Майя Недкова от издателство „Недланд“ и писателят, литературен историк и издател, Алберт Бенбасат, представиха на Пролетния панаир том първи (1939-1961 г.) от дневниците на Борис Делчев.
Когато попаднах в семейната библиотека на краткото сборно издание на дневниците на Борис Делчев излязло през 1995-а г. и го прочетох, бях потресена как е възможно този документ за задкулисния живот на дейците на културата по време на социализма да съществува почти апокрифно и малцина за него да знаят. Оказа се, че 1995 г. е събудило доста гневни критики и възмущения сред среди, несъгласни със свалените маски и казаните истини за недосегаеми по принцип личности така че, защо не е добил популярност, всъщност отговорът е прост. Доста от споменатите влиятелни личности са с непокътната слава и в новите времена.
Оказва се, че тогавашното издание е една съвсем малка част от всичко, което Делчев е оставил в наследство. И Марияна Фъркова, подготвила и подбрала този първи вариант, е обработила всичките 13 000 ръкописни страници, побрали стриктно водените от автора записки от 23.I.1939 г. до 27.III.1987г. Близо половин век систематично всекидневно, с изключение на годините, когато е в Париж, Борис Делчев записва впечатленията си от деня: събития, срещи, разговори, случки. И пресъздава автентичния портрет на епохата – от налагането на социалистическия режим, до неговия крах. Неказаното, потуленото, лицемерието, предателствата, двойният стандарт, принудително живян от иначе талантливи хора, излиза наяве в неговите дневници. Историята може да бъде осмислена и разбрана именно чрез личните преживявания на отделната личност.
Марияна Фъркова, която е събрала и представила и бележки за всички споменати лица в този огромен по обем документален материал, е положила и огромен труд в продължение на близо 30 години.
Но кой е Борис Делчев, трябва да се знае, за да няма съмнения относно откровеността на документалния му разказ.
Член на РМС (1923) и на Българската комунистическа партия (1930). Завършва право в Софийския университет (1933), следва история на изкуството в Екол дьо Лувр, Париж (1939). 1944 – 1945 г. е сътрудник на ЦК на БКП, отдел „Агитация и пропаганда“. Редактор е във в. „Литературен фронт“ (1944 – 1949). Културен аташе в Париж (1949 – 1952). Началник на кабинета на председателя на Президиума на Народното събрание (1953 – 1956) Георги Дамянов. Главен редактор, по-късно редактор на издателство „Български писател“ (1956 – 1970).
Пътят на Борис Делчев всъщност от типичен ортодоксален комунист, автор на „Фашизмът в нашата литература“, до убеждението, че „социализмът има фабричен дефект „- цитатът е на неговия син, присъствал на представянето. Едно е да имаш идеали, друго е да живееш в социалистическата действителност. Не знам друг толкова ярък мемоарен текст, документиращ личностното преосмисляне, отрезвяването, отърсването от заблудите и осъзнаването, че тези скрити истини трябва да стигнат до поколенията.
В тези Дневници вярно, много представи за известни имена на художници, писатели, критици ще бъдат развенчани. Това, което е най-ценното обаче е не, че ще научим нелицеприятни истини за един или друг културен деятел издигнат на пиедестал. Всъщност Делчев не злослови, той просто документира факти, поведения, не коментира, а дава невероятно конкретна картина на начина, по който са съществували творците, организирани и под контрол в творчески съюзи, обслужващи властта. Най-ценното е оголването на механизма, по който действа самата власт и образът на самия Делчев, който се преобразява пред очите ни, осъзнавайки изначалия „дефект“ на режима.
Като кадри от документален филм се нижат картини от живата социалистическа действителност:
„Малко окуражаващо съприкосновение с нашата действителност: брутална хайка срещу брадите и късите поли – израз на буржоазната диверсия“ (а полите не са вносни, произведени са от наши модни централи). Любомир Тенев, когото видях в съюза, ми каза в присъствието на Драгомир Асенов, че видял момиче с къса пола, дамгосано с печат на бедрата – една не много социалистическа форма на принуда. Докато разговаряхме, при нас дойде Боян Ничев и се оплака: “ В Съюза на журналистите отказали да му поднесат ядене, защото имал брада…“
…„Защо Минко Николов е направил опит да се самоубие? Една непотушена съвест не издържа времето на условностите, които бяха приети за да се преуспява и живее по леко. Човекът просто не е закоравял колкото е необходимо да издържи до края на играта.“
…„Разговаряхме с Давид Овадия за „злото“ – че управляващите са се увълчили, че угодниците навред вземат връх, че не съществуват вече никакви етични задръжки. И Давид, ( който е бил партизанин) противно на онова, което обикновено правят комунистите от стара дата, ми доказва, че това зло не е от вчера…За пример взе историята около живота и разгрома на Баташката партизанска чета. И ми разказа неща, „запечатани с девет печата“….
Питам се: дали ще дойде време да се разграничи историческата истина от легендата?“
… „ А какво да кажем за хората, които получаваха пари от Коминтерна и вместо а ги използват по предназначение си строяха къщи?“
„Потвърждава се, че ние ще се интегрираме със Съветския съюз до там, че ще остане само едно формално сливане.“( 1973 г.)
…„С гръм и трясък бил уволнен Георги Свежин, главен редактор на в. „Пулс“ заради статията на проф. К. Попов „Език, пребродил векове“. Наказание получил и самият автор. Причината, защото се били получили протести от някои посолства на (Югославия, Албания, Румъния)…Не е въпрос за Свежин. Той може да бъде отстранен и без такъв повод. Говорим за национално съзнание, а се отказваме от своя език и своята история с административни решения.“
1977 г…. „Дори през войната не съм виждал такива опашки, каквито виждам от няколко дни – днес, петък 11. ХI., по-дълги от вчера. Този път не пред магазините за хранителни стоки, а пред книжарниците. И за какво? За „Сага за Фортсайтови“ на Голсуърти, не за рекламните съчинения на политическите водачи. Това също е указател за времето.“
„ Ние живеем в един абсурден свят на страх и оглеждане, в който няма никакви принципи и доводите от фактическо и рационално естество са престанали да имат каквото и да било значение. Това е ново средновековие, по-лошо от същинското…“
Калин Николов:
-Аз съм художник на книгата. Имам и първото издание, смятам го за свещено, баща ми ми го подари за Нова година, като ми каза, първо аз ще го изчета, после ти я подарявам. И трябва да кажа, че това, което съм запазил от майка ми и баща ми е този Дневник, няколко снимки и една книга на Блага Димитрова – майка ми беше състудентка с нея.
Който прочете дневника ще научи за тумора във властта и как той се развива, как рухват идеалите на честните интелектуалци още от самото начало, от 12-и 15-ти септември, когато Орлин Василев отива на кон в Радиото, за да гони по етажите Котстантин Константинов да му отстъпи мястото, защото смята, че той трябва да бъде назначен за директор. Цялата тази панорама ще я видите…
В областта на изобразителното изкуство той е първият, който признава, че в Академията преподават хора, които не умеят да правят изкуство. Той е първият, който в своите бележници в „Литературен фронт“ пише, че трябва да се престане с практиката да се рисуват партийни ръководители. И веднага излизат с много остри писма творческите съюзи…
По отношение на Париж, той отива и учи история на изкуството. Когато се връща в България и вижда как се развиват нещата, той залага на Фунев, на Стоян Венев, на Александър Жендов, на Борис Ангелушев – с тях прави една интелектуална спойка на художници, които не се поддават на режисура, които са индивидуални. Борис Ангелушев Партията много го използва, но сам той казва за себе си: „Аз съм един рекламен художник“, списание „Изкуство“ го пита: „Как така, рекламен, а тези партийни рисунки?“ – „Е, това е рекламата. Аз рекламирам. Затова не се считам за голям художник.“
Делчев се сближава с Атанас Пацев, открива, че в този човек се крие изключителна интелектуална мощ… Атанас Пацев ми е разказал един епизод, който не е в дневника. Пацев е най-младият партизанин. За една среща с неговия командир Славчо Радомирски – жертва голяма на култа, Пацев му нарисувал портрет. Но го нарисувал с червени ръце. И пита Делчев- как ще го възприемат това? Това, е и убиец, и кръвта на загиналите и червената идея и всичко накуп, Борис Делчев му казал- „Я по-добре не го подарявай, защото тез хора ще разберат точно това, което си мислиш.“
( Ще публикуваме отделно анализа на Калин Николов върху „Дневниците“, засягащ отношението към изобразителното изкуство и неговите представители. б.а.)
Корицата на Калин Николов е елегантна и алегорична – един фар, който прониква в мрака. А на гърбовете на всички следващи томове ще има изрисувани часици от лицето на Борис Делчев така, че когато бъдат поставени един до друг (бройката им не е съвсем сигурна, може би 12 тома) ще се оформи цялостно неговия лик.
Книгата може да бъде намерене на Пролетния панаир, шатра 47. След това – в Български книжници или в Нисим – нашите любими книжарници!
