ОПЕРА НА ВЪРХОВЕТЕ

0
172

„Не може да се говори за Белоградчишките скали, те трябва да се видят.“ Константин Иречек

Дълго време феноменът Белоградчишки скали бе сякаш невидим за обществото.  Въпреки, магнетичната си невероятна красота. Докато един предишен кмет не впрегна всичките си сили да го класира като едно от 7-те природни чудеса на света. И въпреки това не успя да обърне туризма в северозападна посока за да спомогне за икономическото оживяване на западналия край.
От 4 години Софийската опера и балеат с летния фестивал, който прави там, започва да превръща това „целунато от Бога място“ в разпознаваем културен туристически обект. Напоследък обаче алармирани от бившия министър на културата, Вежди Рашидов, в медиите възникнаха опасения, че нашествието на културата, руши природата. Като оставим настрана факта, че въпросните заснети прожектори нямат общо със спектаклите на Операта,  по-скоро въпросът е кой има интерес този край да продължава да е все така изоставен и невидим за останалия свят.
На пресконференцията в навечерието на Фестивала маестро Пламен Карталов  и зам. кмета на Белоградчик, Росен Маринов, запознаха  журналистите не само с предстоящите събития, но и изложиха своята гледна точка къде е проблемът и кое най-вече руши и вреди на Белоградчишките скали.

Маестро Пламен Карталов:
-Няма да забравя едно признание на Джанкало Меноти, когато направи фестивала на „Двата свята“ в Сполето, аз го попитах-какво правиш в този малък град“? „ За всички, които  искат  да се докоснат до нашето изкуство.“- ми отговори той.
В един малък град не може да се разчита на местна публика, както и в Созопол моите колеги го правят, разчита се на публика, която идва отвсякъде. Моята идея е- това чудо на природата-Белорадчишките скали, да влезе в един истински хомогенен синтез със  палитрата и архитектониката на операта като жанр и на балета.

И мисля, че ние успяхме да привлечем интереса на много гости и така да утвърждаваме оперния туризъм. Нещо, което Софийската опера доказва в продължение на седем лета и с Вагнеровия фестивал.
И като казвам Рихард Вагнер, в пещера Магурата ви чака едно представление-пътешествиве. Спирките са девет. Започва на входа, Вотан тръгва да намери златото на Рейн и оттам тръгва една голяма разходка в продължение на два километра.

В Магурата ограничавам достъпа, тъй като не искаме да се струпват много хора, гледните точки са по-ограничени. Тези площадки, които сме избрали, са изключително интересни, даваме възможност на хората да видят под звуците на увертюрата на Парсифал и уникалните скални рисунки на 7 хиляди години и така, Вагнер-Магура звучи вече за четвърти път.  И, накрая като излязат извън пещерата валкюрите ги посрещат с питието,с което са съживявали мъртвите войни,за да пазят Валхава, винарна Магура съответно, се намесва…

 

Що се отнася до крепостта, трябва да кажа,на тези, които се интересуват, че има перфектна акустика.  Разполагаме сцената в крепостта една огромна трибуна, която специално закупихме от Италия за това място, благодарение на спомоществувтелстото на много хора, специално на проф. Д-р Цоло Кутов, който първи се отзова и  ни подари първите 300 места. Сега те са 640, с теднденция  да ги увеличим.

зам. кмета, Росен Младенов
( Представлява кмета, който е останал за да чака проверка от Министерството, наложила се вследтвие алармата, повдигната от бившия Министър на културата, Вежди Рашидов, че на Белоградчишките скали се поставят прожектори и се забиват клинове.)

-В никакъв случай това, за което става дума, не е свързано с летния фестивал. Преди два- три месеца един млад човек предложи тази идея за осветяване на крепостта и скалите, които са били осветявани някога много по-мащабно, отколкото сега, но за съжаление в началото на 90-те години всичко е било унищожено, откраднато. Общината пое ангажимент да възстанови окабеляването, а той да събере средства за прожекторите. Има много малка намеса по скалите. А там по начало, от години наред  има парапети и стълби, и това едва ли е нещото, което ще ги унищожи. По-скоро бих наблегнал на другия проблем, който е много по-по съществен, това е разстителността. Дърветата и храстите, които всяка година стават все повече и повече и превземат скалите. Това е нещото, което ги заплашва. За съжаление, въпреки многократните ни апели към Министерството на околната среда и водите за предприемане на действия за тяхното почистване, до момента няма  реакция.

Пламен  Карталов:  Вярвам, че това, което правим, дава тласък на културата, а и на бизнеса в този район. Хора, които никога не са говорили за опера и балет, стават наша публика. И вярвам, че тези млади хора, които са направили това, са събрали пари по между си и са решили и те да бъдат част от това ново привличане и този нов интерес към Белоградчишките скали. Сигурно това е техният вътрешен импулс. Дано покрай този раздухан скандал, зад който може би стоят нечии интереси, се обърне наистина внимание за спасяването на скалите, но от растителността.

За това, че Белоградчик наистина се променя през последните години, че туризмът се развива, сочат и данните- всички хотели в Белоградчик и Видин са пълни, расте броят нас къщите и апартаментите за гости.
Четвъртият летен фестивал „Опера на върховете“ и тази година ще доведе меломани от цяла България и Европа в подножието на Белоградчишките скали от 20 юли до 4 август.

Коментари

comments