КАКВО ИЗПЯ РАДИОПЛЕЪРЪТ?

0
630

Вж. „Пей ми радиоплеър“
Тези дни един несведующий гражданин, пребиваващ в момента в качеството си на член на УС  в БНР, обясни в един уважаван седмичник великия замисъл за т. нар. радиоплейър на БНР. Това е опит на спортно-административното ръководство на медията да нагази в непознати и доста дълбоки за него води. При това, даже без да си вземе детско поясче за детинските обяснения как частна фирма се появява върху музикална интернет платформа на БНР. Освен, че като технология повтаря вече изграден уникален опит на медията, този радиоплеър предлага услуги със неубедително значение за обществената медия. Безпомощност, непрозрачност, некомпетентност и завидна арогантност съпътстват представянето на този „грандиозен“ проект, който трябва да да отдалечи кораба на ръководството от нажежения бряг на протестиращите в БНР. Да го представи като отбор от смели капитани, порещи големи вълни. Пляскането на сухо само мокри фланелката на СЕМ, който вече се чуди как да изпере предишните петна по нея, лепнати от това злополучно ръководство на медията .


За пропусналите събитието, малко предистория. Без да каже на никого, даже на собствените си служители, БНР ръководството реши да дари слушателите с нова услуга – БНР Play. Платформата би трябвало да дава възможност да се слушат чрез он-лайн стрийминг 22 програми /каква иновация?!/. Това са двете национални програми – „Хоризонт“ и „Христо Ботев“, осемте регионални – София, Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Стара Загора и Шумен, както и Радио България на 11 езика. В допълнение могат да се слушат още шест денонощни музикални програми на БНР, досега предлагани в платформата БиНаР. Те са в музикалните жанрове Инди, Дуенде, Пънк джаз, Фолклор, БГ поп и Класика. И към тях са добавени още пет канала, предлагани от външната компания „Уеб радио и ТВ“. Те се излъчват като продукция на Digital Radio в жанровете Smooth, Rock, DJ, Pop, Hip- Hop. Как са избрани именно тези последни жанрове и тази музика е загадка, защото предишните шест канала са качени на БиНаР отдавна след проучване кои са най-популярните сред младежката аудитория музикални жанрове. Те бяха подготвени от опитни музикални редактори, със съпътстващ подкаст, с информация за музиката, изпълнителите, песните. Редакторите преминаха специална подготовка. Според обясненията на сегашния член на Управителния съвет на медията Христин Стрижлев, било по-евтино да се плати на частна фирма за новите пет, вместо медията да влага собствен ресурс. Иначе това щяло да струва на медията 200 000 лева, а поддръжката – 12 000 лева на месец. Цената на сегашната услуга била само 2040 лева месечно и радиото почти пестяло, защото иначе то трябвало да плаща лицензи за програмиране и излъчване, допълнително на музикални редактори . А как излъчвате шестте собствени канала, г-н Стрижлев? Не е ли по-простичко да използвате същите лицензи, софтуер, редактори и т.н. А най-добре щеше да бъде да не бяхте унищожили направеното преди вас, че не можете дори да го възпроизведете, без да го профанизирате.
Преди повече от пет години обществената медия, която тогава през месец извършваше проучване на аудиторията на програмите на БНР, реши да предприеме етапна стъпка за визуализиране и по-активно присъствие на радиото в социалните мрежи, новите технологии и сред интерактивното поколение. Новият интернет портал с 25 интернет страници, в който бяха интегрирани най-съвременни интернет технологии, възможности за стрийминг, аудио, видео и свободно сърфиране в програмите и съдържанието, вече не бе достатъчен.Обсъдена беше идеята за нова мултимедийна хибридна технологична интерактивна платформа, ориентирана към младите хора, непознатите фондове на БНР и активните хора на различна възраст. В процеса на работа беше проучен европейският опит, най вече на BBC 1 , Холандското обществено радио , Чешкото обществено радио, не на последно място и на Румънското национално радио, което беше натрупало опит с FMnet 3. В българския проект имаше редица иновации и той бе представен на европейските ни партньори от Европейския съюз за радио и телевизия в новосъздадената група ENERGY/ NEW RADIO GROUP/.
Разработката на проекта струваше много усилия, енергия и трябваше да се реализира с минимум средства. Повечето технически и технологични решения не бяха познати в практиката у нас. Важно обстоятелство бе платформата да се интегрира в интернет сайта на БНР и също да се синхронизира с новата софтуерна система за управление на програмите ДАЛЕТ ПЛЮС. Техническият екип се справи чудесно, а в концепцията на проекта бе важно да се интерпретира ясно обществената мисия на радиото, според нагласите на онези аудитории, които вече не слушат радиоапарата и имат друга култура на потребление, основно чрез мобилни устройства. Те трябваше да получат съдържанието в своето поле, да могат да го гледат когато и както пожелаят, като съдържанието отговаря на техните интереси, навици, на тяхната визуална култура и същевременно да притежава обществената характеристика и качеството на професионалната журналистика.
Така бе разработен БиНаР- самото име подсказваше марката- БНР в бинарен вариант, с възможност за използване на всичко от най- новите технологии. Това включваше живи онлайн предавания с видеострийминг – за слушане и гледане, с качествено съдържание, насочено към интересите на 18-35- годишните – еко, пътешествия, наука култура, гражданска култура , образование. Също и офлайн подкаст съдържание, избрано по категории от най-добрата продукция на БНР – от всички национални и регионални програми. БиНаР не само комуникираше на живо със социалните мрежи и и със собствен чат, но експериментираше с възможностите на новите технологии за предоставяне на мултимедийно съдържание, имаше отделен стрийминг канал за излъчване на живо на концерти и събития извън БНР. Първите шест музикална канала бяха стартовата позиция на радиоплеъра, защото беше предвидено стрийминг услугите да се развиват и увеличават във времето, според възможностите на кадрите и бюджета. Но най-важното – каналите бяха базирани основно върху фондовете на БНР . Започна се с Инди /индепендънт – музика, свободно потребявана в интернет/, за която авторски права не са необходими, както и народна музика, Етно и Джаз от фондовете на националното радио. Подготвяше се класика и поп-рок. Защитени бяха, разбира се, авторските и сродните права, като бе сключен допълнителен анекс към договорите на БНР с дружествата за колективни права Профон и Мюзикаутор.
Музикалните канали в БиНаР бяха подчертано авторски, създавани от едни от най-добрите музикални журналисти в БНР, изискваха много труд, специално образование и подготовка , което също беше инвестиция, заедно със специално придобитата техника за конфигуриране на плейлистите с възможност за качване на видео, текст,  ротиране и пр.
Постепенно, в рамките на две години и проведени конкурси за обществени поръчки, беше изграден комплекс от две студиа и монтажна апаратна, снабдени с най-модерна видео и аудиотехника. В хода на проекта бяха събирани неведнъж журналистическите, интернет и техническите екипи, екипите на програмите и новата платформа, бяха проведени тестове, експерименти. Никой преди нас нямаше опит в България в съчетаването на цифрови, аналогови и интернет технологии. Този комплекс спечели признанието на колегите от EBU и гостуващите делегации от цял свят, като демонстрация на технологичните възможности за развитие и визуализиране на радиото в цифровото бъдеще. И най-вече като постижение на инженерните екипи на БНР, унижени сега поне три пъти – с унищожаването на БиНаР, с недоносената идея на радиоплеъра и нелепите обяснения на ръководството.
С изумление четем оправданията на г-н Христин Стрижлев , че „с оглед на липсата на техника-компютри, звукови карти /?!/ и сървъри, както и свободни помещения, лицензи за софтуер за излъчване“ и др., било прибягнато до услугите на Digital Radio като доставчик. И то, без обществена поръчка. Какво се е случило с трудно придобитата техника на радио БиНаР? А кой унищожи архивите на платформата, която струва много повече от сумите, посочени от г-н Стрижлев? Сега БиНаР е жалка картина, а ръководството открива с детски кофички топлата вода с новия радиоплеър. И за какви сървъри говорят, след като БНР изгради супермодерен data център, а този тип ресурси отдавна са качени на виртуалните сървъри на Еволинк. Спомняме си, как тези набедени управляващи изчисляваха колко струвала на месец издръжката на БиНаР, която включваше оригинални разработки, развитие, особено в областта на мобилните услуги и видеоуслугите, приложения и апликации, лицензи, права. Сега това жалко подобие на вече направеното и унищожено, щяло да струва много повече пари. Бихте ли го сметнали конкретно, г-н Стрижлев? А като строите път, на ден ли смятате колко струва?
Този човек, готвен за приемник на Радослав Янкулов, се опитва да натрапи скромните си познания от частния сектор в една голяма и авторитетна обществена медия. Той говори, че аудиторията на радиото била 50 – 58 +. Първо, кажете за коя програма говорите. Второ, с хип-хоп и този плеър ли ще я подмладите? Впрочем, ако проследите социологическите проучвания , ще видите промените в аудиторията на повечето от програмите на БНР преди вас. Ако прочетете отчетите преди вас, ще разберете и как е станало. Ако сравните, ще разберете какво сте направили. Как сега рейтингите и обхватът на аудиторията паднаха повече от три пъти, пазарният дял наполовина, а лидер в радиоефира се оказа Радио Веселина, г-н Стрижлев? И ако не знаете, съдържание означава информация, знания, образование, музика, радиотеатър, публицистика, детски предавани, собствена продукция, а не футболни мачове. Което няма кой друг да произведе, освен обществено радио.
Така че вместо кон, с въпросния радиоплеър, сте поднесли на радиото кокошка. С надеждата обществото и регулатора да се убедят, че евтините трици са за предпочитане пред брашното.
Спомням си пак казаното от 92-годишния баща на наша колега, който находчиво каза, че това ръководство го върнало с 30 години назад. В този смисъл, не сте без заслуги. Работите и за подмладяването на аудиторията. Затова писателят Димитър Шумналиев се стори старичък на СЕМ, когато бе предложен за член на Управителния съвет на БНР, но пък пробивният, частно ориентиран Христин Стрижлев се оказа на точното място.
Обаче, какво какво „изпя“ БНР плейърът, всъщност?
Че е направен опит да се подмени обществена функция на радиото с частни интереси, да се унищожат инвестиции в човешки опит и потенциал , в техника и технологии, да се подменят критерии за качество , а може би и да се подготви по-нататъшната приватизация на общественото радио чрез настаняването на частни интереси.

Коментари

comments