ДА СЕ ДОВЕРИМ НА СЪРЦЕТО ВЪВ ФЛИРТА МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРАТА И КИНОТО

0
1663

След натрупаното усещане за отнети възможности  за набавяне на духовна храна, есента идва с обещания за наваксване. Особено чувство на вълнение предизвиква очакването на нестандартния кино-литературен фестивал Cinelibri, който едновременно ни потапя и в света на книгите, и на киното.
Организаторите са се постарали не само да го има и реално, и в онлайн вариант, но като съдържание, формат и съпътстващи събития, да ни накара да се почувстваме отново участници в незабравимо преживяване.
Амбициите, които хората от екипа са вложили за да ни върнат вкуса към живота, вече имат видим резултат. Информацията, която получаваме в навечерието  вече запалват светлините една по една-грейна името на филмовата легенда,  Жан Жак Ано, който  ще оглави авторитетното жури. Затова сме любопитни да научим какво още ни очаква от Кремена Димитрова, директор Комуникации  в издателство Колибри и  и директор marketing and event management на Фестивала. От нея именно ще разберем повече за философията на фестивала, какво го прави уникален като замисъл.

-Мотото на Синелибри тази година е „Възпитание на чувствата“ и по някакъв начин кореспондира със ситуацията, в която се намираме всички, в която сякаш изпитваме силна нужда да се доверим на чувствата, да преоткрием и осмислим ролята им в нашия живот?

– Всъщност,  ние изходихме именно от това. По време на извънредното положение, когато ни се наложи да спрем обичачайния си ритъм на работа и да променим начина си на живот, ние тогава се запитахме кое е най-важното за нас като организатори на културни събития, като хора, които се занимават с изкуство и какво в днешната променена ситуация, ни прави хора.
Тогава направихме една кампания, която кръстихме „Навън към себе си“. В тази кампания  известни българси актьори  изпълняваха по един свой любим монолог от представление, в което играят, монолог, който ги показва като личности и ги изразява в тази сложна ситуация. И вдъхновени от тази кампания, се замислихме, че именно възпитанието на чувствата, възможността да се обърнем навътре към себе си, и да потърсим кое е най-важното за нас като хора, това е нещото, което прави изкуството толкова въздействащо и важно, толкова потребно за всички.
А всъщност, това е изкуството, което нас ни вълнува, което ние искаме да показваме. Защото селекцията на фестивала Сinelibri  от неговото създаване, от първата си година, е на филми, които наистина вълнуват. Не филми просто за развлечение, за забавление, а филми, които задават въпроси и ни карат да се обръщаме към себе си.
И съвпадението с годишнината на Флобер, авторът на романа „Възпитание на чувствата“, ни даде това уверение, че сме на прав път. И, че това е фокусът, който най-добре отговаря на нашите търсения. Търсения, които са свързани с въздействието, което искаме този фестивал да има.

– И кои ще са филмите, които ще ни накарат “ да се доверим на сърцето“,   да отворим очи за „Съня на разума“,  да си върнем чувството за хумор, защото „Който няма чувство за хумор, няма чувства“- това са част от слоганите на отделните модули,  в които сте категоризирали избраните филми?

-Всички тези заглавия на модулите, които ние сме подбрали в програмата, са разбира се, цитати от литературни произведения. Ние сме фестивал, който е базиран на отношението между литературата и киното, които в повечето случаи са любовни, затова е и това намигване чрез създаването на такива модули. В началото мислехме това да бъдат музите, но решихме, че това отпраща много към митологията и може да е объркващо за публиката и в крайна сметка се доверихме на литературата.
Филмите, свързани със сърцето, са общо взето всички филми в програмата. Всеки един филм може да мине под това мото, но ние избрахме тези, в които главната тема все пак е любовното чувство, взаимоотношенията  между двама души, които се обичат, перипетиите, през които минават. Това е една от вечните теми в изкуството.
Филмите, които ще предложим,  са наистина изключителни, това са филми, които са излезли през последните две години и ще имат своя първи показ у нас на нашия фестивал.

– Да подскажем някои от тях?

-Откриването е с филм, който аз лично нямам търпение да видя на голям екран. Това ще се случи в Зала 1 на НДК, където екранът е 25 метра. А когато гледаме кино, е хубаво да го правим качествено. Защото изживяването не е същото, като да гледаш на мобилното си устройство.


Аз очаквам с неърпение този филм, защото в главната му роля е една от любимите ми актриси Изабел Юпер. Следя нейните участия от доста време насам, защото тя има способността да се превъплъщава в доста интересни личности, много крайни като поведение, това явно е  и предизвикателство за нея като актриса. Тя харесва крайните състояния и успява да ги предаде така, че да ни развълнува, дори да ни изкара извън обувките. Повечето от филмите, в които участва тя, са скандални заради тематиката си. Да припомня само „Пианистката“. Филм с който тя взе много награди. Много различни са филмите като жанр, в които участва, на Cinelibri показвахме един филм, „Тя“, където взе награда за главна роля. Тук Изабер Юпер влиза в ролята на, както сме превели заглавието,  „Кръстницата“. Разбира се, това е препратка към „Кръстника“. А всъщност, тя е преводачка, и тук обръщаме внимание на личността на преводача. За нас като хора, които се занимават и с литература, и с кино, личността на преводача има особено значение. Но понякога на преводача му се налага да изпада в непредвидими ситуации, които могат да преобърнат живота му на 180 градуса. В случая във филма „Кръстницата“ точно това се случва. Героинята превежда на хора, замесени в трафик на наркотици и в желанието си да спаси едно дете попада в пълни с неочаквани и комични ситуации обрати. Ще видим Изабел Юпер такава, каквато никога не сме я виждали досега, ще се забавляваме и ще се посмеем, защото филмът е в особения жанр:екшън комедия, едно от особените предизвикателства на ходенето между жанровете.

– То  и фестивалът Cinelibri, който е посветен на книгите и на киното, е в  някаква степен ходене между жанровете, вид превод между литературата и киното.

– Така е. Идеята на фестивала е въобще да свързва изкуствата и да показва най-добрия начин, по който те се свързват. Не случайно към литературата като изкуство се добавят и  музиката  като изкуство, и фотографията  като изкуство. Ние никога не пропускаме важни личности, свързани с музиката, които са обект на вдъхновение и в литературата, и в киното. Тази година има голяма годишнина на Бетовен, и във фестивала ще бъде показан филм, който се казва „Изгубените партитури на Бетовен“.  С което ще успеем да свържем три изкуства: музиката, литератутрата и киното. За нас всички тези връзки са много вдъхновяващи и смятаме, че трябва да вървят ръка а ръка, както върви една хубава вечеря с хубаво вино, да речем.

-Мотото на голямата награда също е предизвикателство?

Ако всички мислеха еднакво, нямаше да има състезания.“ Така е. Включването на конкурс във фестивала му дава голяма тежест, защото с тези 7-8 филма, които включваме в конкурсната програма,  ние посочваме с пръст кои са най-важните според нас, като селекционери, събития в киното през последната година. А жури, което е съставено от авторитети в различните сфери на киното пък казват от тези филми, кой е най-добрият според тях във флирта между литературата и киното. Защото, трябва да бъдем коректни, ние не награждаваме филм, който е най-добра екранизация, а показваме интерпретация на литературна тема в областта на киното. Защото това може да бъде само вдъхновено от литературна творба произведение, а не да превежда от един език на друг език. Ще дам един пример от филм който е извън конкурсната програма: в порграмата ни за късометражно кино имаме един филм, който е вдъхновен от хайку.
Изключително съм любопитна, кой ще спечели наградата, винаги ни изненадва изборът на журито, но след това, когато тестваме как публиката възприема наградените филми, си  даваме сметка, че те винаги са на прав път и дори две крачки напред пред нас. Защото ни сочат накъде киното се развива.

-Да не говорим, че тази година журито е оглавено от една голяма кино-легенда.
-Ами това е голямата новина на фестивала. Защото Жан-Жак Ано да приеме поканата ни да дойде в тази сложна ситуация, е изключителна чест за нас. Първо, защото по този начин показва неговото отношение към фестивала, второ, показва неговата смелост въпреки сложната ситуция да пътува, да дойде на живо и да се срещне със своите почитатели. Имаме щастието да бъдем и издатели на неговата автобиография, която ще излезе буквално по време на фестивала. Така че, хората ще могат да си вземат и афтографи от него, и да научат повече за неговото творчество.
А в творчеството на Жан-Жак Ано ние се припознаваме по всякакъв начин, защото той е от режисьорите, които имат траен интерес към литературата. Ще дам един пример  с един от филмите-бисери в киноматографията въобще и който ние ще покажем в негова чест- филмът „Любовникът“ по текст на Маргарит Дюрас.

-Какви други съпътстащи събития ще  украсят фестивала?
-Фестивалът се развива, той е нещо живо, всяка година се опитваме да добавяме нещо ново, ваши колеги се шегуваха миналата година, когато мотото беше „Петото измерение“ –вие толкова високо вдигнахте летвата, че какво ще правите следващата година? И това е голямо изпитание за нас, да доставим такава добавена стойност към селекцията от филми, че хората да искат да идват на фестивала за да получават  преживяване. Не просто ходене на кино, а преживяване. Защото отиването в тъмната зала, съпреживяването на драматични вълнуващи мигове в салона заедно с дуги хора е нещо, което е неповторимо. Но когато към това добавиш възможност за дискусия със специалисти, с участници, да се включиш в семинари, в случая ще бъдат уебинари, които да ти открехнат неизвестни кътчета от областта на кинематографията и кинознанието, тогава преживяването на фестивала е по-пълнокръвно. Не е просто ходене на кино. А е научаване на нещо повече за света на киното.

Разбира се, погрижили сме се и за веселата част, замисляйки две тематични партита, които ще организираме, ако ситуацията ни позволи. С едното ще отдадем почит на един от най-големите вдъхвовители,  Дейвид Линч, чиято автобиография издадохме тази година.  Ще покажем и култовия емблематичен филм „Диво сърце“.
Ще се облечем в змийски сака, ще търсим своя Никълъс Кейдж в тъмната зала и се надяваме да преживеем такава любов, каквато героинята на Лора Дърн преживява  във филма..

С другото тематично парти също отдаваме почит на един от най-големите вдъхвновители като личност и музикант – това е Джон Ленън. Тази година има голяма годишнина, ние издаваме една книга, посветена на Джон Ленън. Ще покажем и филма „Imagine“, ще послушаме Джон Ленън и ще си спомним колко много неща сме научили от неговите песни.

Програмата е пълна с пердизвикателства. Традиционно работим с чуждестранните културни институти и посолства, организираме гали, които са посветени на техните кинематографии и всяка една гала е за нас събитие и тържество на възможността да се потопим в една друга култура през езика, през литературата и през кинематографията. Тази година имаме датска гала, ирландска гала, американският културен институт влиза за първи път с програма в Синелибри.

Има българска програма тази година. От особена чест е участието на тези български филми в селекцията, защото българското кино много често е обвинявано, че има слаби сценарии, а ние показваме, че всъщност качественото българско кино се базира на литературно основа. И, че може би правилната формула за българското кино е да се обърне към сериозната драматургия, литература и сценаристика, защото, в крайна сметка, киното разказва истории, а най-добри в разказването на истории са писателите.

-Ще отбележите и Валери Петров?
– Разбира се, то годишнината на Валери Петров може би би трябвало да е едно от най-големите културни събития на годината. Ние издадохме поредицата от петте приказки на Валери Петров,  „Бяла приказка“ последната, ще излезе в навечерието на Коледа, ще покажем филма на Анри Кулев „Пук, пук“. Всяка среща на дете със сюжетите на Валери Петров, най-вече с езика на Валери Петров, е гаратнция за смислено преживяване, което децата помнят за цял живот.

-Да вдигнем още малко завесата, какви филми ще ни  привлекат вниманието?

-Аз се вълнувам от няколко филма, ще посоча тези, които са в моята субективна селекция. Като човек, който идва от театралните среди, за мене са много любопитни кино-интерпретациите на пиеси, които сме гледали  и можем да гледаме. Затова с особено вълнение очаквам филма „Бащата“, в който ще видим вечният сър Антани Хопкинс, и не по-малко талантливата и вече популярна актриса Оливия Колмън, която взе Оскар за ролята си във „Фаворитката“. Филмът е по пиеса на драматурга Флориан Зелер,  поставена в Народния театър, където ролята на Антъни Хопкинс се изпълнява от Владимир Пенев.

Подобен тип сюжети, които са театрални по естетеството си, са огромно предизвикателство за големия екран, защото окото на камерата е по-различно от черната кутия на сцената, то улавя всяко трептене на душата, изписано на лицето на актьора и трябва да си колос в актьорското майсторство, за да си позволиш лукса да изиграеш тази роля за екран. Антъни Хопкинс е от актьорите, които със сигурност биха се справили с такова предизвикателство.

Вълнувам се да видя и унгарския филм-драмата „Пилат“, защото той е по едноименната книга на Магда Сабо, За мен Магда  Сабо е едно т големите имена на европейската литература, „Пилат“  е сюжет, които разказва за отношенията майка и дъщеря, мен лично тази тема ме вълнува, защото аз съм майка на дъщеря. Начинът, по който Магда Сабо дълбае в нюнсите на взаимоотношенията между много близки хора и показва неща, за които не си даваме сметка, за мен е изключително проникновен, така че аз с любопитсво очаквам унгарската гала.
И не напоследно място бих споменала особения  интерес, който имам към късото кино. Тази година отново ще имаме конкурсна програма за късометражно кино и награждаването на финалистите ще се случи на 1-и ноември. Тази година този конкурс е международен, кратката форма нашумя напоследък много, защото е изключително предизвикателство за кинематограистите в малък обем да покажеш голямо съдържание, разказвайки някаква история.  В този ред на мисли ще покажем и една от най-добрите интерпретации на литературна творба в късометражното кино, „Физика на тъгата“, филм на Тео Ушев и Георги Господинов.

-Като Ви слушам наистина, всички тези събития, в които има някакво послание, разбирам, чете действително си заслужава да бъдат обговаряни,  защото много неща могат да се доосмислят в  един диалог.

-Така е. Ние и затова сме толкова смели в правенето на фестивал по време на Ковит ситуацията, защото смятаме, че макар да има ограничителни мерки, и ние ще  се съобразяваме с  всички изисквания на Здравното министерство, малкото хора, които ще влязат в залите, ще провокират разговор за това, какво се случва.
А на тези, които се страхуват да отидат в салона, даваме възможност да гледат филмите и онлайн, благодарение н платформата Neterra TV, която традиционно показва силните български фестивали. За първи път работим с тях,  за да дадем възможност на хората да видят филмите и вкъщи. Това е и възможност за хората,  които са от градове, в които няма кина. Защото макар че имаме прожекции във седем града извън София, няма как да достигнем до всяка точка в страната,  по порстата причина, че вече няма зали. За съжаление. Но хората имат интернет.

Коментари

comments