъдеще – а сега накъде“.
Принос към анализирането както на дефектите на медийната среда, така и на качеството на журналистиката, са и изследванията и текстовете на проф.д-р Маргарита Пешева „Телевизията, мрежата и пропагандните клишета“ , на доц. Иван Драганов „Цената на подмяната“, на проф. Петранка Филева „Дефекти на българския медиен пазар в три епизода“. Изключително ценни със своя опит са и текстовете на на колегите д-р Бойко Василев „Българската национална телевизия и обществото“, на Светла Петрова „Чистотата на същинските журналистически формати“..
Трудно е да се изброят всички автори в сборника, който във всеки текст третира най-обезпокоителните проблеми на медийната среда. Богатата палитра от авторитетни имена изгражда позитивна нагласа за съдбата на медийната среда в България и укрепва на надеждата, че медийният преход ще най-после ще приключи. С уговорката, че може и да не е така, както очакваме.

Коментари

comments