КУЛТУРА И ЗДРАВЕ: ЕКОЛОГИЯ НА КОЖАТА

0
706

Нова рубрика, посветена на  науката за здравето и на здравето като култура
В нея  ще ви запознаваме с авторитетни доктори с научен принос в своите области,  на които можем да се доверим,  за да се предпазим  от агресията на информационната вълна, заливаща ни отвсякъде  с чудодейни лекове и съвети.
Представяме: доцент ЖАНА КАЗАНДЖИЕВА, от която ще научим:
-Защо дерматологията може да се смята за „майка” на медицината
-С какво откритието на микробиома отваря нови врати пред профилактиката и лечението на кожните заболявания  и в каква степен кожата е екран на всичко, което става в човешкото тяло
-Полезни или вредни са „еко” модите в козметиката и знаем ли всичко за ползите и вредите от слънцето

Жана Казанджиева е доцент в Катедра „Дерматология и венералогия в Медицинска академия и клиника Евродерма. Член на Борда на Европейската академия по Дерматология и венералогия /EADV/, ръководител на секцията по дерматология към БДД, Член на българо-германското дерматологично дружество, с множество пубикации у нас и в чужбина  с  Награда „Проф. Богомил Берон” 2013 г. за цялостна научна, преподавателска и организационна активност  носител на наградата „Проф. Богомил Берон” 2013 г. за цялостна научна, преподавателска и организационна активност

-Доц. Казанджиева, как човек избира специалността , на която посвещава живота си?

-Въпрос, да попаднеш на добър учител. Аз съм завършила в Плевен и имах щастието да попадна на доц.Трашлиева.  Може да се каже, че тя ме запали..В медицината е страшно важно да имаш добър учител.  Въпреки, че е високо интелектуална специалност която изисква   голям капацитет на паметта,трупане на знания, както и много сръчност, но в крайна сметка, медицината е и занаят-някой трябва да те научи  как да разговаряш с пациента, по какъв начин да извършваш огледа..
Аз винаги обичам да повтарям нещо, което е казал един от старите професори в тази клиника:„Дерматологията е майка на медицината”.Не защото дерматологията е основата на медицината, а защото първите заболявания  които са описани, са кожните заболявания. Тъй като са били видими. На практика, когато ние започнем да говорим за история на дерматологията, ние почваме от Хипократ, почваме от древни Египет.Защото в   египтските папируси,  и в трите  известни до сега папируса, особено в този     на Едвин- Смит, категорично има описания на кожните болести.
Изобщо дерматологията има много интересна история, част от кожните болести можем д ги видим нарисувани в картините на ренесансовите майстори- примерно сифилса в пиесите на Шекспир. Естествено,    закодирано, от наша гледна точка, но  толкова по-голямо е удоволствието да го знаеш.Защото Шекспир не казва  „сифлис”, той кзва „това дойде от френската корона”- визирайки, че това е дошло от Франция в Англия .Любопитното е, че всяка страна  нарича болестта на съседната държава, защот болестта идва с  по време на война с войниците и проститутките, кото са ги придружавали. В България се е водела „турск болст” защото дошла от турските войски, които минавали през нашите земи по пътя към обсадата на    Виена. Тогава се появяват първите случаи у нас. Нарича се още неаполска болест, галска, испанска,защото една от теориите е, че Колумб я е донсъл от Америка.Това е абсолютно сгрно, въпрсът е, дали е съществувала преди това в по-лека форма, а той донася един агресивен щам, който наричат „Черната чума”, защото умират страшно много хора. А се нарича сифилис, от две лтински думи сус „свиня” и филос-приятел. Сусфилус или Сифилус е героят на поемата н Джироламо Фракасторо   „Сифилус или френската болест”. /Syphilidis, sive Morbi Gallici / Сифилус е свинарче, което боговете наказват, заради любовта му към Венера със срамна болест.  И всеки, който посети Верона, може да види статуята на Дироламо Фракасторо-  ренесансов учен,медик и  поет.
– Можем ли да кажем, че дерматологията, както и медицината въобще, се намира в своеобразен ренесанс, в нов етап на своето развитие?
-Така е.Цялата медицина е в революционен подем.
На практика има няколко  открития на лекарства, които са тласкали медицината напред. Едното  е открването н антибиотиците от Флеминг, пеницилинът, след това това са кортикостероидите след това последвха няколко по-млки, но важни открития, като  антихерпесните препарати и, сега идват много големи революционни открития-говоря в множествено число, защото това са биологичноте средства те са различни , и   много широкообхватни- засягат както основно туморните заболявания, така и хроничните заболявания  при нас  например псориазиса,  в гастроентерологията болестта на Крон, така също ревмаоидния артрит..в това отношение може да се каже,    вече имаме ново въоръжение.
Какво представлява микробиомът и откритието и изучаването му какви перспективи пред медицината чертае?
-Микробиомът е също едно от големите революционни открития в медицината , и то трябваше да се очаква. Не може всички около нас живи организми да са покрити с микроби, а ние, кой знае защо-да сме капсулирани  и изолирани. На практика-микробиомът- това са всички живи рганизми, с които си живеем. Отдавана се предполагаше, но преди три-четири години бе публикувана картата на микробиома. Оказа се, че ние носим  непрекъснато със себе си около 1 килограм и 400 грама-една туристическа раница микроорганизми . Просто живеем съвместно, и то в мирно съвместно съществуване. Проблемът на микробиома е, че по един или друг начин при заболяване, от лекарства- ние предизвикваме  неговото изкривяване. Едни микрорганизми мират, за сметка на това-други се размножават и тогва вече, този дисбаланс да го наречем, може да довде до заболяване.
Що се касае до кожата-тук нещата са изключително добри, защото е ясно, че основно тази популация от микроорганзми, с които си живеем, се намира на две места- едното:  гастроинтестиналния тракт и   в кожата.В  момента се работи страшно упорито за това как изглежда микробния ни състав когато сме здрави и как изглежда, когато сме болни от различни кожни заболявания. И това са сложни изследвания. Първо, микробиомът е различен при бебешката кожа, при детската и при тази, на възрастните Част от жлезите заппочват да работят едва, когат влезем в пубертетета. Което значи, че се порменя целият фон на кожата. PH-то, липидният състав. Ясно е, че за сметка на едни, ще се развият други микроорганзми. Така се случва, като вземаме и някои лекарства, така се случва когато остаряваме, защото тогава пък работата на жлезите намалява.. С една дума, кожният микробиом е много различен, и тепърва предстоят революционните открития, свързани с него. Но и сега , при заболявания като атопичния дерматит, например, вече имаме все още козметични препарати, които се съобразяват с кожния микробиом, с  PH-то на кожата , както и с това , как се променя тя след нанасянето на една или друга емулсия, крем и пр.
Така че, това е една от новите посоки в науката и трябва да кажа, че тя много ми харесва. Защото звучи много природосъобразно екологично-да запазим не само собствената си кожа, но да запазим и микроорганизмите, които живеят около нея в нея,  за да може по този начин да имаме една бариера срещу вредните въздействия на въшната среда.
Нещо като собствената екология на кожата. Екология на собствената кожа

Можем ли да се научим да живеем в хармония и с околната среда, така, че да не вредим на себе си?
-Фактът, че кожните алергии стават все повече е точно  заради факта, че ние променяме това, с което влизм в контакт.  С околната среда. Променяме режима си на хранене,  самите храни променяме,   променено е това, което нанасяме върху кожата си- някъде бях изчислила колко продукти на ден наасяме върху кожата си.Така че, балансът ще става все по-труден.
-Оказва се, че редом с новите лечения се появяват нови болести?
-Много ясно, колкото по-нови и силни лекарства имаме,толкова по-уязвима става кожата. Новите врагове на кожата са всички вещества, които я правят уязвима Това са металите, с които сме заобиколени, това са консервантите, които се използват в продуктите, тов редица екзотични аромати, те много алергизират кожата..това са, ако щете нашите навиции, с които ние ежедневно  агресивно третираме кожата-измиваме я,нанасяме различнИ вещества върху нея, всичко това няма начин да не увреди кожните бариери  и оттам да ни разболее.
-Залети сме от всякъде с реклами на чудодейни подмладяващи и разкрасяващи козметични средства, особено модна е „еко” козметиката,   можем ли да им  се доверим?
-Тук имам само един отговор: питтйте личния си доктор дерматолог. Информационният поток е огромен, девет десети от тази информация е невярна, една агресивна реклама, която не отговаря на истината, така че, ако искат еда ползвате, просто попитайте  лекар. Но като цяло-купуват се лекарства и козметични препарати от аптеките. Това, в някакъв симъл е гаранция, че продуктите имат сертификат, че се произвеждат както трябва. Но това е най-общо, защото и в аптеката като влезеш, има изобилие от препарати, които уж стават за вашата кожа, но пак трябва професионална консултация, всяка кожа  е различна.
Много на мода сега са био масла, изобщо, всичко с предсавката „био”
-От моя гледна точка, био или не-био, всички етерични масла съдържат гоямо количество алергени, и няма как да е иначе, защото ароматният състав винаги съдържа алергени. Така че, по отношение на съставката „био”- има четири различни системи, по които може да се получи оригинален сертификат, а много препрати   проснто не се нуждят от него, използват я за реклама.

-Има ли контрол?
-Нима има контрол, като си купуваме зеленчуци от сергията? Няма нищо, което да н докаже, че е” био”. Има такава система з оценка, както казах, но   това нищо незначи Може да е  био и пак да е безкрайно неподходящо за вас лично. Високата класа медицинска козметика или козметиката, която помага в лечебния процес,   има процедури, при които се премахмат алергените, ако се изолзва растителна съставка, за да може да имаме сигурност, когато ги предписваме на пациентите. Иначе, аз съм съгласна, пазарът   е пълен с чудеса, имаше родопско  чудо, тибетско чудо..
-Днес четох колко е лечебен за какво ли не тамянът, напр.

– Ами точно тамянът, само да кажа, е първата причина, поради която е описана диагнозата: дерматит от въздуха  airborn дермат  се казва.   Описана в Индия, където   тамян и ароматни масла се използват много  по време на    дългите религиозни ритуали и хората получавали обриви от ароматния дим. Така че, всяко нещо има светла и тъмна страна.. Оставете на специалистите.
-Развенчавт ли се някои митове по отношение на ползите и вредите, например от слънчевите лъчи?
-По отношение на това,че ултравиолетовите лъчи са вредни, това е вярно. Те водят до стареене на кожата  и образуването на кожни тумори. Но няма само вредни и само  полезни неща.Без слънчевите лъчи не можем да получим необходимата си доза витамин Д.Затова съветвам, поне два пъти в седмицата да излагате на слънце ръцете до лактите и краката до колената. Разбира се, пазете лицето си, тлото, не изгаряйте това е едно от основните правила, които трябва да се спазват, изгарянията в детска възраст са изключително опасни. Има много правила, които трябва да се спазват, затова са и кампаниите-евромеланома детска евромеланома, с които се опитвме да бъдем максимално полезни.

-Ако се върнем на познанието за кожата, можем ли а кажем, че тя е като екран на цялостното състояние на организма и че бъдещето на медицината е в интегрирането на различните й дялове?
-Разбира се. Кожата като  е екран на вътрешните заболявани. Изучаването на кожните заболявания като системни заболявания -това е едно от големите направления в дерматологията и е една отедна от областите, в които българските дерматолози имат своите постижения и успехи.  Аз самата, съвместно с професор Николай Цанков, доц. Развигор Дърленски, издадохме като гост-издатели в САЩ  две издания   на английски, това са две книжки,две списания, посветени на темата: „Системни ли са кожните заболявания”     Това не е наша идея, но сме първите, които я „дръзват” /както казва проф. Цанков/, да я публикват .
Предстоящо събитие през есента  в областта на дерматологията е Европейската академия по дерматология, на която аз съм член на борда.   Това е голяма перспектива,  там схронизираме схващанията си с колегите  от цяла Европа,  споделят новостите в дерматологията от последните четири пет години, чертаят се нови пътища преднаукта.

Интервюто подготви: Паулиана Новакова

 

Коментари

comments