ИЛЮСТРАЦИИТЕ НА ЯСЕН ГЮЗЕЛЕВ В МОСКВА

0
630

 Екатерина Шапинская, доктор на философските науки, професор в катедра връзки с обществеността и социално-хуманитарни проблеми в РГУФКСМиТ, ни разказва за изложбата.

Сред пъстрия художествен афиш на Москва, изложбата на българския художник Ясен Гюзелев, на която имах щастието да присъствам, заема особено място.
Ясен Гюзелев е посветил живота си на илюстрацията на книги – това е изкуство, в което светът на художника и светът на писателя съжителстват по особен начин. От голяма важност е доколко художникът може да проникне в света на писателя и да го разкрие разкрие в целия му обем.

Отношението на читателя към литературното произведение е в голяма зависимост от образното възприятие, особено сега, когато в културата  властва визуалното. Създавайки своя «визуална редица», илюстрацията е своего рода паралелна история на литературния първоизточник, която е толкова по-въздействаща, колкото е по-голям талантът на художника.

Ясен Гюзелев много точно прониква в стилистиката на творбата  и в нейния емоционален пласт като привнася индивидуания си възглед. Неговите илюстрации се превръщат не в приложни картинки, а в самостоятелни произведения, своего рода тласък за нов прочит на книгата, импулс тя да бъде прочетена, а това вече е голямо постижение във време, поставило под въпрос съдбата на книжните издания.

 

Художникът, известен далеч отвъд пределите на страната си, е роден в София, получил е  образованието си Националната художествена академия, сътрудничил е на редица престижни списания по целия свят, носител е на многочислени награди, свидетелства за успеха му.

 

Изложбата представя творчеството на художника в неговото многообразие – «Алиса в страната на чудесата» и «Пинокио», «Оливър Туист» и «Баскервилското куче», приказките на Оскар Уайлд и «Дон Кихот». Не можах да откъсна очи от тези чудесни рисунки, които не искам да наричам илюстрации – те мамят, привличат, завличат в приказните светове на литературната класика. Класическите школи, пречупени през индивидуалния стил на Гюзелев, превръщат творбите в стилистично изискани серии по един или друг автор, чиито дълбочини и специфики Ясен Гюзелев лови необикновено точно.

След дълго взиране в огледалните светове на Алиса, аз потънах в илюстрациите към «Дама Пика», сложно произведение, което често се асоциира с две съвершено разни истории. Едната, иронично разказана от Пушкин, а другата гениално пресъздадена от Чайковски.

Това са две истории с различни герои, макар да са с почти еднакви имена, а общият герой е градът Санкт Петербург, градът на Нева. За мен е особено важно това произведение, слушала съм го в различни интерпретации, драматични и оперни, и знам колко е трудно да се запази, а да не говорим – да се съвмести смисълът на тези два различни прочита. И за мен откритието бе как Гюзелев, който ме покори и очарова, е почувствал Пушкиновата атмосфера, целия драматизъм на Герман, самотата и тъгата на студения Петербург.

 

Как с думи да се изрази впечатление от визуален образ, как да се предаде радостта от възприятието – трудна задача, ако не се добавят към думите илюстрации от самата изложба.

За мен ретроспективната изложба на Ясен Гюзелев беше откритие както нa великолепен художник, така и на световете, които той пресъздава. За съжаление, художникът не можа да дойде на откриването, но изпрати свои приветствени думи към гостите, студентите и приятелите-художници. Преди да цитирам, искам да благодаря на Българския културен институт и на Майя Праматарова за поканата. И ето думите на Ясен Гюзелев, дошли след приветствието към старите приятели:

«Миналата година бях в Москва и мога да кажа, че създадох нови добри приятелства. Надявам се, че днешното представяне ще ми донесе още приятели от Москва. Но нека всеки отсъди по своему. Предполагам, че студенти и преподаватели, не само днес, а и през следващите две седмици ще видят тази изложба, и това за мен е най-ценното! Добре дошли!»

Превод от руски

 

Коментари

comments