СЯНКАТА НА ПЕТНИСТИЯ КОН

0
1103

Дай боже всеки да има като моя късмет, казва Енчо ГОСПОДИНОВ – известен български журналист, публицист, заместник-генерален секретар на Международния червен кръст в интервю на Валери ТОДОРОВ.

И да му завиждаме, пак ще е малко. Не защото е обиколил света. А защото е направил това с мисии – първо като журналист, а след това като висш представител на Международния червен кръст.

Казват, че за да бъде пълноценен животът на един човек, той трябва да създаде семейство, да посади дърво и да  построи къща. За човек с биографията на Енчо Господинов бих добавил – грях е да не  да напише и книга. Той е приел това предизвикателство, родено от упреците на приятели. Може и да е вярно ироничното му недоверие в предговора към читателите – че писателите са повече и се раждат все по-малко читатели. Но тази интелектуална демография е извън изкушенията на видяното и перото, което може и да гали, вместо да боде очите. Завиждам на паметта, с която той е пренесъл през времето детайли, знаци, като ги е завъртял в удивителен калейдоскоп от жанрове, метафори, сравнения, пречупени през българския дух, едно дуенде със спомени, срещи, преживявания и житейски открития.

Неговите герои са и литературни, и истински – обикновени и емблематични хора, световни имена – писатели, дипломати, държавници, учени…Безбройните му пътувания без преувеличение във всички кътчета на света, уникалната му професионална съдба, превръщат всеки ред в биографичната му книга „Сянката на петнистия кон“ не само в отражение през гледалото на времето, но и в знание, хроники и обстоятелства. Роден в Добруджа,  с изящната си ерудиция и човешки мащаб, той прави удивителни сравнения между Йовков и Стайнбек, впуска се в своята хайка на спомени в аналогия междя героите на Ивайло Петров, Йордан Радичков, Емилиян Станев и Марк Твен, Джон Ъпдайк, Уйлям Фокнър, съпроводени от  самоиронията в стила на Курт Вонегът, Джеръм Селинджър…
Енчо Господинов работи 16 години във в. „Поглед“, издание на Съюза на българските журналисти. Като специален пратеник отразява най-значимите военни конфликти, „горещите“ точки“ в Ливан, Сирия, Палестина, Израел, Кампучия, Никарагуа, Северна Африка, отразява срещите на върха между съветските и американските лидери – във Виена, Мадрид, Париж, Москва Вашингтон…По линия на Червения кръст работи в сред умиращите от глад в Етиопия и сред руините на разрушителното земетресение в  Армения. От май 1991 г. е на постоянна работа в централата на Международния червен кръст (МЧК) в Женева. Изпълнява дългосрочни мисии в бившия Съветски съюз, Румъния, бивша Югославия – където отговаря за спасителните операции в Сърбия, Хърватска, Босна и Харцеговина от 1992 до 1992 г. След това от 1997 до 2007 г. е представител на МЧС в ООН. Работи със световни лидери като Кофи Анан, Сергей Лавров, Ричард Холбрук и др. След това е директор по комуникациите на МЧК в Женева и заместник-генерален секретар на организацията.Съдбата го среща с интересни личности, забърква го в любопитни случки.

След оттеглянето си от МЧК, пет години  Енчо Господинов е специален съветник и член на кабинета на еврокомисаря по управлението на кризи и хуманитарното сътрудничество Кристалина Георгиева в Брюксел. Зад гърба му са безбройни специални мисии в различни точки на света, пътувания, срещи…

Сянката на петнистия кон, Енчо Господинов, изд. Захари Стоянов, София, 2020.

Срещали сме се с Енчо и в редакцията на в. „Поглед“, и в седалището на Червения кръст в Москва… Книгата му е насрещно интелектуално предизвикателство за всеки четящ човек – бестящ стил, образен език, удивителна памет, срещи с личности на епохата, събрани в редкия шанс на един голям българин, дипломат, журналист и вече писател. Прочетете „Сянката на петнистия кон“, за да се хванете за гривата на времето, което ще ви пренесе в необуздания свят на преживяното. В книгата се пресичат литературата с документалистиката в амалгама от спомени и сравнения, които може да си позволи само човек с биографията на Енчо Господинов.

Разговорът ни е в едно малко кафене до пазара „Ситняково“ в София, което е като умален образ на глобалния свят, събран в кубче на Рубик – всяко завъртане ви вкарва в нова история.

Журналистиката е в  дълбока криза, казва Енчо Господинов. Тя прилича на объркан човек на кръстопът. Интернет засилва обезличаването и често позволява на хора без качества и необходимата етика да изместват качествената журналистика. Боледуват дори флагманите на световната журналистика, като „Вашингтон пост“, който разкри навремето аферата „Уотъргейт“ и сега е в ръцете на Джеф Безос, Ню Йорк Таймс. Няма хора с мащаба на издателката му Катрин Греъм, няма имена като Уолтър Кронкайт, Ориана Фалачи, Том Брокоу. У нас икономическият натиск се чуства  като сопа и сякаш оживяват героите на Алеко Константинов – Данко Хаирсъзина, Дочоолу и Гочоолу. Ежедневието е белязано от безработицау страх, автоцензура, липса на перспектива. Ние приличаме на бананова републка, като описаните през 30-те- 40-те години на миналия век в репортажите на Габрел Гарсия Маркес, Ърнест Хемингуей, Джон Стайнбек.

Енчо Господинов описва посещението в един закрит музей „Нюзеум“, недалечч от централата на ФБР, където срещу името България мига червена лампичка със 111-то място за свобода на словото. Той си спомня срещите по пътищата на Никарагуа с бъдещия първи заместник-държавен секретар, тогава още журналист, Строуб Талбот, репортажите от Афганистан, мисиите на Червения кръст.

Колкото ми даде журналистиката, толкова ми даде и Червеният кръст, признава Енчо Господинов. Заради възможността, която е парче злато за всеки репортер,  да бъдеш на мястото на събитието, по прахоляците на историята, да получиш възможност да помогнеш на хиялди хора и да се чувстваш полезен. Кристалина Георгиева промени отношението на ЕС към хуманитарните кризи, отбелязва той в спомените си за работата с нея докато тя беше еврокомисар по хуманитарните кризи.

Блгария се намира в уникална и много тревожна ситуация, подчертава Енчо Господинов на въпроса ми какво мисли за протестите у нас.  Българският народ знае какво е застояла вода, блато.Политиците и народът трябва да намерят формулата, да направят  крачка напред, за да измие този лош имидж на страната навън.Това, кето се случва през последните години, сложи България в един ъгъл на света, където хората гледат със снизхождение и дори отвращение. Няма нищо по-неприятно за хората,  когато един политик се задържи на власт прекалено дълго. И дава пример с Франклин Делано Рузвел, който изведе САЩ от голямата  депресия, прекара я през  Втората световна война, но по време на четвъртия   си президентски мандат им беше омръзнал толкова, че доброволно се отказа от поста си. Ако политическите лидери нямат очи и антени да   почувстват какво мислят обикноввени хора  за тях, какво очаква улицата от тях, ако не могат да видят какво изпитват онези хора, които са на дъното, тези политици  нямат място в живота…

Коментари

comments