В ПАРИЖ ПО ХЕМИНГУЕЙ

0
979

Част от мен завинаги ще остане в Париж, а другата ще се завръща, за да се намира. Връщането е неизбежно. Чрез книгите. Ето на: „Излизаш от Люксембургския музей и тръгваш по тясната уличка Феру към площад Сен-Сюлпис, където няма кафенета и ресторанти, само пейки и дървета на спокойствие.“ – по собствените ми стъпки ме води този път Хемингуей.Точно оттам минахме и ние.Странно. Преди да заминем, не успях да изровя от библиотеката „Безкраен празник“. Чела я бях 17 годишна, исках да си спомня онзи „глад“ за  Париж, с който ме бе заразила и да го разгадая .Сега сама се появи, за да ми подскаже, как Хемингуей ме е научил да „откривам“ не само Париж, а как да съхранявам младостта.

IMG_2725„Ако си имал щастието да живееш в Париж на младини, където и да отидеш след това, той остава в теб за цял живот. Защото Париж е един безкраен празник“ Сега бих казала, че Париж може да ти върне младостта и на зрели години, ако си чел Хемингуей на младини.
В Париж младият и влюбен Хемингуей се е учел да пише и да живее, като обича. Учел се е да открива красотата в щрих, детайл, дума, жест, „Седях на една масичка отвън пред „Лила“ и гледах как се мени светлината над дърветата и къщите“ в „пречистващото ухание на ранната утрин.“ Каква избистрена точност на думите. “Тайната на доброто писане е в едно вярно изречение“-казва той. Репортерството му е дало урок как се пише без прилагателни. „Особено трябва да се избягват: възвишено, прекрасно, великолепно“ съветвал наръчникът на „Торонто стар“, вестникът, на който Хемингуей кореспондирал тогава.
Париж без прилагателни. Това съм търсела в Париж.Места, улици сгради-извън дежурния патос на туристическите гидове.Да запечатваш спомена, поставяйки го в рамката на собственото си преживяване. Кое е вярното изречение за Париж? Това, което е минало през сърцето. Без украса. „Човек може да пропусне каквото пожелае, стига да знае какво е пропуснатото..“ Ако си изострил сетивата си за образа и уловил драматизма на движението, ако си се научил как в малкото да откриеш голямото, твоето изречение „Париж“ ще се роди. Вярно изречение е един ъгъл на сграда. Бистрото отсреща, усмихнатото лице на алжиреца зад щанда. Елегантността в извивката на фенера. Цветът на усмивката на французойката, преминала с полъх на пеперуда покрай теб. Промяната на светлината над покривите .
Да пропуснеш за да намериш, е нужна самодисциплина.Самодисциплината, която си налага Ърнест за да дялка верните си изречения . Да се почувстваш добродетелен, като подминеш кафене Ротонд „като преодолееш порока на стадното чувство“ и избереш „Лила“ – пълно с хора, прекарали деня си в труд. Книгата е истински пътеводител и енциклопедия за живота в артистичните кафенета, по булевардите Монпарнас и Распай, където хората сядат да си осигурят“ мимолетно безсмъртие“ или, като него, да пишат в един ъгъл на чаша крем кафе цял ден и дори келнерите да не смеят да те обезпокоят.„ Не ви заговорих, -защото имахте вид на човек, който е сам в джунглата“ Наградата за това себеотдаване е времето, когато тефтерът ще бъде затворен. И празникът ще започне. Покривките в евтиния ресторант отсреща, разлятото вино и приятелите чакат.
Париж, този град на суетата и лукса, можеш да видиш истински, когато не си богат. Защото когато цял ден не си ял, сетивата поглъщат всичко, което се предлага. „Гладът е добра дисциплина и те учи на много неща“ Важно е да разбереш, че нахранването не засища глада защото става дума за друг глад „Като гладувах, се научих да разбирам по-добре Сезан . По-късно реших, че Сезан е изпитвал глад, но от друго естество“ . Да си купиш парче салам и хляб и седнеш на Сена да наблюдаваш рибарите. Да откриеш безвремието. Да откриваш и поддържаш глада за живот в себе си. И още един глад- за книги., на ул. Одеон, в книжарничката на Силвия Бийч , магическо място, създаващо интимна връзка със световната литература- там Хемингуей става ловец на съкровища- Чехов, Толстой, Тургенев. „Да откриеш света на книгите и да имаш време да четеш в такъв град като Париж..“ Има такова място и днес. Дори сега, преместена и превърната в туристическа атракция, в книжарничката „Шекспир и сие“ времето спира, Париж става на всички..
Хазартът също е глад -за преживяване на неизвестното, изкушение, присъщо на младостта. Развива вкус към живота. Поддържа страстта и жаждата.Хемингуей открива първо конните надбягвания. Опитва се да се убеди, че е важно да знаеш кога да спреш. Или не? Успява ли по-късно Хемингуей да изиграе смъртта?
И любовта е хазарт. Не знаеш кога печелиш и кога губиш. Но красотата е в самата игра.
В Париж разбрах, какво ми е харесало в тази книга като млада. Отключила е сетивата ми за възприемането на света с първична непосредственост.Развила е глада към изкуство, любов, живот. Сега ми дава възможност да се обърна назад, да превъртя лентата на собствения си живот и да проверя доколко съм успяла да се радвам на всяка пролет като на първа, дали съм изпивала насладата на любовта на тесен диван, в апартамент с тоалетна на етажа, но с гледка над покривите и чаша вино на перваза и дали съм избягвала изкушенията, за сметка на съкровищата на книжните рафтове и безценните мигове с любими хора. Да проявя наново ярките моменти, които съставят празника на живота, в който съм.

IMG_2906IMG_3159IMG_2756IMG_3248IMG_2655IMG_2778IMG_2725IMG_3238IMG_3263

Коментари

comments