В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО /ГОГО/

0
456

Ситуацията в БНР все повече заприличва на театър на абсурда. Може за по-лесно усвояване да я сравним и с футболен мач. Всеки път, когато мрежата отново порази отбора на ръководството, то изважда топката   и заявява, че голът не е верен. Протестиращите искат оставката на Кирил Домусчиев като председател на Обществения съвет на БНР, ръководството им обяснява учудено, че той от февруари т.г. е напуснал. А иначе изобщо не е стъпвал в радиото, обясняват самите членове на Обществения съвет. Е, добре де, как е напуснал като не е идвал? И за последно идвал ли е или не, защото кога е напуснал, като не идвал. Май че се повтаряме. Що не си стоя човекът, като и без това не е идвал.

Второ действие /или полувреме/: Протестиращите искат одит от Сметната палата и Агенцията за финансова инспекция. Обаче ръководството съобщава – ние ги викнахме първи, заедно с НАП. И вътрешен одит ни е малко, затова искаме международен. Така де, какво ще си играем на дребно. Кой ще плати втория одит, не е ясно, но другият е безплатен. Подарък от държавата, така да се каже, за 80-годишнината на радиото /която продължи само две години/ и доброто управление. Може пък и Олимпийският комитет да влезе. За да се произнесе за ползата от катадневните петчасови футболни предавания от кварталните стадиони. Най-голям майтап падна, когато председателят на медийния регулатор, небезизвестният доц. Георги Лозанов, реши да си заложи папионката си срещу шалчето на гендира Радослав Янкулов. Той обяви, че ако до месец не се разреши кризата в БНР, ще си подаде оставката. Това предизвика радостно оживление на доста места и даже се отвори перспективата за масирано свободно програмно време по телевизиите и място във вестниците на известен медиен магнат, където маститият медиен експерт публикува редовните си интервюта. Радостта бе кратка и вледеняваща, защото Доцент Лозанов обяви на преждевременно зарадваните, че всъщност не е и имал никакво намерение да си подава оставката. Той, водите ли, се пошегувал – в смисъл, че искал да насърчи добрите практики за подаване на оставка. Които сам не ползва, но и ръководството на БНР не ги признава. Има обаче и щастливи от тази ситуация. Защото публиката видя колко са богати музикалните фондове  на националната медия и колко варианти на „Лет ит би“ се съхраняват там. Даже пред оградата на БНР се създаде една светла традиция, която надмина по посещаемост юбилейната щафетна обиколка на „властелина на ефира“ и може да продължи след следващите конкурсни решения на СЕМ за ръководство на БНР. Протестиращите срещу управленския талант на спортно-административното ръководство всяка сутрин се събират отпред, викат една футболна пауза време „УСтавка“ и отиват да работят. Някои от ръководството не са успели още да видят това, защото например изпълнителната директорка идва всеки ден към 12 ч., а следобед и да викат, тя е вече на втората бутилка вино и не ги чува. За това време гендирът Янкулов успява да опуши с пурата си два етажа, въпреки че е разлепил навсякъде, че пушенето в сградата на БНР е забранено.
Трето действие: Протестиращите събират последните си пари от невзетите хонорари и си заплащат зала и час за пресконференция в БТА. Часове по-късно ръководството вече ги кани безплатно на среща в залата за пресконференции на БНР, на същия ден. По петима от протестиращите и петима от преданите служители, обаче. Кой от кои как ще дойде, е тайна, защото не са обявени категориите по тегло, възраст и степен на преданост. Ръководството се прави, че стачкуващите не са болка за умиране. То се опитва да изкара, че недоволстващите са разглезените и високоплатените служители на БНР. Докато бедните радиотруженици, водени от самоотвержен екип управленски таланти, превръща пустинята Сахара в местен оазис. Обаче, застанете в пет без петнайсет следобед на бариерата / само да не е в петък/ и вижте кой излиза на минутата до пет. В същото време недоволстващите новобогаташи са на информационната тръстика и в събота, и в неделя, и през деня, и през нощта, и когато ги повикат. Заедно с още други, които махат с мачетето на режисьорския пулт, в апаратната, в командировка … А всъщност, нали не чужди одитни организации са плащали досега заплатите и хонорарите и на едните, и на другите.
Ръководството се надява, че може да изкара мандата под един покрив с недоволните от него. Ей така: отива на работа, минава спокойно покрай плакати и надписи „оставка“ и нищо не прави. Докато се изморят или ги напече слънцето протестиращите…Гендирът даже им маха от време на време с ръка от прозореца на джипа. Идва лято, пак дойде и медийният фестивал в Албена, там може и някоя награда да се получи, нали ги раздават задължително по годишнини, а радиото цели 80 години направи. Не че точно това ръководство има принос за това, но пък защо да не се качим на сцената и заедно с дежурните фестивалджии да се окъпем в светлината на моментната слава? Работата ще почака, нали сме викнали международни одитори да я свършат вместо нас ? Само едно не ни е ясно. Ще дойдат международните одитори. Ще оценят необходимостта от журналистите, ще приберат парите и ще си отидат. Ама на кого ще си ги оставите препоръките? Пак ли на същите? Е, добре де и до искане за оставка на международните одитори ли ще ни докара медийната регулация? Ама защо не викнахте международен одит, когато ги избирахте? . Иначе, за сведение на непосветените, международната одитна поръчка трябва да изглежда така: „Избор на външен консултант, който да извърши функционален анализ, включващ преглед на системите за управление и контрол на БНР и да предложи последващи мерки за тяхната оптимизация“. И така, до края на безсъдържателния мандат.
Дойдохме, ОБАЧЕ, до следващо действие/петминутно продължение, в очакване на дузпи/: Седим в театъра и чакаме нещата да се саморазрешат, като в древногръцкият театър, чрез Deus ex machina. Нали знаете: древногръцки трагедии, много трупове.И, божествената намеса решава нещата. Минава лятото, идва есента. Като в басните на Лафонтен и Крилов. Знаете ли вица за щуреца и мравката? Сега: Есен. Мравката влачи зимнина и гледа – щурецът с куфар. Къде отиваш, пита мравката. На екскурзия. Зима е. Мравката влачи пак храна, щурецът – на ски, през пролетта на СПА, лятото на море. Идва пак есента. Гледа мравката, щурецът нарамил пак куфар. Щурчо, где така? На екскурзия, бабо мравке. Къде? В Париж. Ще видиш ли там, онзи, как се казваше, Лафонтен? Че може и да го видя. Кажи му тогава да си …/гледа работата/ с неговите басни. Та това ръководство, което искаше ту 100 дни за да се запознае , ту две години, за да оправи радиото, докато празнуваше годишнина, за която нямаше особени заслуги и не събра зимнина, не е ли по-добре да си отиде лятото, за да не оплеска работата и през есента? Че то с малките си стъпки с бая крачки дръпна радиото назад. И колкото повече седи, все по-назад върви.
Така че, както и да погледнеш, тая работа изглежда да е по Бекет. Ще седят и ще си чакат, я Годо, я Гого Лозанов да си подаде оставката, я стачкуващите на море да отидат, я да се зададе някоя поправка в закона, която да регламентира статуквото до изменението на закона.
Преди два дена в София имаше международна конференция на EURODIG с представители от цяла Европа, от BBC, от Съвета на Европа, капацитети от медийната сфера в тази област дискутираха и предлагаха идеи и примери за оцеляване на обществените медии и формати в епохата на Интернет, чрез интернет. ОТ БНР и БНТ нямаше кой да се изкаже, явно и нямаше за какво.
От БНР обаче щели на MEDIAMIXX от 10 юни т.г. в Албена да представят някакво интернет Радио Бинар. Първо, то беше вече представено там вече през 2011 г. В пълния му блясък, като крос и мултимедийна платформа, съчетаваща аналогови, цифрови и интернет технологии, с онлайн стрийминг, преки видеоизлъчвания, шест 24-часови аудиоканала стрийминг на шест от най-слушаните от младежката публика и всички възрасти музикални жанрове, свободно сърфиране в 11-те програми и предаванията на БНР, разнообразна информация от Златния фонд на БНР. Заради проблеми с телевизиите тогава, БИНАР излъчваше вместо тях пряко от фестивала в Интернет, което не е повторено досега. От този проект, спечелил признанието на колегите от Европейския съюз за радио и телевизия, не остана нищо. Заради едно зле предадено юбилейно спортно събитие – „Спорт и музика“, което не успя да прослави спортно-административното ръководство. От проекта остана нещо като скромна фейсбук страничка, оцелелите камери служат за излъчване на пресконференциите на ръководството, с основна цел отново прослава.
Покрай кризата в радиото отново се заговори за необходимост от сливане на радиото и телевизията. Този сюжет също е по Бекет. Аха да дойде, ама не. И се чака Гого/Годо да се появи с решение в ръка. Защо Гого? Ами Годо ли ще чакате? Годо от колко време го чакат, а за 20 години в медийната регулация и шест славни години начело на СЕМ, Гого що работа свърши. Даже и с цифровизацията се оправи. Макар че вече до втора криза докарва радиото, а до своя оставка не може. Но той да не е Супермен. Освен …ако междувременно не вземат да застачкуват и радиото, и телевизията. Тогава вече ни Гого, ни Годо може да влезе. И Бекет не може да помогне, ако на СЕМ не му кажат кой да влезе – УСтавката или оставащите. Междувременно някои журналисти от БНР решават кризата с…краката си. В смисъл си търсят място другаде. При предишната криза ги уволняваха. При тази вероятно ще ги чакат сами да си отидат. Все някой трябва да си отиде. Ако ръководството не иска, нали разбирате…Покривът е един.
ПОПОВ&МАРКОНИ

Коментари

comments