Театърът открива сегона с два спектакъла, с които демонстрира богатата палитра от възможности на талантливите си артисти да ни радват с изкуството си, ръководени от максимата на Молиер „Задължение на комедията е да поправя човека“ като го забавлява.” Както и на способностите на трупата да поднася провокативно, но и елегантно както класически текстове, така и съвременна драматургия.
Режисьорският подход на Бойка Велкова „Буржоата благородник“ не е христоматиен прочит на Жан-Батист Молиер, а интелигентно намигване към съвремието, в което също така се сблъскваме с пошлостта и простащината на една необразована прослойка, която не осъзнава колко е нелепа, прикривайки своето невежество зад атрибутите било на властта, било на богатството си. Трябва ли да припомняме що новобогаташ облече рицарски одежди (били сме на второ място в света по брой а православни тамплиери?!) в опита си да се легитимира като някакъв имагинерен властови елит като възникнала от нищото аристокрация ?
В постановката на Бойка Велкова голяма роля играе намесата на талантливата Мила Искренова съвсем не случайно, пиесата е заявена като комедия – балет, поради което се смята, че е предвестник на оперетата, което допълнително отприщва въображението за иновативни интерпретативни идеи. Така че хореографката е превърнала пластиката и танца с помощта на музиката на Теодосий Спасов в паралелно изразно средство, обогатяващо внушенията на пародията, отключвайки асоциативните инвенции към съвремието. Трябва да се признаят уменията на Бойка Велкова в качеството си на режисьор да работи с актьорите, разкривайки необятните възможности на театъра да бъде вечен и съвременен.

Спектакълът, освен сатиричния си заряд и фарсовите сцени, изобличаващи простотията и неграмотността, с красиви лирични обрати обръща комедийното в романтична тоналност.
Работено е много с актьорите, като някои от тях имат и по две коренно противоположни роли: Михаил Сървански е Клеонт и учител по фехтовка, Александър Григоров е и Ковиел и майстор шивач, това са талантливи млади творци, които съумяват с невероятна лекота, чар и богатство от изразни средства да се превъплътят в противоположните образи както на претенциозни професионалисти, възползващи се от глупостта на богатия Журден, така и в искрено отдадени на любовта млади хора.
Всъщност, спектакълът поставя един въпрос, който явно е вечен:
В каква степен сами си отглеждаме глупаците, възползвайки се от тях?
Защото, както знаем, сюжетът е именно този: един куп професионалисти и интелектуалци: фехтовчик, философ, модист, музикант нямат нищо против да принизяват ума и знанията си, обслужвайки един неграмотен богаташ, заблуждавайки го, че го образоват, за да се облагодетелстват от него.
Г-н Журден, главното действащо лице в изпълнението на талантливия Николай Върбанов, играе с отдаденост отблъскващата вулгарна простащина, доведена до гротеска, но лично на мене би ми се искало финалът, който в случая сякаш е малко прекалено очакван и сякаш позамазан, да е по – остър, и някак си да видя героя и безпомощен, и объркан, интуитивно усещащ своята неадекватност. Защото в края на краищата всички го измамват. А дали печелят от това в дългосрочен план, ако щастието им се крепи на измамата и парите на същия този осмян карикатурен образ?
Г-н Журден – Николай Върбанов Г-жа Журден – Елена Атанасова Люсил – Анджелика Джамбазова Никол – Лана Гекова Клеонт, учител по фехтофка – Михаил Сървански, Ковиел и майстор шивач – Александър Григоров, Доримена – Полин Лалова Дорант, учител по танци – Любомир Ковачев учител по музика – Константин Икономов Мюфтия, учител по философия – Мартин Каров първи лакей – Живко Сираков втори лакей – Йордан Сталев (гост-актьор от класа на Калин Сърменов, ТК „Любен Гройс“)
превод Паисий Христов
постановка Бойка Велкова
сценография Чавдар Гюзелев
костюми Тита Димова-Вантек
музика Теодосий Спасов
пластика Мила Искренова
помощник-режисьор Елица Мутафчиева и Живка Бадева
драматург Михаил Тазев
фотограф Елена Спасова

„Креват за двама“от Рене Фройнд в превод Владко Мурдаров и режисьор Калин Сърменов е спектакъл, който отново иронизира човешките заблуди.
Този път действието се развива в днешното комерсиално време, доминирано от виртуалните образи на рекламата базирани на идеята, че сексът е вездесъщ в човешките взаимоотношения и властва над всичко, което се купува и продава. Обсесията от всемогъщата роля на сексуалното привличане сякаш е подменила изцяло ценностната система. Живеем в свят, в който профанацията на общуването във виртуалното пространство е осакатило възможностите за възприемане и разграничаване на илюзия и реалност.
Но прави ли всичко това хората щастливи?
Singing bells е истинското заглавие на пиесата, знаем какво значи-размяна на семейни двойки, нещо, което можеш да постигнеш с един клик в интернет, но на пръв поглед евфемистичният прочит му прочит: „Креват за двама“ подсказва истинския смисъл, на който е посветен драматургичният заряд.

Сандра и Томас се готвят да празнуват Коледа за първи път сами. Без досадни роднини и неминуемите съпътстващи напрегнати отношения и скандали. Опитват се да запълнят отворилия се вакуум помежду им с някаква привидна нормалност. Пуснали са обаче обява за продажба на старото си семейно легло. Явно, емоционалният живот за тях е угаснал. Очакват в коледната вечер купувачи. Двойката, която се появява: Лео и Елизабет, са разбрали по друг начин офертата в интернет. Те се готвят за сексуално приключение. Не защото са опитни в това отношение, той е готов всеки миг да се откаже за да отиде да види какво прави мама, но тя сякаш има причини да подложи себе си и съпруга си на изпитание.

Какво се случва ли, когато недоразуменията, изключително находчиви и забавни, се избистрят? Когато илюзиите се окажат измамни?
Отключва се потребността всеки да разкрие себе си като на психотерапевтичен сеанс, в който героите един по един разголват истинската си същност, разкривайки причините за загубената способност да общуват, да разбират другия, да реализират мечите си- всичко, за което копнее всъщност истински човешката душа:любов, близост разбиране споделяне.
С други думи: легло за двама.
Пиесата е истинска находка за демонстрация на актьорско майсторство и актьорите се справят белсящо.


Александра Сърчаджиева! Как е възможно с такова въображение и богатство на изразни средства да играе както прикритото си зад неискрена наивност отчаяние от липсата на духовна и емоционална близост, така и да разкрива истинската си същност на ранима, но и силна, чувствена жена. Как се движи по сцената, с какво гласче интонира емоционалните си състояния – истинските и фалшивите, с каква непосредственост предизвиква неудържим смях чрез всяко едно действие, в което обаче има такава гама, като в музикална партитура различни подтекстове за разчитане.


На сцената не знаеш кого по-напред да следиш с поглед – ами Стела Ганчева – Елизабет, психотерапевтката, която уж работела нещо по боклуците? Да, де, като разчистим боклуците или спама от живота – остават чистите прости човешки неща. Тя сякаш умело провокира събитията в посока сваляне на фалшивите маски. Ами двамата съпрузи:Николай Борисов -Томас, литераторът, досадник и педант, който се оказва съвсем не толкова безчувствен, знаейки за изневярата на своята съпруга, който неумело търси начин да си я спечели наново, ами Явор Борисов – Лео, със своите фиксации, който всъщност се оказва съпругът – мечта, любвеобилен и топъл…

Безспорен е приносът на режисьора Калин Сърменов, който с прецизност и мярка е дозирал градуса на внушенията, без да позволява пикантността на темата да надделее,но и без да ограничава творческата свобода и фантазията на колегите си. Удоволствието от общата работа си личи, което издава добрия екипен дух, който несъмнено е открояващ се почерк на театъра.
Креват за двама 14+от Рене Фройнд
превод Владко Мурдаров
постановка Калин Сърменов
сценография Ванина Цандева
композитор и музикална среда Диана Чернева
драматург на постановката Богдана Костуркова
помощник режисьор Яна Каменова, Ива Станчева
пластика Татяна Янева
фотограф Антон Даскалов





































