ТЕТИМОК НА МУЛТИПЛЕКСИТЕ

0
601

Осъдителното решение на Европейската комисия за неизпълнението на задълженията на България и установяването на нарушения във връзка с мултиплексите, изрови от килера старата идея за „сливане“ на радиото и телевизията. Може би защото използването на радиочестотния спектър за наземно цифрово разпръскване, така наречената цифровизация, си остана неразораната нива в публичното обговаряне. Безсилието да се предизвика рестарт и движение напред рефлектира върху страничните ефекти. Спекулативно някой се опитва да ни убеди, че Брюксел иска обединяване на БНР и БНТ. Вместо реанимирането на интереса към мултиплексите ли? Не, по-скоро на фона на неслучващата се промяна в радиото, резултат ог мултиплициращата се безпомощност на регулатора СЕМ, се търси структурна реформа, която хем да остави вълка сит, хем агнетата цели.

Председателката на парламентарната медийна комисия, г-жа Поли Карастоянова подхвърли идеята за „холдинг“, а експертът Мартин Захариев – определението „търговски дружества“ за БНР и БНТ. Това само показва по-широкия кръг от интереси, които се въртят около обществените медии. И махането на скандалния генерален директор на БНР Янкулов е по-скоро само някакъв сос за новото блюдо.
За да заличи спомена от предишните си несръчни идеи за „сливане“ на БНР и БНТ, 17-годишният ветеран на медийната регулация Георги Лозанов, шест пъти поред удостояван за председател на СЕМ, роди термина „Тетимок“. Прочетено в обратен ред това означава Комитет /за телевизия и радио/. Според него, нещата трябвало да се направят наопаки на социалистическия- йерархично- структуриран някога комитет. Така обяснява нещата той. Пълна децентрализация на програмите, до степен на абсурда. Те щели да бъдат самостоятелни блуждаещи единици, защото сега БНР и БНТ били „социалистически“ предприятия, макар че като медии доказали в прехода обществения си характер. Но, за да не настъпи пълна тетимокизация, добре е да се внесе известна яснота и нещата да се разделят на няколко аспекта.
Първо, малко предистория. През 2009 година правителството на тройната коалиция провежда конкурс за раздаване на лицензии за наземно цифрово разпространение , чийто резултати сега Европейската комисия оспорва. Конкурсът дава правата за мултиплексите на „НУРТС Диджитъл“ и „Фърст Диджитъл“ – предишни „Тауърком“ и “Хану Про“ , като твърденията са че и двете дружества са под контрола на КТБ и Цветан Василев. „Фърст Диджитъл е платформата за разпространение на обществените оператори БНТ и БНР. Според Брюксел, конкурсите са така организирани, че ограничават участието на други фирми. Заради тези съмнения Европейската комисия сезира СЕС- Съда на европейския съюз в Люксембург и завежда дело срещу България през април 2015 г. В излязлото решение се твърди, че страната е нарушила три европейски директиви: Директивата за конкуренцията, Рамковата директива на ЕС и Директивата за разрешенията. Европейската комисия очаква незабавни решения.Оттук идват и работните версии какво трябва или ще се случи.
Ангажиран с решението е зам. министърът на транспорта и телекомуникациите, Валери Борисов, който след срещите си с представителите на Брюксел, заяви необходимостта от спешни решения и бързи законови разпоредби, както и за наложителни публични дискусии за формулирането на обществената мисия на медиите.
Говори се, че вероятно ще бъде отнет лицензът на единия мултиплекс –„търговския“, а за другия – „обществения“ – „Фърст Диджитал“ , който разпространява БНР и БНТ, се търси нова формула за разпространението на безплатното-обществено съдържание. Оттук, според зам. министър Борисов, произтичат слуховете за уж подготвяно „сливане“, по-точно вероятността двете обществени медии, трансформирани в търговски дружества, да придобият правата за наземно цифрово разпръскване на радио и телевизионно съдържание. Според Георги Лозанов, рекламата в БНР и БНТ също е търговска дейност, значи има изключение. А Фонд „Радио и телевизия“, заложен в Закона за радиото и теливизията, който така и не заработи, казва, че средствата за излъчване на обществените оператори трябва да се набират чрез такси. За рисковете и практиките в други страни можете да прочетете в статията на Обаче .бг“ –  „Може ли с по-малко пари да се прави по-добра медия“. Тя описва драмата на BBC заради отказа на гражданите да плащат такса за потребление на радио и телевизионни услуги пред лицето на безплатния интернет. А у нас ниските цени на кабелните оператори смачкаха интереса на инвеститорите към цифровото ефирно разпространение. Въпреки очевидните предимства в качеството и технологиите.
Колкото до идеята за „сливането“, тя не е нова. Сегашният и тогавашен председател на СЕМ още през 2010-а се опита да я прокара през обществено обсъждане. Неубедителната аргументация и съвършено погрешният път бяха оправдани с недоволството на журналистите и ръководството на БНР, които заподозряха, че както и при стария Комитет за радио и телевизия ще се окажат откъм „женската“ страна, както образно се изрази колега. Доц. Лозанов е забравил, че юристи на радиото работиха съвместно по промените и върху идеята за нов закон, който да даде шанс двете медии да придобият обществен характер и като съдържание, и като функционалност. А идеите и успехите на радиото в цифровизацията на ефира са неоспорими. БНР първо пусна излъчване по две технологии в ефира, което беше възпряно от медийните регулатори КРС и СЕМ, „за да не се разрушавал“ пазара. Сега нито пазар има, нито цифровизация, защото това, което се случва е печална дискредитация на идеята. В резултат регионалните ТВ центрове отпаднаха от ефирната схема, а БНР остана пред портите на цифровизацията, въпреки че бе най-подготвена.
Сега се подема идеята за „диверсификация“ на програмите. Лозанов си я представя така, наопаки. Единоначалието да се сменя с многоначалие. Всеки си е началник, няма да има обща шапка, а всяка програма – радиото има 9, да бъде качена на мултиплекса Първо, такъв свободен ресурс няма. Второ, как ще изглеждат тези “капиталистически“ предприятия? Кой ще преценява кой да води, колко репортери къде да отидат и т.н. – тривиални за регулатора и жизненоважни за медията оперативни въпроси. Увисва и въпросът – кой ще определи обществената мисия на всяка от медиите поотделно. Или на всеки по една вафла за следобедна закуска. Изглежда съвсем като в пионерски лагер. Пример за това как тази идея може да бъде изкривена, дава сегашното спортно ръководство на БНР, което превърна програмния и новинарски лидер „Хоризонт“ във „ФУТБОЛзонт“. Ако всеки евентуален пълновластен началник на отделна програма реши да я крои по свой образ и подобие, общественият интерес съвсем ще залинее. Макар че има и нещо полезно в сегашното управление на БНР. Освен че показаха, че размерът и достойнството нямат значение, радиоуправителите дадоха кураж по държавната мрежа как да се борят с недоволните. След тях и председателят на СЕМ се отказа от оставката си, а после това взе да се пренася в други институции, където все пак условията и причините бяха далеч по-различни.
Но защо Георги Лозанов пита КОЙ да определя обществената мисия. ? Ами, общественият регулатор по презумция трябва да знае. Обаче, на г-н Лозанов му е трудно да се произнесе относно обществената мисия на обществените медии, може би и защото самият орган, който оглавява, би трябвало да има обществен характер. В него трябва да присъстват обществено разпознаваеми личности или доказани професионалисти с обществен ангажимент. Но това не е така. Хората там са избрани и назначени по партийни квоти, поделени между президента и парламента. Обществен контрол или обществена квота няма. Така че задачата е сбъркана по условие, както се казва. И затова реформата трябва да тръгне от органа.
Всъщност проблемът, възникнал с наложената мярка на Европейската комисия по отношение на изпълнението на европейските ни ангажименти във връзка с цифровото радио и телевизионно разпространение, вместо да се ползва като повод за плашене с административно преструктуриране, може да даде тласък за изграждането на компетентна оценка на възможностите за осъществяване на обществена мисия от обществени медии в цифров контекст. И съответното им реформиране. Като се извърши съответно проучване и анализ на потребности и нагласи. За да бъдат обществените медии обществено адекватни на дигиталната култура на потребление. И новата медийна среда.
Защото сегашната криза в радиото не е само защото е избран неправилиният да я ръководи човек. А защото е избран и неправилният подход. Кризата не е „вътрешна“, защото не само медията, но и регулаторният орган и начинът на мислене за обществения характер на обществените медии е остарял.
ПОПОВ& МАРКОНИ
PS: В едно интервю председателят на СЕМ твърди, че избраният за генерален директор на БНР Радослав Янкулов е бил най-добрият избор от възможните. Представяте ли си какво щеше да стане, ако бяха избрали някой от другите? Затова и твърдим, че с този избор СЕМ запази себе си, но не защити обществените медии от драстичния дефицит на отговорност и компетентност. Казано иначе, от себе си.

Коментари

comments