БНР ХИЧ НЕ Е ДОБРЕ

0
692

„Тинтири – минтири“ – медията ще открие първото си гаражно радио, двуезично.
Само за един месец спортно-административното ръководство на БНР успя да произведе три големи скандала, с което подобри собствените си рекорди. Медалистите най-напред се изложиха с отчета си пред Съвета за електронни медии. Уж вече претръпналите от наглостта им съветници този път не издържаха на хвалебствения тон и манипулацията с цифрите. Всичко ако не е удвоено, е утроено – впрочем даже недоволството от управлението. Но криза няма, леки смущения, обясни с обичайния си стил генералният директор Радослав Янкулов. Скандалът с радиоплейъра на БНР, който спокойно може да бъде наречен плейдалавера,беше описан като подарък от щедра частна честна фирма, която само срещу 2 000 лева на месец се жертвала за БНР.

Така сърцераздирателно бившият собственик на частно радио, сега член на Управителния съвет на БНР Христин Стрижлев, обясни възникнала нова услуга. Как хип-хопът и останалите „частни“ жанрове са спечелили високия обществен интерес, за да бъдат качени на сайта на най-голямата обществена медия в страната, не стана ясно. БНР щяло да плаща само 75 лева на ПРОФОН за правата. Не е ясно дали за час, ден, месец, годишно, на канал стрийминг или за цялата глупост. Известно е, че медията плаща по половин милион лева годишно на организациите за колективни права ПРОФОН И и МУЗИКАУТОР за сродни и авторски права, излъчвани в ефир и интернет. Радиоплеърът бе описан в стил Дискавъри, като ръководството „забрави“ да спомене, че всъщност такъв радиоплеър с 6 канала денонощен стрийминг имаше преди две години в Радио Бинар. При това с най-популярните жанрове от богатите музикални фондове на БНР, с подкаст, информация от документалните архиви, подготвяни от едни от най-добрите музикални редактори в съответната област. Без притеснение бизнесменът Стрижлев, преминал на обществена служба, отвори сергията с доматите и пипера и обясни, че всичко е прясно и евтино. Радиоплеърът е небивало откритие, направен с подаяние от частното Диджитал радио. Значи, собствената платформа БиНаР, която имаше собствена аудио и видеопрограма, подкаст с най-ценното от програмите на БНР и Златния фонд, със съчетаване на цифрови, интернет и аналогови технологии, плащало на тези редактори четири пъти повече. Незнание или съзнателна манипулация? Радиоплеърът с шестте канала беше само елемент от всички останали иновации, а музикалните редакторите подготвяха стриймовете срещу достатъчно скромни хонорари. Идеята за радиоплеъра е да събере ресурси, разхвърляни в разнообразните програми и сайтове на БНР. Една от тях, изказана в концепцията ми за развитие на БНР, беше да се съберат всички музикални предавания в медията – н националните и регионалните програми. За целта трябваше обаче да се промени и изцяло визията на интернет портала на медията. Което също беше направено. Субдомейнът БиНаР, от английската абревиатура BNR, трябваше да се превърне във втора интернет платформа за слушане на програмигте на медията, с ориентация към интерактивното поколение и младежката публика. Затова две радиостудия бяха ремонтирани и преоборудвани във видеостудия, в ретро стил, откъдето се излъчваха и видеопрограми. Кой даде право на това ръководство да унищожи архивите, натрупани в БиНаР? Сега, в летните месеци, те можеха да се използват за аудио и видеоизлъчване, както и да върнат достъпа на публиката до музикалните и документалните архиви от Златния фонд на БНР. Това е културен вандализъм. Докато много медии се опитват да създадат собствено съдържание, едно неграмотно ръководство в обществена медия, работеща с пари на данъкоплатците, унищожава своите. Футболизацията на ефира премина в пълна профанация,което личи и от неприетия отчет на ръководството на БНР.
Историята с радиоплеъра е типичен пример как обществени ресурси се използват за частни цели. Това не е за учудване, след като дори юристката на медията, сега директор на правния отдел на БНР Росица Кукушева, има фирми със сходна конфликтна дейност и на преговори с музикални продуценти се чуди от коя страна да седне. Впрочем, може и да е успяла да прикрие част от дейността на тези фирми. Защо обаче обществената медия трябва да плаща за правата за излъчване на ресурси, набрани по частен път? След като спря продажбата на собствена продукция в световните музикални портали? След публикуването на всички възражения на експерти, един от които е проф. Нели Огнянова, по радиоплеъра се появи анекс към договора с частната фирма, подписан от…финансовия директор на БНР и двама други неоторизирани граждани, на служба в медията. Първо, упълномощена ли е финансовата директорка да подписва договори, засягащи програмно съдържание? Нейният подпис върху всички договори и анекси трябва да е втори. Второ. Как този анекс се появи изведнъж часове след като СЕМ поиска оригинала на договора и защо не беше показан преди това? Разбирате, че анексът е съчинен набързо с наличните хора по възраженията, изказани публично и подписан от хора, които са били в момента на работа в сезона на отпуските. Спасено е положение, но опазена ли е честта на медията? Ако ръководството може да лъже така безогледно и да удря с кантара, образно казано, дали СЕМ да не постави въпроса и за професионалната етика и морал? Има ги в Етичния кодекс на медиите. Защото и по отношение на протестиращите срещу този вид управление ръководството излъга неведнъж. Ако ръководителят лъже, какво им остава на подчинените…
Така естествено стигаме и до третия скандал, когато БНР ръководството обясни, че ще открива нова регионална радиостанция със …7 души в Кърджали. Тъй като става дума за медия, издържаща се с бюджетна субсидия, ще се опитам да направя проста сметка по нормативните уредби. Трябва да има поне един директор, счетоводител, касиер, дори домакин, главен инженер, музикален редактор, няколко режисьори на пулт, технически сътрудник. Спрях да броя. Акой ще прави регионалните новини? Но това е най-невинната част от този проект, отложен по финансови причини от предишния управленски екип, но с друга идея – да затвори третата национална мрежа на покритие с регионални програми на БНР. Знаете, Европа е на регионите. В момент, когато повечето регионални медии рухнаха, а обществената медия възстанови и преоборудва, преди това ръководство, концертните си студиа в регионалните станции , откри медийни центрове и изложбени зали, за да подкрепи местната култура. И изведнъж група новоуправляващи, дошли от частния бизнес, решават че е дошло времето да дадат и те нещо на света. И измислят ПЪРВОТО ГАРАЖНО РАДИО на БНР. На всичкото отгоре двуезично. Разбирайте на български и турски език. Добре е българските граждани, чийто майчин език е турският, да получават информация и програми на предпочитания от тях език. Това дори е част от функциите на обществените медии. Но може ли в радиостанция на БНР да бъдат равнопоставени официален и друг майчин език? На арменнски, иврит, цигански ще излъчвате ли по три часа и интересно какво. Което важи и за замислената програма. Това ръководство на БНР, което дари медията с достатъчно компрометиращи идеи, закри излъчванията на средни вълни за регионите. Спести, според отчета си, 3.5 млн. лева. Но на кого и какво спести?
Ще поясня нещо предварително. УКВ вълните се разпространяват на ограничено разстояние, защото те вървят по пряка линия и зависят от релефа, мощността, изградената мрежа предаватели. Средните вълни обаче вървят по релефа, те зависят от мощността на излъчване и затова проникват във високопланинските, които за България са често и крайгранични райони. Нашата страна има един от най-добре развитите средновълнови ресурси заради тежкия си релеф, един от най-сложните за радиопокритие на Балканите. Под натиска на парламента и частни интереси част от средновълновите излъчвания на БНР през 2011 – 2012 г. бяха съкратени. Но бяха запазени излъчванията в някои от регионите – Стара Загора, Пловдив, Благоевград и от предавателя във Видин заради паралелните излъчвания на турски език за смесените райони и за слушатели в Турция. Едновремено с това беше развита мрежата от УКВ предаватели, зада покрие пробивите в покритието.
Без да направи необходимите проучвания, сегашното ръководство на БНР спря регионалните излъчвания на средни вълни и намали два пъти мощността на националното излъчване от предавателя във Видин – от 400 на 200 киловата. За сведение – за покритие на страната преди на средни вълни са използвани четири предавателя по 500 киловата! Модернизацията позволи същият ефект да се постигне с един предавател с мощност 400 киловата с известни компромиси при приемането на сигнала. С непремислената стъпка бяха засегнати чувствително интереси и права на няколко групи от населението на страната. С намаляването на мощността с 200 киловата програмите на майчин /турски/ език вече не достигат до адресата си, а спирането на излъчванията на средни вълни в регионите превърна нашите граждани във високопланинските, крайграничните и труднодостъпните райони в чужди граждани, както пишат те, а по-точно в слушатели на чужди радиостанции. А по закон БНР е длъжно заради националната сигурност в случаи на бедствия, аварии, други катаклизми, да гарантира пълно покритие във всеки от диапазоните. Спрени бяха и излъчванията на дълги вълни – пак без съгласуване, които единствено покриваха цялата страна. УКВ излъчванията, дори след както в предишния мандат бяха пуснати над 90 нови предавателя, покриват страната в рамките на 90 – 92 %. След спирането на излъчванията на средни вълни, оправдани като „модернизация“, на разгневените слушатели ръководството обясни, че ще им купи…приемници. Ама, чакайте, какво ще приемат с тях – китайски програми? Сега извършената глупост щяла да се поправи с друга глупост – спрените програми на средни вълни ще се прехвърлят за регионално излъчване в района на Кърджали. Тези предавания на турски език се подготвят от Турската редакция на Радио България в София. Но как от регонална честота ще се излъчва национална програма? Нали идеята е да се излъчват регионални новини и програми за населението в Кърджали, специфичен район със смесено население, разположен край границата. Обединение правим, обясни генералният директор на БНР, като разумните доводи обори с „тинтири-минтири“. Щяло да се прави преглед на българския печат на турски език. Ами тези хора, за които е предназначена програмата, са български граждани. Защо ги унижавате по този начин? Освен това, равнопоставя се официалният български език само с един от майчините езици – 3 часа програма на български език, 3 часа на турски език. А как ще изглеждат програмите? Музикалната продукция на турски език и с турски фолклор не е обновявана през последните 30 години. После, какво ги интересува гражданите на Кррджали дали вали в София? Досега излъчванията на средни вълни за Кърджали на български език ставаха от средновълнови предаватели, обслужващи програми на Радио Пловдив и Радио Стара Загора. Какво ще донесе по-доброто стереокачество на УКВ излъчването, след като дава значително по-малко покритие? А как ще се реши същият въпрос в регионалните радиостанции на БНР в Шумен, Благоевград, Видин и т.н. И на какви езици – македонски, румънски…Проектът разделя българските граждани. Дискриминира малцинствени групи. На всичкото отгоре как ще обясните на две съседни турскоговорящи села, че едното ще получава сигнал от регионалната радиостанци в Кърджали, а другото не. Защото честотният УКВ ресурс е ограничен и покритието ще раздели отново българските граждани. А как си представяте че по една програма тече информация на един език и в един момент преминава на друг? Какво ще направите като слушател? А извършено ли е проучване какво се слуша в региона, на какви езици, на какви платформи, с какви приемници, каква е демографската картина? А ще искат ли самите турскоговорящи български граждани да слушат тази програма. С какво ще ги привлечете? А предвидено ли е да се продуцира собствена продукция от региона? И как ще стане с едно радио в три стаи за всички? Така ли ще се борим и с проникването на чужди гласове? Защото не е вярно твърдението на г-н Ангел Джамбазки, че БНР не се чува извън границите ни. След модернизацията и развитието на предавателната мрежа през периода 2008 – 2010 г., извършени от предишното ръководство, програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“, както и регионални програми на медията, се чуват прекрасно в Букурещ, Одрин, Истанбул, дори на остров Тасос. А колкото до чуждите гласове, ако не произвеждаме свои, защо се учудваме. Друг е въпросът, че нашите най-мощни предаватели са 10 киловата, а срещу нас дори частни чужди радиостанции излъчват на съседни честоти с 50 киловата например. Разбирам и председателят на СЕМ Георги Лозанов, който в едно от телевизионните студиа стоеше с ръце отпред като при изпълнение на дузпа, докато слушаше нелепите обяснение на генералния директор на националното радио по един интересен проект на обществената медия, подготвен по най-нелепия начин.
Въпросът е накърнен ли е националният интерес със спирането на излъчванията на средни вълни без съгласуване с правителството, парламента, външното ни министерство, регулаторите СЕМ и КРС, накърнен ли е общественият интерес със спирането на преките излъчвания от парламента по специално дадената без конкурс честота на Радио София на БНР и сега с недомислието по проекта в Кърджали. Ако да , кой ще поеме отговорността – СЕМ, който избра това ръководство или самото ръководство, което обърна обществената медия на терен за частно ползване. Или може би едни хора от футболните среди и службите, които с личен интерес застанаха и поддържат този стил и начин на управление на обществени и граждански ресурси. Впрочем, неотдавна беше съобщено, че БНР ще излъчва в Чикаго – едно също доста остаряло намерение. Кому е нужно това и кой ще го слуша там в ерата на интернет и цифровите технологии, скъпи съотечественици. И да не забравя – а защо темата за регионалната радиостанция на БНР в Кърджали беше подхваната сега – по време на местните избори?
Валери Тодоров, журналист,
бивш генерален директор на БНР

Коментари

comments