В КАКВО ВРЕМЕ ИСКАМЕ ДА ЖИВЕЕМ?

0
718

„ВРЕМЕУБЕЖИЩЕ“. Четете този невероятен роман и си намирайте отговорите: Какво беше това вчера, което роди недоволствата днес, като искаме промени, в минало или бъдеще време ги проектираме?  Ако всеки мисли времето, в което иска да живее по различен начин, в какво време ще заживеем всички?
Можем ли да се изолираме, да живеем само в собственото си време?

Докато помниш, държиш миналото на страна“ Казва Георги Господинов.

Какво се случва обаче, ако пандемията на забравата завладее света? Как  се лекува тя, има ли за нея ваксина?

Всичко започва с идеята на героя на романа Гаустин ( кой кого пише всъщност-Гаустин автора или автора Гаустин, оставям сами да решите) да направи клиника за време. Да лекува хората, страдащи от амнезия, като им изгради свят, в който те се чувстват най-комфортно, в собственото си време, където предметите, звуците, образите са им познати и близки.
На едни им трябва светът на 60-те: хипарството, марихуаната, Виетнам, Бийтълс, тогава паметта се възвръща …На други, примерно- Соц петилетките, строевата подготовка, москвичите, ладите, опашките пред книжарниците…

Защо е толкова примамлив светът от вчера? Няма нужда, макар да е препоръчително, да прочетем Стефан Цвайг, за да разберем, че той, светът от вчера, винаги има някакъв романтичен ореол. Вероятно заради това, че в него сме били млади. Заради възторзите, надеждите илюзиите в които сме вярвали тогава, когато сме били в своята си младост. В този свят всичко мечтано е предстояло.
70-те, 80-те, 90-е е-ех, 89-та и опиянението от предусещането за промяна…Различните поколения имат свое време.

В клиниката  на Гаустин има отделни етажи с различни времена.

Гаустин има обаче една отправна точка и тя е 39-та година, 1-ви септември.
И сякаш всички други избрани времена имат отношение с нея.  Какво всъщност ни казва Гаустин? Може ли всяка епоха, ако загърби поуките на миналото, да роди своя си 39-а?

Постепенно клиниките се разрастват не само на територията на Швейцария-тази страна извън времето, която чете Томас Ман, но и в цяла Европа. Т
Стига се дотам, че  Европа гласува Референдум за минало. Какъв е резултатът?

“Всички щастливи държави си приличат, всички нещастен, са нещастни по-своему“ казва въз основа на изборите авторът.

Франция избира славните 30-между 45- и 75-а:
70-те на Трюфо, Бриджит Бардо, Трентинян, Анук Еме, Жирардо, Белмондо, Жо Дасен,  Сартър, Камю, Перек ..

В Германия след колебания побеждават 80-те(западногерманските, разбира се): Алфавил, Бундеслигата, Щефи Граф. (Никой не обръща внимание, добавя авторът, че в източните провинции втората политическа партия беше тази, на 30-те.)
Така е, когато побеждава тривията.

„Кутията на Пандора с даровете на миналото беше отворена..“

Започва живот във възстановки.

Представете си всяка европейска страна заживява в своето си време. Във възтановка на любимото си минало.
Пускат се радиостанции, печатат се вестници, навсякъде се разиграват  на минали събития.

Възстановките стават все по-брутални, все по-типични.
Една от най-популярните  на Балканите е обиколката ан Сараево през 1914 с копие на автомобила на Франц Фердиданд: „Влез в историята, бъди за час Гаврило Принцип!“

Колкото по-малко памет, толкова повече минало. Миналото се превръща в продаваем продукт. Появяват се дилърите на минало, които предлагат вякакви модели.

Какво става в България?

„Най-много бяха сдруженията за възстановки.. На страниците на сдружение „Айдути“ можеше да се види как няколко въоръжени до зъби със затъкнати в пояса ками и пищови са нахлули в ученическа стая пред уплашените деца. Вероятно това беше в нововъведените часове по патриотично възпитание, защото учителката, в син сукман и венче на главата, пипаше захласната камата на най-кръвожадния от тях“

„Активистите на Соца също бяха овладели новите медии.. Призракът на комунизма бродеше из мрежата, старите емблеми и сувенири отново се превръщаха в символи. Ето сайта „Да си върнем социализма, друзья“…

Нищо не може да събуди така миналото, както кичът“ Подсказва авторът.

Какво ни предлага Георги Господинов, за да не унищожим света, който ни принадлежи?

Да си спомним мита за Орфей и жената на Лот. Какво им се е случило, когато са обърнали поглед назад.

Книгата е толкова богата на смисли, че не ми се иска да я опростявам. Просто я прочетете.
Красив, мъдър, оздравителен  роман.

За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична или обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. 
За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом.“

 

Коментари

comments