СОНЯ ИЗНЕНАДАТА
Соня Йончева за мен е била винаги една голяма изненада.
Ето, сега пък изуми с това, че е намерила време и сили да обобщи в книга сценичните си преживявания в 15 различни оперни образа, 15 толкова многостранни героини – „Петнадесет огледала“ е заглавието на луксозното издание. Човек се чуди какво по-напред е правила по самолети и летища – стресиращо закъсняващи и изнервящо стачкуващи. Нови ноти, партитури и текстове ли е учила, или пък е записвала усещанията си, зареяна и загледана в облаците, в небесните изгреви и залези. Сама, там, в небесата…
Дааа, живот от самолет в самолет, от зала в зала, от героиня в героиня:
Не е случаен авторският пролог:
„Оглеждам се в огледалото на моята гримьорна преди поредния спектакъл и си
задавам въпроса: коя си ти тази нощ? Непреклонна кралица, жрица на любовта, младо и влюбено момиче, дива, принцеса, воин или майка с разбито сърце… очите ми следват шума на суматохата пред вратата, а всичките ми сетива са изострени като пред битка.
Изпявам няколко пасажа от първи акт, за да съм сигурна, че гласът ми е в готовност и ето ме …ослепителни прожектори, хуляди, затаили дъх, ме обгръщат със странна, непресторена енергия и политам над нотите, над себе си.
Жената, която живее в мен тази нощ, е в стихията си – тя ме превзема и потапя в света на свръхусещанията. Измерение, в което можем най-сетнеда сме безтегловни и безгранични и да се докоснем до най-чистата форма на свобода.
Това е и моментът, в който ние двете, тя и аз, сме сами и можем да си кажем всичко като две приятелки.
Разбирам от нея, че и тя като мен носи тежък кръст на плещите си. Разбирам, че и тя плаче и се смее като майка ми, обича и страда като най-близката ми приятелка и мрази като моите най-големи врагове… Нищо, че ни разделяг няколко века време, мостът между нас е направен. Не от бетон и желязо, а от чувства и музика.“
ТЯ и СОНЯ! Тя е Виолета, Попея, Дидона, Медея, Тоска, Клеопатра, Норма, Дездемона, Манон Леско, Мими, Чо-Чо-Сан, Аида, Лучия ди Ламермур, Венера, Елизабет дьо Валоа…и …Соня.
Уникалната книга представлява „ …изповед и размишления на една жена от днес, която има привилегията да живее в кожата на безброй съществували във времето, или в метафоричните илюзии на някой автор, необикновени жени.“
Патрон на книгата е една незнайна жена, явила се на Соня насън с повелята „ДА НЕ СЕ СТРАХУВА!“
Това ме накара да се замисля наистина какви планини от страх има по пътя на обикновеното /нНЕобикновено!/ пловдвиско момиче към сцените на Метрополитън, Ковънт Гардъни др.подобни. Как ли се справя човек с това…
Много огледала светкат от корицата на книгата към мен, читателката – от огледално-блещукащите големи заглавни букви, от накитите по шията на къпещата се Соня-Клеопатра. Ние от публиката можем само да съзерцаваме с възхита тези „огледала“. Ала ЕДИНСТВЕНО НА СОНЯ й е съдено да пее и да живее тези образи-огледала. Тя ги е възпяла с много обич и в последния си компактдиск „Куртизанката“, който включва някои от героините от „Петнадесет огледала“, но има и други. Има и необикновен бонус-трак: “In Trutina” из “Кармина Бурана“ на Карл Орф. Той отразява философията на проекта, а именно повик за баланс между тялото и ума, за осмисляне на съревнованието между чувствителната и рационалната природа на човешкото същество.
Ето какво споделя Соня Йончева за този компактдиск:
“Светът на куртизанките винаги ме е вълнувал. Открих тяхната вселена в моите сценични превъплъщения. Прочетох историята на Вероника Франко – венецианска куртизанка, поетеса, утвърдила себе си в територии, традиционно запазени за мъжете: тези на еротичната казуистика и публичния дебат. Бях поразена от тази личност, която в изказванията си се противопоставя на своето време – епоха едновременно идеализираща и принизяваща жените по обективиращ начин. Борец за правата на жените, която предлага тялото си за удоволствие. Какъв контраст и каква вяра! Вдъхновена от нейния път, реших да реализирам този албум“.
Книгата и компактдискът се продават на уебсайта на SY11 Events, като в скоро време ще бъдат разпространени и в някои търговски мрежи. За раждането на книгата „Петнадесет огледала“ немалък е приносът и на Алан Дюо (Alain Duault) -френски писател и журналист, водил музикални предавания в различни френски телевизии, специализиран в класическата музика,с когото авторката е работила по оформянето на идеите й във вид на книга.
СОНЯ ВЪЛШЕБНИЦАТА
Соня Йончева може всичко. Може го по вълшебен начин!
На времето специалистите казваха за Борис Христов: „При него височината на тона е закована с пирон в гърлото и той излиза с точност до микрон.“ И Соня Йончева е като Борис Христов с вярното пеене. През целия концерт чаках да чуя един фалшив тон – е получих си го! Някъде по средата на програмата, толкоз, колкото да не се разгневи Бога със човешко съвършенство.
(Признание: навремени ми се струваше дори, че певицата интонира на косъм по-високо, подобно на някои от много големите цигулари с техния индивидуализиран тон, при което звукът добива наистина сребърен блясък.)
Чухме програма САМО ХЕНДЕЛ: 4 оркестрови пиеси в забележителното изпълнение на фестивален оркестър със старинни инструменти „Изкуството на барока“, ръководен от Зефира Вълова (цигулка).
Вокалната част обхващаше 7 (!!!) арии + 1 бис (Пърсел, за разнообразие), умело комплектовани основно от лиричния репертоар. Това обаче товари гласа с дълги тонове в умерено темпо, които трябва да бъдат много умело оцветени, изцдържани и осмислени. Нека кажем отново, че бароковата Хенделова музика изисква един съвършено различен подход (не като към повечето романтични героини, Тоски, Мимита, Виолети, Лучии…). Дребен частичен „образователен“ пример: тонът трябва да прав, освободен от задължителното за романтиката или белкантото вибриране/вибрато. Чухме удивителен полуглас – осмиряване/удържане на един извънредно мощен глас, който в почти-шепот се чуваше отлично до последните редове. Удивително филиране/изтъняване на тона!
Сред 7-те арии сърцето се разтопи от любимите Ombra mai fu и Lascia ch’io pianga. Да, разтопи се, при все, че се чуха гласове как малко повечко емоция не би могла да навреди на изпълнението.
Финалният тон на финалната ария из „Алчина“ беше потопен и потъна в бурните и спонтанни възгласи „Браво!“.
СОНЯ ДОБРИЯТ ЧОВЕК
Ред е на една съвсем лична част. Добрият дядо Боже ме срещна по приятелска линия със Соня когато тя беше ок. 19-годишна, току-що пропяла, още преди заселването й в Швейцария. Съвсем периферно участвах в различните нейни начални лутания и търсения. Колкото да кажа „Рано ти е още да пееш Донна Анна на фестивала в Екс-ан-Прованс.“ (Соня май така и не изпя никакъв Моцарт до ден-днешен.) С 2 думи – никакви заслуги нямам към нея. Само се къпех в удивителната й момичешка слънчевост, добросърдечие и всеотдайност към всички и всичко. Смайвах се от огромната й енергия и работоспособност, от лекотата, с която превъзмогваше всякакви предизвикателства. Без да забелязвам някаква патологична амбиция. И така до днес. Срещи от концерт на концерт, мигове със Соня зак кулисите. Междувременно кариерата и средата на Соня Йончева се издигна до нивото на „царе, папи, патриарси“ (с думите на българския класик в буквалния им смисъл). Това не й попречи по самоинициатива да ми подари неевтините билети за Хенделовия концерт-СЪБИТИЕ в София. Сама се сети и ме потърси! След концерта се втурна сърдечно към мен и да ми подари луксозната си книга с трогателен автограф. И други огромни подаръци ми е правила Соня.
Щедър, ДОБЪР ЧОВЕК.
ОРКЕСТЪРЪТ
Чест и почитания във всяко отношение за цигуларката Зефира Вълова! Нейна е основната заслуга за този концерт, тъй като е успяла да комплектува бароков ансамбъл с най-добри сили от България и от чужбина. Да сглоби и поведе в експресното приключение „Хендел със Соня“ с невиждани ентусиазъм и можене, само с две репетиции. Рядкост за нашите сцени, съставът неимоверно обогати представите на софийската публика. А за самата Зефира Вълова сме длъжни да кажем, че си е звезда наистина – в европейски мащаби тя е на гребена на вълната на цигуларите-автентици. Да не повярваш, че българка от страна с толкова кратка история на класическата музика се е добрала до върховете на европейското „автентично-историческо“ изпълнителско изкуство.
ДУМАТА ИМА ПУБЛИКАТА
Антония Лалева-Вутова, художничка: На Велика Сряда ангел небесен пя в София. Чухме трудни арии от великия и продуктивен бароков композитор Хендел. Защо ли толкова рядко Хендел звучи в България? Защо ли не сме гледали никоя от оперите му?…А впечатляващите звуци на бароковия ансамбъл, ръководен от великолепната цигуларка Зефира Вълова, също бяха рядкост, която дълго ще се помни. Също и нечувания звук на бароковата теорба, „гигантската мандолина“.
Ивайло Спасов, оперен певец: …Тази нощ – буквално на един дъх – прочетох книгата на SONYA YONCHEVA “Петнадесет огледала”, която ме развълнува толкова дълбоко, колкото малко неща изобщо са го правили; развълнува ме искрено и продължително, не спонтанно и мимолетно.
Проф. Теодора Павлович, диригентка: Истинско лекарство – Соня Йончева и Хендел!
Автор: Здравка Андвеева
снимки: Софийска филхармония
