БАЙРОЙТ НА БАЛКАНИТЕ

0
624

Моята тетралогия за Тетралогията
Самонадеяно и абсурдно прозвучаха преди 5-6 години заявките, че Софийската опера щяла да поставя Пръстена на Нибелунга от Вагнер – колосална работа, историческа! /Цикъл от 4 оперни епоса по Сагата за Нибелунгите с общо времетраене около денонощие, Тетралогията или Ринга накратко/ С тъга и някаква надменност аз, професионалистката, „помирисала” малко Вагнер дори в Байройт – неговата Мекка, си рекох „Ето ти поредното българско опълченско начинание, което e обречено. Ще се лиша от удоволствието, да не си развалям вкуса” . Обаче високомерието си е грях Божи и бях наказана.
Получи се невероятно успешен Ринг!

Нямаше да мога да го заявя така гръмко сега, ако не беше г-н Олаф Милман, тогавашен директор на Луфтханза Техник София. Беше лятото на 2010 г., срещнах го случайно ден преди последния спектакъл на първата опера от Тетралогията „Рейнско злато”.
Ще цитирам дословно какво той ми каза тогава:
„Нали ще ви видя утре вечер на спектакъла? Изгледах всичките 4 представления на „Рейнско злато” тук в София. И като заклет Вагнерианец, „преследвал Ринга” по целия свят – Байройт, Лондон, Ню Йорк, Токио – мога смело да заявя, че софийската постановка не им отстъпва и заслужава да се преживее непременно.”
Занемях! И тъй, както бях решила софийският Вагнер да ми се размине, се притесних и не видях как хукнах да търся билет за последния влак.
Прав беше г-н Милман, струваше си. /Отивам в ъгъла да се срамувам заради високомерието си/.
Музикално неподозирано добро изпълнение, „издън земя” събран невероятен, САМО БЪЛГАРСКИ! солистичен състав, неспециализиран в немскоезичното пеене / а така ме беше страх, че българи Вагнер не бива да пеят!/, оркестърът сякаш преобразен, мообилизиран, точен. Постановката – модерна, без да е натрапчива, безвкусна или кичозна – страшно динамична, със дълбоко и същевременно ясно вникване в легенди и философии около сагата за Нибелунга и Вагнеровия прочит. Тъй че тези далечни митове и легенди ти стават ясни и близки, зазвучават с хипнозата на някакви вълнуващи приказки. Гледа се на един дъх. Говоря за 5-6 часови опери. Не на последно място – „шапки долу!” за превода – голямо предизвикателство. Хем семпла, хем хитра, хем нелека сценография, която се крепи на нещо като огромен пръстен, сменящ непрестанно формата и предназначението си. Одобрих и костюмите, въпреки че те бяха май най-оспорвани обществено. Ах, тези костюми – като помисли човек на колко условия само трябва да отговарят… Сякаш най-маловажното от изискванията е естетическата им страна – но и тя беше напълно защитена според мен.
Всичко това се отнася за всичките 4 опери от цикъла със солистичен състав от 56 /ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТ!/ певци, максимален оркестров състав и още куп сложнотии. Е само изнамирането и обучаването на тези 56 човека в напълно неспецифична област си е подвиг.
И не спряха до тук в Софийската опера – Пламен Карталов и храбър екип /за тях по-подробно – по-подир в „Моята тетралогия”/.
Заслужиха титлата, с която сами се закичиха – „Байройт на Балканите”.
„Тристан и Изолда”, гигантският любовен мега-епос, видя бял свят в България за първи път в края на февруари т.г. И за това зашеметяващо преживяване по-нататък.

Здравка Андреева

Коментари

comments