„Картини от една изложба“
5 ноември, камерна зала България
Шопен – Полонеза-Фантазия оп.61
Дебюси – Арабеска № 1
Дабюси – сюита Образи /1/
Мусоргски – Картини от една изложба
Не бях чувала името му. Затова пък се слисах от амбициозната концертна
програма на един очевидно млад и непознат пианист. Заразпитвах – и
подозренията ми се потвърдиха: Роберто Руменов, 23 г., живее от 2012 със
семейството си в чужбина – Палма де Майорка и Мадрид.
Очевидната оригиналност на музикантското мислене като характеристика на
Роберто Руменов се прояви още в избора на първата пиеса от програмата –
една рядко свирена Полонеза-Фантазия от Шопен с някакъв тъмен и мрачен
оттенък. Драматизмът беше на преден план, пред блесналия ненатрапчив
виртуозитет.
Ако до началото на концерта малко се притеснявах дали пък няма да
присъствам на публичен провал на дебютанта в камерната зала България –
със Шопен притесненията ми се изпариха начаса.
Трудно е да се каже интерпретаторски нещо ново в мега-популярна пиеса
като първата Арабеска. Роберто Руменов обаче съумява да пречупи
дантелените арабески на Дебюси през себе си и да ги върне на публиката в
нови одежди – посредством рубати, необичайни и нови красиви динамики и
акценти, откриване на често пренебрегвани вътрешни гласове.
Всички тези характеристики се отнасят както за фините импресионистични
Образи /1/ от Дебюси, така и за прочутите величаво-романтични Картини от
една изложба на Мусоргски.
Образите бяха осмислени по дълбок начин. Малко прекалено сериозен за моя
вкус.
А „Картините“ изслушах с най-обикновено заинтригувано наслаждение.
Забелязах по някое време, че в унеса дори съм пропуснала да извадя молива
да записвам плюсовете и минусите в изпълнението. Зная пиесата от 12-тата
ми година, слушала съм я в десетки интерпретации и чак сега забелязах какви
„невидени“ до сега картини могат да се нарисуват с лявата ръка.
Обобщено:
Присъщо за Роберто Руменов е новаторското и естетско
индивидуализиране и осмисляне, въоръжено с виртуозна лекота и
съвършенство. Роберто Руменов – мислещият виртуоз с изискан и матов звук,
напомнящ малко на Клаудио Арау. Така ще запомня този концерт. Това със
сигурност ще се променя след като Роберто надгради образованието си в
Германия и натрупа още сценична увереност.
Делово:
От миналата / 2022/ година Роберто е пианист-бакалавър-абсолвент на
Мадридската Кралска консерватория , а също и преподавател по клавирен
съпровод в престижната висша частна консератория Катарина Гурска в
Мадрид. До този момент артистът усъвършенства таланта си посредством
множество майсторски курсове при прочути пианисти. Без да сваля жълтата
фанелка, той с успех се класира на челни места на редица национални и
интернационални испански и италиански конкурси. Най-многобройни са
неговите конкурсни втори места, над което си струва да се размисли дали
причината не се крие И в очевидната външна скромност на младия мъж, в
някакъв недостиг на заразителен артистичен здравословен ексхибиционизъм.
Нищо, това се учи и наваксва. Успехите ще донесат и увереността, и гордата,
изправена осанка.
Основната му преподавателка Антонина Бонева се оплаква, че Роберто е
тласкан от някакъв самовзискателен непреодолим стремеж да се явява на
всеки нов конкурс с все нови програми. Наместо кротко да носи в
състезателния си портфейл 10-тина улегнали репертоарни пиеси, които да
отлежават и узряват в съзнанието и в пръстите му с години, и да бъдат
подходящо комбинирани за различните музикални конкурси. Дори само този
факт е достатъчен за извода: амбициозен интерпретатор, жаден за нови и
нови музикални предизвикателства, преживявания и съприкосновения, без
оглед на реалната полза и инвестицията на сили. Но и доста НЕпрактичен.
А г-жа Бонева се занимава неотлъчно с Роберто както по време на нарочните
му престои в България, така и дистанционно.
По майчински:
Обърнах се към майката на Роберто Руменов с едно такова чисто женско
любопитство: защо са кръстили момчето Роберто?
Петя Илиева: Исках да носи буквичката на баща си Румен – та той, още
нероден, сякаш усещаше връзката с баща си – музиканта! Заедно с това ми
хареса тази италианска и музикална звучност.
А защо са избрали да живеят тъкмо в Испания?
Петя Илиева: Испания е една много слънчева страна, с топли, сърдечни и
гостоприемни хора, които са истински ценители – умеят да ценят таланта и не
жалят нищо в името на това да го подпомогнат.
Гласът на публиката:
Йорданка Данова, юристка:
„Обичам клавирната музика. От любопитство отидох на концерта на
дебютанта-пианист Роберто Руменов. Изненадана останах от препълнената
камерна зала "България ". Младият одухотворен изпълнител грабна
вниманието и сърцата на зрителите. Изпълненията звучаха зряло и
майсторски, въпреки младата възраст на пианиста. Удивително изпълнение за
толкова млад артист! Очевидно заслужено той жъне успехи в чужбина, а сега
и у нас. Предстои му бляскаво бъдеще на световната сцена. Пожелавам му го ,
защото го заслужава.“
Надежда, художничка и йога-учителка
„Опитвам се да си спомня първото чувство, което ме завладя когато в залата
влезе млад мъж, почти дете и докосна клавишите сякаш искаше да ги погали
и събуди, с благоговение и любов…
Той сякаш си шепнеше с инструмента, говореше му, а роялът си припомни
нежните пръсти на Шопен и сякаш се чуха думите на Жорж Санд към
любимия Фредерик: „Кадифени пръсти…!“
Така го е наричала любимата, а той й е посветил прекрасна музика за грижите
и любовта.
Това си помислих докато слушах как Роберто си нашепва с пианото и
сигурно го е чул и авторът, защото присъстваше в камерната зала със своята
нежна пиеса…всички бяхме като в нирвана!
Роберто ни очарова с Шопен, хипнотизира ни с изтънчения и ексцентричен
Дебюси, а с Картините на Мусоргски ни убеди в цялото многообразие на
таланта си да рисува в звуци, както и в силата, която се крие в кадифените му
пръсти, силата на младия гении!“
Здравка Андреева
08.11.2023
снимки: Василка Балевска
