Не сте си стегнали още куфарите за път? Не пропускатйте да добавите някое от новите атрактивни заглавия на Сolibri, за да преживеете лятото като част от увлекателните сюжети и прюключения, които предлага добрата литература.
Ето някои препоръки от директор Маркетинг и PR на издателството, Кремена Димитрова:
„Да се загубиш нарочно“ Крис Захариев
Тази книга е толкова книга, колкото е и фотоалбум, пътепис, дневник със спомени и скок назад във времето, в което стартира пътешествието, променило живота ми. Без план, но с двама от най-добрите ми приятели и цяло лято пред нас сред най-затънтените кътчета на нашата родина.
Това приключение, тази книга е за вас.
За тези, които искат да се върнат на село, и за тези, които нямат село.
За тези, които цял живот са спали на палатка, и за тези, на които предстои да им се случи.
За тези, чието сърце трепва при мисълта за непознато място, и за тези, които предпочитат топъл чай вкъщи.
За тези, които се питат „Че к’во толкова може да ви се е случило?“, и за тези, които знаят, че има ли неизвестно в уравнението, отговорът на задачата винаги е приключение.
За оптимистите и за тези, на които просто трябва да им се напомни, че животът е хубав.
За изгубилите се и за тези, на които това не им пречи. По стръмните пътеки, в къщите на непознати баби, край изсъхналите реки и около тучните поляни в близост до недостроените хотели и преди всичко в раздрънканата ни кола винаги има още едно място.
За вас. Да, колата ни едва крета, жега е и климатикът не е бил измислен, когато са я сглобявали, но в крайна сметка какво интересно има в това да стигнеш безпрепятствено от точка А до точка Б?
Потегляме ли? Питате накъде? Що за въпрос? Ще разберем по пътя…
Крис Захариев е роден през 1998 година, студент по кинорежисура в НАТФИЗ и един от популярните влогъри в България с близо 75,000 абонати и 5 милиона гледания на клиповете. През 2018 година печели престижната наградата „Будител на годината“ на БНР и БНТ за документалния уеб сериал „Да се изгубиш нарочно“, а през 2019 година е отличен с приза „Най-изявена млада личност на България“ от TOYP International.
„Да се изгубиш нарочно“ е дебютната книга на Крис, в която той описва пътешествията си из България. На 29-и юли книгата ще има премиера в Casalibri
„Машини като мен“ Иън Макюън.
„Машини като мен“ е последният роман на Иън Макюън. Действието се развива в Лондон през осемдесетте години на XX век – времето на Маргарет Тачър и Фолкландската война, но това е един алтернативен Лондон със събития по-различни от познатите ни.
Чарли е млад 32-годишен мъж, лишен от всякакви амбиции, носи се по течението на живота и старателно избягва всякакви постоянни ангажименти за работа. Прехранва се като играе на борсата, но без особен успех. Влюбен е в Миранда, умна и амбициозна студентка, негова съседка, която обаче живее с една своя ужасна тайна. Когато един ден съвсем неочаквано Чарли наследява пари от починалата си майка, той без да се замисли ги изхарчва, за да си купи Адам – екземпляр от първата серия човешки роботи. Изработени са само 25 броя – 13 Адамовци и 12 Еви в различни етнически разновидности. Двамата с Миранда внимателно избират качествата, които искат да има неговата личност. Почти съвършеният човек, който създават по този начин, е красив, силен, атлетичен и интелигентен. Не след дълго обаче между тях се оформя любовен триъгълник и тогава тези три същества се изправят пред сериозна морала дилема. Тук Макюън е отново на гребена на вълната, представяйки ни една любовна история между мъж, жена и… робот.
В този свой предизвикателен роман Иън Макюън си задава трудни въпроси: дали една машина може да разбере човешкото сърце и дали пък ние не сме онези, на които липсва разбиране.
Иън Макюън (р. 1948), най-награждаваният английски писател и безспорно един от най-талантливите европейски творци, е автор на десетина романа, сред които „Почивка в чужбина“, „Дете във времето“, „Невинният“, „Черните кучета“, „Неумолима любов“ „Амстердам“, „Изкупление“, „Събота“, „На плажа Чезъл“, „Солар“. Още първият му сборник с разкази е отличен с наградата „Съмърсет Моъм”. Следват три награди, сред тях и „Букър“, а романът „Изкупление“ получава 4 награди – истински рекорд. „Събота“ също е номиниран за „Букър“ и е отличен с една от най-старите и престижни британски награди за литература, „Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз“. През 2011 г. съвсем заслужено Макюън е удостоен с Йерусалимската награда за свободата на индивида в обществото. Много от произведенията му имат екранизации. През 2017 г. бяха филмирани три от най-обичаните му романи – „Дете във времето”, „На плажа Чезъл” и „Законът за детето”.
Ако искате обаче да си доставите истинско духовно удоволсктвие, изберете:
Форсиране на романа река”, един многопластов, мултикултурен роман река от световноизвестната писателка Дубравка Угрешич!
Корицата е дело на Неда Ангелова.
„Форсиране на романа река“ (превод: Жела Георгиева), разгръща уникална постмодернистична картина на двата свята от близкото минало през погледа на онези, които ги претворяват в художествена фикция. Ставаме свидетели на международна писателска среща в Загреб през 80-те години на миналия век с участници от Източна Европа и от Запада. От „шапката“ изскачат характерни образи, нижат се гротескни, сюрреалистични събития, абсурди, контрасти – нелепа смърт в хотелски басейн, премиера на книга в месокомбинат, пищен прием със сватбената торта на Ема Бовари, устроен от далечен роднина на Флобер, женско сексуално отмъщение на язвителен критик, бягство отвъд желязната завеса и небезизвестен чадър… Дубравка Угрешич отново пленява читателя с присъщото си дръзко остроумие и изобретателност, с тънък хумор и ирония.
Дубравка Угрешич е родена през 1949 г. в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. По време на етническите конфликти в бивша Югославия в началото на 90-те избира доброволното изгнаничество и интелектуална свобода и емигрира в Холандия. Творчеството й е щедро на критики към съвременното общество, често поднесени шеговито и иронично, разнищва проблемите с идентичността и имиграцията, както и порочното, често снизходително отношение към жените писателки. Преведени на повече от 20 езика, произведенията й са удостоени с престижни отличия, сред които наградата на Берлинската академия по изкуствата „Хайнрих Ман“, Международната литературна награда „Нойщадт”, наричана още „Американската Нобелова награда за литература“, и номинация за Международната награда „Ман Букър“.
