РАДИО БЪЛГАРИЯ ОТДАВНА ГО НЯМА. ЗА КАКВО Е ТОЗИ ШУМ?

0
1134

Както всичко около БНР беше позатихнало след злополучното шефство на спортсмена Янкулов, ето ти прясна стръв за жадната за скандали публика. Гендирът  Александър Велев закрива Радио България. Комерсиалните медии радостно потриват ръце. На топа е обществената медия която, видите ли, троши пак парите на данъкоплатеца, вместо те да напълнят джобовете на частните собственици.
Истината е, че Радио България отдавна го няма.

Макар да бе поддържано  дълго време  на изкуствено дишане. Менталната му кончина обаче, бе налице. Такова, каквото по замисъл бе сътворено – да пропагандира социалистическата родина на къси вълниq прескачайки Желязната завеса, нямаше как да бъде основа за реално програмиране и днес.
Ще разкажа нагледно каква беше мисията на Радиото чрез един пример от края на 80-е години на миналия век. На фестивал, посветен на Калдерон де ла Барка в испанския град Алмагро, по средата на Ла Манча, актьорите от театъра на Българска Армия играят „Животът е сън”. След спектакъла към тях се приближава, оглеждайки се тревожно  възрастен човечец, поздравява актьорите с вдигнат юмрук (венсеремос) и … вади опърпани екземпляри от произведенията на Тодор Живков, разлиства страниците и ги целува. Оказва се- слушател на всички емисии на Радио България на испански.
Да припомним, слушането в тези времена, е на къси вълни. Т.е. излъчването е било достъпно само за радиолюбители, с възможност да улавят тези честоти на своите лични радиостанции. Което си е вид героизъм, само по себе си.
Ей това е била мисията на Радио България. А сигурно и трудовете на соц. лидерите са изпращани като награди също от редакцията, за да се поддържа зад желязната завеса идеята за светлото бъдеще на комунизма.
Бъдещето дойде с други просветления, обаче. Ние не само станахме част от този западен свят, но и  модерното радиоразпръскване зачеркна ползването на късите вълни. То и модерните тогава FM скоро ще си отидат.
Интернет прескочи всички граници.
Радио България обаче, си остана във форматното мислене на онези времена. Защото такъв му бил лицензът.
Сега голям вой се надига срещу опита на ръководството да промени този лиценз. За жалост не знам какво се съдържа в концепцията, както и има ли изобщо такава, генералният директор по отношение на възможното ново битие на Радио България.
Моето дълбоко убеждение е, че предаванията основно трябва да се насочат не към неколцината /Сега се сещам, как колегите на времето се хвалеха че имали един слушател струва ми се в Перу. Ама за него са работели 20тина редактори, звукооператори, преводачи и спец служби, дори, бюджетът да му мисли/, а към българската диаспора, която копнее да се чувства част от България.
Тоест, радио България трябва да работи за младите българи по света. Нещо, което докато съществуваше радио Бинар-мултимедийното Интернет  радио на БНР, правехме успешно. Защото младите българи живеят в Интернет, а не живеят с ухо, прилепнало на радиостанцията.
Иначе, по принцип БНР трябва да има силна международна редакция, или дирекция. И това трябва да е част от все още ненаписаната мисия на обществената медия. Това е Общественият договор, който формулира обществените задължения, начинът на управление, качеството на продукцията, условията за развитие на медията.Такива са многократните директиви на ЕС, като почнем от Амстердамския договор насам, които налагат на страните-членки формулиране на обществена мисия за съществуването на обществени оператори. Ей тия променени правила сега променят ВВС.
Политическите сили обаче, все подмитат тези изисквания защото иначе как ще налагат своите изисквания, и как ще избират удобните им управляващи. Между другото, в новия договор на ВВС има промяна и по отношение гаранциите за независимост на медията и регулацията, но за това ще напишем специално.
Да има кой да чете.
А иначе, скандалчето ще се завърти около персоната на директора, ще развълнува по един или друг начин членовете на СЕМ, ще се прихване от някоя политическа сила, която ще види в него претекст да окаже влияние и да се възползва от ситуацията… и пак няма да стане ясно на кого служат обществените медии, за които обществото си плаща.

За обществените медии трябва нов закон, които да формулира обществената им мисия в дигиталната ера.
Паулиана Новакова

Коментари

comments