ТАНГО И ЛИТЕРАТУРА В CASALIBRI  

0
331

Новият роман на Димитър Шумналиев „Компарсита“- предизвикателен и предизвикващ овации, бе представен подобаващо в ритъма на тангото в Къщата на книгата, прекрасно място за срещи на почитателите на доброто четиво с автори и издатели.

Защо Компарсита? Всъшност La  Cumparsita не е нежно женско име, а идва от  comparsa-название на улични музикантски банди в Сантяго, вкарали кандомбе- африканският барабанен напрегнат ритъм в аржентинското танго. Тангото не е просто танц, а разказ, при това неднороден, а съставен от множество болзнени и конфликтни истории, наситен с емоции, противоречиви и сблъскващи се една в друга, които кипят и бунтуват кръвта, търсят да се освободят чрез думите на тялото…Тангото е и копнеж за любов и хармония. Тангото е покаяние, и прошка, и освобождение…
Димитър Шумналиев е невероятен разказвач. Той намира думите за този емиционален разказ, чрез които бръква надълбоко в една епоха, която все не пожелвме да разчоплим, за да разберем и признаем нейната причинно-следственост,  да наречем с думи привличането и отблъскването, което таи в себе си. Все я отхвърляме и крием, като неудобна, злепоставяща ни стара снимка, на дъното в кутията на паметта.

Втората световна война в София- дом за сираци, имение, благодетел-германец, прекрасна Моника; грижа и топлота, копнежи, мечти и съзряване…

50-те години. Женски трудово-взпитателен лагер, място на физически и психически изтезания и извращения..

60-те години, години  на „размразяване“ и загуба на памет…

„Сложен напрегнат, разпънат между поетичното и брутално натуралистичното, „Компарсита“ е експресивен разказ за превратностите на историята в зловещите им пародийно-гротескни форми за вината и невъзможната любов, за разнопосочните пътища към спасението.“Казват ни издателите.

И дали случайно главният герой е лекар?
Имаме нужда от лечение.


Въпросите на Кремена Димитрова оголват раната:
Шумналиев си признава кое го е привлякло към това време:
-Сигурно мръсотията ме грабна и може би злото…
Аз обичам документацията. Имам колони с изрезки, а сега е лесно с Гугъл. Но колкото и да имаме предварителна информация, толкова и като че ли не сме готови да попаднем в стихията на тези нечовешки мъчения, болки, унижения…
Но не е само тъжен романът, в него има ирония и самоирония..

–  Какви реакции очакваш  и кого очакваш да разгневиш?
-Ще разгневя любителите на определени политически влияния..Но аз вече отвърнах, че тръгнах с главата на пред, знаейки, че една част от читателите, обагрени от своите политически предпрочитания или от своето минало или това, на родителите си, няма да одобрят.

Но искам да разкажа една притча, любима между другото, на Петър Дънов.

Един младеж попада в красив град. И страшно иска да заживее в него.  А старейшините му казват:
-Да, добре, само че, трябва да минеш през едно изпитание. Ще сложим на главата ти ведро свода. Ти трябва да преминеш през целия град с него, без капка да пролееш.
Съгласил се младежът, сложил си ведрото на главата, съсредоточил се и внимателно стигнал до другия край на града, без да разлее водата.
-Аз спечелих!- възкликнал победоносно.
Старейшините казали:
– Нищо не спечели. Ти загуби.
-Какво загубих?
-Не видя града!

-Вероятно аз си свалих това ведро, набухвайки се в тази опасна тема, като предварително съзнавах, че публиката може и да не ме подкрепи. Но, като си свалих това ведро, и се отклоних от вторачването в ената посока, аз видях колко е красиво край мене. Колко по-широко, колко по-смислено. И това много ме окуражи. Че можах, аз, артистът в третото дейсвие(на своя живот), да намеря не една посока, а много овече.

 

Затова пожелавам на всички –свалете си ведрото от главите.“

Толкова можем, колкото знаем“ Tantum possimus, qantum scimus“-казали са го римляните, припомня ни го авторът.
Прочетете тази книга. Ще знаете повече.

Димитър Шумналиев е роден на 3 март 1947 г. в София.Завършил българска филология в Софийския университет. Специализира френски език и литература в университета на По, Франция. Специализира с диплом писателската програма на Университета в Айова, САЩ.

Работил е във вестниците „Народна младеж“, „Отечествен фронт“, „Литературен фронт“, „Народна култура“, в БНР. Бил е главен редактор на в. „Пулс“ и на в. „Факс“, и заместник-главен редактор на в.“Труд“

Издал е:
„Такова мълчание, такава война“ (1975)„Дървото“ (1978)„Жлътица“ (1985)„Феродо“ (2004), ISBN 9547930117„Шивачката на очи“ (2006), сборник с разкази и новели„Соцроман.“ (2007), ISBN 9789545287794, спомени за социализма„Храмът на осмицата“ (2010), ISBN 9789545289613, роман за катарите„Бяло Сладко“ (2016), роман за Бялото братство през 2010 г. публикува „Храмът на осмицата“ за катарите (наследници на богомилите), живели в Южна Франция (12-13 век)

Коментари

comments