КОЙ ЩЕ ПРЕМИНЕ ЧЕРВЕНАТА ЛИНИЯ? ДИПЛОМАТИЧЕСКА КРИЗА ОКОЛО РУСИЯ

0
551

Дипломатическата криза около Русия се затяга. Чехия заяви, че гони 18 руски дипломати във връзка с взрив на военен склад във Врбетице през 2014 г. Дипломатите, според чешкото външно министерство, са работели за руските спецслужби. В отговор Москва обяви,че гони 20 чешки дипломати, с което на практика опразни чешкото посолство. Подозренията за взрива във Врбетице са към едни и същи двама служители на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на руската армия, които са подозирани и обвинявана и за други инциденти във военни заводи на страни от НАТО, бивши съюзници на Русия от времената на Съветския съюз, както и в случая с отравянето на Сергей Скрипал във Великобритания. Цитира се и „българска следа“. Твърди се, че в складовете в чешкия град се е съхранявала и продукция на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев, срещу когото също бе извършен опит за покушение чрез отравяне. От фирмата на Гебрев обаче заявиха, че не са държали в този склад военна продукция, предназначена за  Украйна.

Все още няма обяснение  защо това става известно едва сега и върху какви конкретни данни се базират действията на чешките власти. Чешкият министър-председател Андрей Бабиш обаче заяви, че има  „обосновани подозрения“.  При взрива на 16 октомври 2015 г. на 10 000 килограма боеприпаси, сред коити и ракети със среден радиус на действие,  загинаха двама чешки работници. Тогава водещата версия беше за инцидент в резултат на небрежност. Заради новите разкрития Чехия допусна и отказ от участие на руски компании в тендера за доизграждане на атомната електроцентрала Дуковани. Руското посолство в Прага бе обляно с кептчуп.

Депутати от  Съвета на федерацията ва Русия призоваха в отговор за икономически санкции срещу Чехия, а в Държавната дума – за ответни дипломатически мерки. Отменена бе и визитата на вицепремиера и министър на външните работи Ян Хамачек в Москва, който трябваше да обсъди с руското правителство закупуването на ваксината „Спутник – V“. Не закъсня и следващата  стъпка на Москва. Буквално бе опразнено чешкото посолство в Москва, след като беше поискано 20 чешки дипломати да напуснат за 24 часа страната. В посолството остават само посланикът и 5-ма дипломати. Мярката е доста по-остра, защото Чехия даде на руските дипломати 72 часа срок да напуснат страната. Москва забрани на чешкото посолство да наема руски граждани, както и граждани на трети страни. Кметството на Прага поиска руското посолство да съкрати територията на дипломатическата мисия, като върне част от парка Стромовка, присъединена през 1968 г. след нахлуването на съветските войски в Чехословакия. Тази територия трябва най-сетне да бъде върната на народа, обясниха градските власти, като отрекоха това да е свързано с дипломатическия спор. Ние не се месим във външната политика на нашата страна, заави кметът на район Прага – 7 Ян Чижински. Кметството има намерението да съкрати и броя на местата за паркиране за сътрудниците на руското посолство.

Това се случва дни след като Русия отзова посланика си в САЩ за консултации и препоръча на американския посланик в Москва да се прибере у дома. Вашингтон експулсира 10 руски дипломати, а руското външно министерство съобщи за подготвяни огледални мерки.

По-рано беше съобщено, че и Украйна експулсира старши дипломат от руското посолство в Украйна за 72 часа от 19 април. В същото време Федералната служба за сигурност на Русия задържа украинския консул в Санкт Петербург с обвинения за действия, несъвместими с дипломатическия му статут.

Дипломатическата криза около Русия ще бе обсъдена на видеоконференцията на министърите на външните работи от ЕС в понеделник 19 април. Чехия повдигна и въпроса за инцидента във Врбетице. Министрите обсъдиха е  ситуацията в Донбас, въпреки че засега санкции няма да бъдат разглеждани. Кризата между Русия и Запада има характера на студена война, но има и признаци  да се превърне в горещ конфликт по руско-украинската граница. Според данните на Брюксел, Русия е струпала 150 000 войници по границата си с Прибалтика, Крим и Украйна.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков зяви, че Русия няма намерение да води война на територията на Украйна. Но ако украинската армия проведе военна операция  в Донбас, Киев може да се простреля в крака и Русия да бъде принудена да защити своите граждани в Луганска и Донецка област, поясни заместник-ръководителят на кремълската администрация Дмитрий Козак. Много от жителите на тези райони притежават руски паспорти, въпреки че се смятат за украински граждани.

САЩ заявиха, че няма да въвеждат заявените по-рано  два американски военни кораба в Черно море, за да не ескалира напрежението. Говорителят на Пентагона Джон Кърби обаче заяви, че американските кораби ще продължат и в бъдеще рейдовете си в Черно море. Русия проведе учения край бреговете на Крим, като вкара в акваторията кораби от Каспийската флотилия и дислоцира около Крим и Черноморското крайбрежие две армии и три въздушно-десантни дивизии с над 40 000 войници и 15 000 единици военна техника.

Сега обаче Великобритания заяви, че ще изпрати кораби в района в подкрепа на Украйна. А ръководителят на тристранната комисия за уреждане на конфликта, бившият украински президент Леонид Кравчук обяви ултимативно, че Украйна няма да прави никакви компромиси, докато Русия не прекрати „окупацията“ на Донбас. Киев предложи преговорите на комисията да се пренесат от Беларус в Полша, защото Беларус била „под ботуша на Русия“, а Полша е „демократична и независима страна“. Другите участници в Минския процес и Нормандската четворка – Франция и Германия, предпазливо избягват позиция по предложението. В самата Полша се изказват опасения за сигурността на страната при изостряне на конфликта в югозападните области на Украйна заради съседството на страната с Калининградска област.

Председателят на комисията по международните въпроси на Държавната дума Леонид Слуцкий призова Русия да напусне Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и даже Съвета на Европа. Преди това председателят на Думата Вячеслав Володин поиска Украйна да бъде изключена  от Съвета на Европа, след като в резултат на обстрел в Донбас загина дете, а украинският прзидент Володимир Зеленски не е поднесъл извинения.

Русия обяви и ответните си мерки, след като САЩ въведоха нови санкции срещу нея. Москва ще изгони 10 руски дипломати, ще ограничи възможностите за придвижван на американските дипломати извън района на посолствата, ще забрани наемането на руски граждани на и други страни в посолството и генералните консулства на САЩ в Русия. Ще бъде ограничена и работата на американските фондации и неправителствени органзации, които се месят във вътрешните работи на Русия. Москва не иска да изостря отношенията с Вашингтон, но реалностите са такива. От Вашингтон ни говорят едно, а на практика вършат друго. Нито една вълна от санкции няма да остане безнаказана, заяви руското външно министерство в официална декларация. Санкциите, които наложи американският президент Джо Байдън срещу нови 30 руски физически и юридически лица  бяха обосновани с руските кибератаки срещу фирми, които обслужват американската правителствена администрация и намесата на Русия в президентките избори в САЩ и други страни. Байдън заяви, че Вашингтон е можело „да отиде и по-далеч“, но той лично „решил да не го прави“. На американски фирми беше забранено да търгуват с ценни книжа от руския външен дълг. Американското правителство не се стреми да върви по „негативна траектория“ и се стреми към стабилни и предсказуеми отношения с Русия, поясни Белият дом. Президентът Джо Байдън даже покани руския президент Владимир Путин на конференцията на върха за климата. След известно забавяне, Кремъл потвърди участието на президента Путин във видеоконференцията. Китай обаче не потвърдил участието на своя лидер.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва няма съпоставимо влияние, за да предприеме реципрочни икономически мерки, а американските санкции са по силите на страната. В същото време Русия има възможност да предприеме „болезнени“ мерки за американския бизнес. Ние и в бъдеще, както и досега, ще намираме изход от всяка подобна ситуация, подчерта Лавров. Руският външен министър посочи, че в „черния списък“ за изгонване ще попаднат 8 американски дипломати  в отговор на санкциите по повод ареста на Андрей Навални.  Сред американските длъжностни лица, обект на санкциите, са генералният прокурор, директорът  на разузнаването и директорът на Федералната служба за затворите на САЩ.

Ако се съди по последните действия на Съединените щати, Белият дом  ще се опита да оттеглят прекия си натиск срещу Русия, който носи рисковте на „горещ“ конфликт, като вероятно ще възложат това на партньорите си от ЕС и НАТО, някои от които изпитват колебания заради рисковете от военното противопоставяне в района на югоизточна Украйна, Крим и Черно море.

Коментари

comments