ПЪТЕШЕСТВИЯ БЕЗ БИЛЕТ НА КРИЛАТА НА КНИГИТЕ

0
304

По повод заглавието, което издателство Колибри ни подари-„На крилете на колибри“-асоциация с тяхното лого, като наш автор и читател-Мариана Тончева ни разказва как в буквален смисъл е пътешествала със заглавия и автори. И ни подсказва идея, да споделяме своите „прочити“и преживявания  на места у нас и по света, на които са ни завели книгите. Защото книгите създават неповторима връзка с местата, които посещаваме. Превръщат ги от туристически дестинации, в духовни преживявания.И  вие можете да ползвате книгите като пътеводители, за да изживеете лятото в безкрайни пътешествия.
Ето какво ни писа Мариана Тончева:
М. Т.

Една от най-интересните  книги на Сарамаго, която се надявам също да бъде преведена и издадена, е „Обсадата на Лисабон“. Книга, която ме накара да отида в Лисабон.
Съзнателно не си взех нито карта, нито пътеводител. След като си чел „Обсадата“, старият град ти е познат, все едно си отрасъл там.
Същото е, като да идеш в стара Прага с любимия Швейк, където и имената на улиците са все още същите.

Или в Истанбул с Орхан Памук.

 

 

 

 

Аз вчера прекосих големия остров на Хонг Конг от север до най- южната точка с градския автобус. Старата част на острова е като стар средиземноморски курорт, спокойно и познато. Човек може да си ги представи, ако е чел Томас Ман .
А какво е  Петербург без  „Бели нощи“ и Разколников?
Даже има карти, които може да се намерят в бюрата на Интурист, за тези, дето са сспозабравили романа. Москва с Децата на Арбат и Майстора и Маргарита.

Попаднах на „Смъртта на Нерон“.( https://obache.bg/8017/knigi-za-chetene- preporachano-ot-colibri-smartta-na-neron-lion-foyhtvanger/
Не съм я чела и ще я потърся в библиотеката. Когато съм в Л.А. Много обичам да ходя в къщата на Фойхтвангерови. Казва се Villa Aurora. Там Стивън е свирил често, та ми е много позната. Публиката е седнала в личната библиотека на писателя. Аз редовно си изваждам по някое томче да му се радвам, докато слушам. Зад сцената има стаичка със специално инсталиран малък орган, скрит от публиката. Служи и за преобличане на музикантите. Встрани е трапезарията, в която могат да общуват около масите с коктейли и закуски около 30-Тина души. На горния етаж има четири стаи за гости, обикновено за творци, които могат да  до половин година безплатно

https://www.vatmh.org/de/newsreader/villa-aurora-fellows-f%C3%BCr-das-jahr-2019-ausgew%C3%A4hlt.html

Сетих се нещо любимо- навярно само нашето и преди нас поколението си спомняме за бестселъра на
Аксел Мунте -“ Вила Сан Микеле“. Е, заради Сан Микеле отидох на любимия остров на Тиберий. Вилата е и до сега такава, каквато я е описал шведският доктор- пътешественик.
Всъщност, и Горки е писал за Капри.
За Париж да не говорим. Всеки си има книга-пътеводител за този град в зависимост от очакванията, настроението и годините. Изборът е огромен. Последният път си избрах района около операта, където е живял Марсел Пруст, а той така увлекателно описва разходките си. Даже от кварталния супермаркет си купих пакетче с маделини.

А в Любек отидох след „Буденброкови“. Там пък въобще не се и оглеждах за имената на улиците. От голямата градска порта, по главната улица, край катедралата и си пред къщата на прочутата фамилия, в която сега са банкови офиси. Любек си остава градът на Томас Ман.
 
Мисля си, че може да се направи рубрика, в която много хора могат да се включат и да напишат за техните книги- пътеводители и тогава можем да си обменяме идеи за четене и пътуване. Например Лондон, Рим – ами всеки си е изградил някаква престава според това какво е чел.
Размечтах се.  

Аз също, подсетена от Мариана Тончева, която живеейки в САЩ,има и възможност много да пътува,   си спомних как посегнах към Хемингуей , да изживея Париж през „Безкраен празник.“

 „Седях на една масичка отвън пред „Лила“ и гледах как се мени светлината над  дърветата и къщите в пречистващото ухание на ранната утрин.“
Безкраен празник“

Така аз откривах Париж – без  прилагателни, по хемингуеевски. Места, улици  сгради-извън дежурния патос на туристическите гидове. Кое е вярното изречение за един град? Това, което е минало през сърцето. Без украса. „Човек може да пропусне каквото пожелае, стига да знае какво е пропуснатото..“ 

Влезте в книжарница. Вземете книга. И приятно пътешествие.
А после ни разкажете.
(Последно обновление 20.08.2018)

 

Коментари

comments