ТУРЦИЯ – РУСИЯ: ОТ С-400 КЪМ С-500

0
1068

Турският президент Реджеп Таип Ердоган заяви, че не само няма да спре сделката за руските зенитни комплекси С-400, но ще търси сътрудничество  в съвместното производство и внедряването на следващото поколение руски оръжия от този тип – С-500. САЩ подготвят санкции срещу Турция, в НАТО засега изчакват търпението им да свърши, а Кремъл показва удивително благоразположение към новия курс на Анкара. Песимистите даже предсказват, че Турция може да излезе в бъдеще от НАТО, което едва ли е възможно. Ердоган обаче обяви новата перспектива в оръжейното сътрудничество с Москва в деня на Демокрацията и народното единство, както бе обявена датата на опита за преврата от 15 юли. В Турция продължават арестите на военни и интелектуалци, а Ердоган настойчиво приписва  неуспелия опит за преврат на своя бивш съратник и сегашен опонент ислямския  проповедник Фетхуллах Гюлен.

При откриването на новата сграда на полицията в Анкара Ердоган заяви, че няма да успеят да го отклонят от курса на военно сближаване с Русия. Вече осми самолет с елементи на С-400 бяха доставени в Анкара, поясни той, а процесът на доставка ще бъде завършен през април 2020 г. Нашата нова цел е да разгърнем съвместно производство на тези ракетно-зенитни комплекси  у нас, поясни  турският президент. С Кремъл се обсъжда бъдещо производство и на най-новите комплекси С-500. Сделката за С-400 Ердоган определи като „най-важното споразумение в историята на Турция“.

Конфронтацията с Вашингтон е неизбежна, защото американските закони позволяват на Тръмп само да забави санкциите срещу Турция с надеждата че Ердоган може да преразгледа намеренията си. Вече е ясно, че това няма да стане. Цената на проповедника Гюлен расте, но тя е по-скоро политическа, отколкото военно-търговска. Предаването на ислямския проповедник е залог за политиката в региона. Гюлен има влиятелни позиции в съседни на Турция страни, той е привърженик на светски начин на живот и прозападната ориентация на страната. Предаването му би насърчило Ердоган да втвърди вътрешната и външната си политика, която не среща одобрение в САЩ и ЕС. Да не забравяме и кюрдските връзки на Гюлен, а кюрдите също са фактор в политиката на САЩ в региона, обхващащ Ирак, Турция, Сирия, Иран.

ЕС е не по-малко разтревожен и от претенциите на Анкара към шелфа на Кипър, където са открити солидни запази от природен газ. Те са достатъчно значителни, за да застрашат дори ефективността от доставките на руски природен газ по тръбопровода „Турски поток“ по дъното на Черно море. Това пък подхранва съмнения в самата Русия дали демонстративното приятелство между президентите Путин и Ердоган не върви срещу националните интереси на двете страни.

Оръжейната сделка за С-400 позволи на Путин да се намеси на силно пазения пазар на НАТО. Зенитно-ракетните комплекси поставят под въпрос съвместната сигурност на алианса и те могат да служат като заплаха срещу него при по-силен военно-политически натиск върху Турция, чиято армия е най-голямата и най-силната в НАТО. Ердоган умело маневрира и със спусъка на друга заплаха – армията бежанци на турска територия.

Военното лоби в Русия обаче е силно разколебано от проекта да се предоставят на Турция най-новите ракетно-зенитни комплекси. Въпросът изглежда приемлив от  политическа гледна точка, но не и от военно-стратегическа. Бизнес-средите в Русия не са силно въодушевени и от другия голям проект между Москва и Анкара – изграждането на атомната електроцентрала  „Акую“. Ако оръжейната сделка е повече геополитическа и сумата е само 2.5 млрд. долара, то АЕЦ „Акую“ е на стойност 20 млрд. долара. Тя ще се строи с изгоден руски кредит, който ще се изплаща в период от 30 години. При сегашното състояние на турската икономика, нови санкции на САЩ може да повлияят на изплащането на този дълг. А и изобщо върху стабилността на турската икономика и стратегическите проекти.

Разочарованието на Ердоган от ЕС и САЩ съвпада с външнополитическата линия на президента Владимир Путин да подкрепя режимите, попаднали под натиск и санкции. Това засилва позициите на Кремъл и лично на Путин, въпреки че критиците му не подкрепят изострянето на отношението със Запада. След последната среща на Г-20 е възможно отношенията със САЩ да се успокоят, главно с гаранциите на Доналд Тръмп и Владимир Путин. Явно ролята на лидерите в международните отношения отново се засилва, което не винаги е в интерес на общата сигурност. На фона на новата ситуация в европейските структури и перспективата на втори мандат на Тръмп обаче политическите центрове предпочитат да бъдат по-предпазливи.  Това пък прави позициите на лидерите по-силни.

Сближаването между Турция и Русия редовно се препъва в регионални проблеми, където двете страни си съперничат. Едва ли е забравено свалянето на руския бомбардировам и убийството на руския посаник в Анкара. Ердоган е рисков играч, а Путин едва ли е в плен на илюзиите че хлъзгавата дружба с вековния съперник е задълго. Но под сянката на изострените отношения между Европа и САЩ, САЩ и Китай, САЩ и Иран, регионалната роля и поведението на Турция не са за подценяване. Руско-турската шахматна партия може сериозно да разклати влиянието на световните политически гросмайстори.

Отслабващото влияние на ЕС върху Турция и изострянето на отношенията й със САЩ може да отворят врата за нови временни съюзи.Това вече е рисков фактор за жизнени интереси на Европа. Ясно е, необходими са нови решения и нови гаранции, нови баланси и нови подходи. Само че не е ясно откъде могат да дойдат.

 

Валери ТОДОРОВ

 

Коментари

comments