ЗА КАКВО СЛУЖАТ КОНФЕРЕНЦИИТЕ?

0
462

В началото на юни България бе домакин на Европейския диалог за Интернет управление (EuroDIG) 2015. Събитието се провежда всяка година като европейски вариант на Световния форум за управление на Интернет (IGF) . Институционален партньор бе Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и местен организатор УНИКАРТ.За да спестя прозявката, трябва да кажа, че това не е точно конференция, в традиционния смисъл на думата. Това е процес и мъзможност зана диалог и включване в паневропейските перспективи за използването на Интернет , или в темата как да бъде „опитомен“ Интернет за нуждите на хората. Неформалността, отвореният подход, са отличителна черта на събитието.

Форумът е основан в Париж 2008-ма „ на чаша вино“. Подчертаването на този факт не е случайно, защото целта му е да изгради близка връзка на еворопейското общество с идеята за дигиталното бъдеще и управление на Европа. Това означава, че приложението на идеите, нарисувани като манифест насюрреалистите Аполинер и Бретон- на хартиена покривка в брасерията, от група съмишленици и приятели, от непонятни абстракции,трябва да стане разбираемо и да стигне до максимален брой хора. Да се превърне в реална политика и практика. Интересна подробност – за да избягва оказване на влияние, форумът отказва големи суми като дарения, разчита на малки спомоществования.
Странно как отдалечеността на проблема, който само преди няколко години сякаш беше на светлинни години от нас: информационни технологии и икономики, мрежови общества, изведнъж се доближи на една ръка разстояние. Ето и ние, седнахме в салона и на маса с видни капацитети да участваме в европейския диалог за включването на Интернет управлението на ежедневния живот. Но дали излязохме от този диалог с идеи как да приложим чутото върху ежедневните си практики и дела?
Аз мога да говоря за медийния сегмент. Защото медийната тема имаше своето важно място в дискусиите. Защото, както каза още 2010г еврокомисарката Нели Круз, отговаряща за Digital agenda на Европа:„Медиите, особено обществените, трябва да са пионери в областта на приложението на Интернет технологиите в практиката“. Тъй като „Или ще се дигитализираме, и ще и управляваме развитието на обществените медии, или ще управляваме техния упадък“, добавя Мат Дейви, директор в BBC. Европейският съюз за радио и телевизия от години разисква и промотира практики, даващи възможност на обществените медии да съществуват и се развиват в епохата на Интернет.Не случайно EBU е основен партньор на форума.От жизнена необходимост е осъзнаването на необходимостта за пренос на съдържание на интернет платформи, дигитализиране на архиви, смяна на журналистически практики и форми на комуникация , изграждане на хибридни формати, съобразяване с новите култури на потребление – нелинейни и персонализирани, за да се оцелее.
Какво е било участието на българските организации в останалите планирани сесии не знам, но точно в тази, посветена на медиите, присъствието, по скоро отсъствието, беше показателно. Подсказващо къде се крият проблемите, свързани със сегашното състояние на българските медии.
От СЕМ не се забелязваше никой. А би трябвало баш регулаторът не само да е в течение, но и и да е активен участник в дискусиите, свързани с медийното бъдеще. Да не говорим, че изобщо нямаше вестникари, може би те все още мислят, че проблемътмалко ги засяга и само от броя на лафките им зависят тиражите.
От обществените радио и телевизия, както се разбра, първоначално имало записали се 20 души но,според кулоарна информация не толкова заради задължителния анлийски , колкото заради присъствието на блогъри като и Асен Йорданов, от „Биволъ“- например, били се отказали. Аз мисля че истинската причина е най-вече заради липсата на мнение по въпроса. Което е основен проблем.От радиото видях младо момче от юридическия отдел. Явно изпратено на разузнавателна мисия, да намери подхвърлен ключ към законово решаване на ситуацията в БНР. Имаше още и младежи от неправителствени организации. Те бяха най-активни, поставяха смислени въпроси и дискутираха проблемите в съвременен аспект:за необходимостта от нови журналистически умения, за липсата на адекватно образование по журналистика, за качеството, морала, етиката на журналистиката в в мрежата и пр…Но, кой да ги чуе.
Затова си мисля, че докато все още се отнасяме към подобни форуми формално, и смятаме, че чрез тях еврочиновници отчитат дейност и усвояват фондове и пари, ще си тънем във все същото безпросветно дередже, в което се намираме.
Докато регулаторни органи, които би трябвало да прогнозират и чертаят бъдещето на медиите и задават тона за диалог се правят, че това не ги засяга, защото ще нарушат собствения си отвоюван комфорт, медиите ще затъват в проблемите си, без да виждат по-далеч от дребнави спречквания помежду си.
Защото, кризата в БНР например, не е причинена от орязаното заплащане, а от липсата на очертана перспектива за развитие. С други думи, не заради липса на пари, а поради липса на идеи.
А само преди две години БНР беше признат участник в диалога за дигитално бъдеще на европейско ниво. Така че кризата е в стопирането на процеса, поради липса на приемственост и ако щете законови гаранции за устойчиво компетентно управление, според условията на новата медийна среда.
„Не са създадени предпоставки за диференцирана оценка“ – така вижда причината доц. Нели Огнянова. Как, със спомени за радиото от преди 30 години? Новите възможности за комуникация искат други журналистически умения и това беше една от дискутираните теми на форума. Самата журналистика трябва да се промени. Защото журналистът вече не е последна инстанция и не може да се отнася към потребителите като към пасивна аудитория. Налага му се да влиза в равноправен диалог с тях, защото социалната мрежа е наложила друг тип говорене, журналистиката се превръща в двустранен диалог, в който персонализацията, личностният авторитет в социалните мрежи е важен белег, а общуването чрез тях изисква нов език – образен, находчив, изобретателен. Изискват се умения за владеене на този нов, глобален, интерактивен и визуален език на комуникация, следователно нови качества и непрекъснато развитие и самообновяване. По кои тарифи трябва да се оценяват журналистите днес? Как да се оценява трудът? По бройка предавания, среднодневно слушане или по брой последователи в tweetter?
Отказът от включване в този диалог за бъдещето на медиите в ерата на Интернет, е много тревожен факт. Не си даваме сметка, че на това се дължи причината да тъпчем на едно място, да изпитваме безпокойство, че не сме в час, че губим енергията си в уморителни противопоставяния. Врагът сме си самите ние. И не само извечната ни национална черта да подхождаме към всичко със скептицизъм и недоверие, ни пречи да участваме ефективно в диалог, да се възползваме от наученото и да доразработваме нови идеи. Причината е, че се страхуваме, като се наруши статуквото, да не ни се накърни интереса.
Когато Георги Лозанов усети, че Интернет не е сцена за авторски монолози, а иска качествено нови присъствия и подходи, за които няма много подготвени хора – поне не в неговия кръг, а и че в условията на Интернет може да излязат на светло много обичайни задкулисни практики, изведнъж престана да се интересува от новата медийна среда. Тя не се вписа в неговата представа за регулация. Нищо че говори за някакви очила, през които сме щели сме да си общуваме. Нали човекът преподава лайфстайл журналистика/дано съм го изписала правилно/, все към аксесоарите го тегли. Може и с чадъри да общуваме – в близкото му обкръжение в СЕМ има и такива специалисти. Иначе и сега е възможно през очилата да си общуваме, но диоптрите ни вече са много различни. В социалните мрежи не можеш да назначаваш свои хора, които видимо за нищо не стават. Няма как ти единствен да диктуваш правилата, когато принципът на комуникация се сменя, а аудиторията налага избора на съдържание. Няма и как да прикриеш медийните босове и собственици, с които делите една софра. Затова СЕМ се занимава до ден днешен само със Статуквото. Което го пази. Избираш на всяка цена, за да запазиш себе си. После го пазиш на всяка цена, за да запазиш отново себе си. И се чудиш как да наречеш проблема, който и без това е ясен. Той се казва некомпетентност. Тя в радиото възникна вторично. Първичната е в СЕМ. И се получава като в Алиса в Огледалния свят – колкото повече тичаш и даваш вид, че се опитваш да решиш нещата, толкова повече стоиш на едно място. Поради което СЕМ и регулацията в този й вид се превръщат в основна част от проблема.
Изходът е извън познатите практики. В задаване на нов дневен ред на електронните медии. Промените така или иначе ще се състоят. Иначе българските медии съвсем ще изчезнат от хоризонта. Сайтове и блогове ще изземат територии, съдържание и авторитет. Ще изземват доверие. Време е да се научим да мислим глобално, неконвенционално, да водим диалог с новите езици на общуване. Всяко отлагане ни отдалечава от собственото ни бъдеще.
Затова и си заслужава да благодарим на институционалния партньор – Министерството на транспорта и информационните технологии в България, които не успяха да се загубят в превода и осигуриха прекрасни възможности за провеждането и участието в такъв значим форум с Партньори на EuroDIG: Съвета на Европа (Council of Europe),Федералния Офис за Комуникации Швейцария (Federal Office of Communications Switzerland (OFCOM), Европейският съюз за радио и телевизия (European Broadcasting Union (EBU), Ripe NCC, Европейската комисия, EURALO, Европейски Младежки Форум, Co:llaboratory. Дано младите хора, които участваха, да са се запалили и да продължат да развиват идеите, породени на него. Защото бъдещето не е в СЕМ, нито в регулацията. А в глобалното безпрепятствено общуване, в саморегулацията и надграждането на съдържание и идеи. Обществените медии тук трябва да водят, както е написано в документите на Съвета на Европа. Ако могат, впрочем.
Паулина НОВАКОВА
PS. И да не забравя. След като се оказа, че няма проблем, нито конфликт на интереси с излъчването на „Часа на директора“ с водещ Радослав Янкулов, предлагам темата от конференцията да стане тема на следващия брой на рейтинговото предаване.
Иначе, ако Радко Фалита не си подаде оставката, а след него не изпълни общението си и Председателят Лозанов, може да се появи още едно нарицателно – Гого Майтапа.

Коментари

comments