ДРУГОТО ОКО: ПОРТРЕТ НА ПРИЯТЕЛ

0
120
Спартак Дерменджиев портрет на Гео Милев

СГХГ 16 Април 2019 – 02 Юни 2019

„Не очаквате аз да ви поканя на изложба, ама ето на, каня ви“- казва актьорът Христо Гърбов на откриването, като дообяснява-  Да намалим простотията, ако можем“.
Как ли става това, според него? Като отворим очите си за изкуството вероятно, като отворим очите си за други погледи към света около нас.


Представете си, попадате изневиделица в хранилището на една галерия.Там,под ключ стоят в очакване да видят очите на своята публика картините на известни или  позабравени художници. Лица, състояния, емоции, пейзажи, натюрморти, интериори- разкази за времето и хората. Отдавна не виждали бял свят и изведнъж, вашето девствено око ги открива. Вглежда се не във всички обаче, а в тези, които по някакъв начин са свързани със собствените вътрешни нагласи, емоционалност, душевни състояния, разбирания за света. И ето, че имате възможност да разкажете себе си чрез тях. А колко интересен ще е този двоен разказ от интересна личност, с усет за време и детайл?
Това е идеята на СХГ, която чрез своя проект Другото око за пети пореден път разказва фондовете си чрез интересни хора. „Основният смисъл на проекта е външни куратори не-изкуствоведи да бъдат поканени във фондовете на галерията и, имайки на разположение произведенията на музейната колекция, да  изберат посока и идея за експозция.


Куратор на настоящата изложба е  Иглика Трифонова- кинорежисьор и сценарист, автор на 10 документални филма, най-популярният между които е “Разкази за убийства”. Дебютният й игрален филм е “Писмо до Америка” 2000г / копродукция с Холандия, Германия, Унгария/. Филмите й са участвали на десетки фестивали и са носители на множество национални и международни награди.

Аделина Филева директор на СГХГ:“ Аз искам да й благодаря за едногодишния труд, който за нас беше радост и възможност да научим много нови неща, за това, че тя доведе много още и различни личности в нашите зали, които започват да превръщат градската галерия в един добър културен институт свързан не само с визуалните изкуства, но с киното и с театъра, с музиката, с литературата.“

ИГЛИКА ТРИФОНОВА:“Аделина ме покани и това е чиста радост, защото не е нещо, което съм очаквала и мечтала,а СГХ е личност с устойчво самочувствие за да си позволяваваш да каниш и любители, означава, че знаеш кой си. А тука открих едно наистина чисто място, работих с едни хора, които свещенодействат и им благодаря за това.


Лика Янко, Едмонд Демирджиян-портрет на Кирил,Васил Стоилов-селянка от софийско, Васка Емануилова-детска глава

„Приех може би от суета и от голямо любопитство и беше страшно приключение. Като ме допуснаха до депата си беше вълнувао преживяване. Страшното дойде после ,огато трябваше да избера тема. При толкова различни неща, които имат тук, това е трудна задача. Лашках се в крайности имаше момент, в който мислех да направя Подуене във българската живопис защото има такива картини. Нямах този кураж, за съжаление. Колкото повече гледах, толкова повече се шашках-тука е моята продуцентка, тя знае киното през какво минава.

До един момент, в който картината на Андрей Даниел-„Портрет на приятел“ не ме зачовърка и като произведение, и като заглавие. Неведоми са нещата, които ти дават идея, но оттам нататък аз започнах да редя онзи пъзел, който ме доведе до  излажбата, каквато е сега.“

 


Андрей Даниел: Валери Петров
Започнах да мисля за портрета. Между другото портретът е инструмент, с който аз работя в киното. Това беше подлият момент в моята идея,  нещото, на което можех да стъпя, което ми е познато. Взирайки се толкова много в толкова талантливи неща със сигурност те ще се появят някъде в моите филми. В едно интервю ме поитаха кога и как-не знам още, но със сигурност това ще се случи.


Румяна Ганчева-Бисера,Магда Абазова-портрет,Н.Алексиев-Владо ЛевчевБенчо Обрешков-гроздоберачка 

ИГЛИКА ТРИФОНОВА:
„На входа има снимка на една снимка. Струва ми се важно, да разкажа за нея. Това е портрет на баба Велика.

Всъщност човекът, с когото най-дълбоко и истински съм говорила за портрета, е този, на баба Велика. Тя е героиня на филма „Писмо до Америка“, преди 20 години тя ми подари един от най-сакралните и трудно постигнати епизоди в кариерата ми. Тя ме помоли, още стъпвайки във селото Пирин преди снимките на филма, да я заснемем с починалия й дядо, защото нямат снимка заедно. И тя държеше портрета му. Всъщност, тя ни помоли да реконструираме времето и пространството и да ги съберем в едно. Направихме тази снимка, после това се превърна в епизод от „Писмо до Америка“ и филмът пропътува по света, имаше разни реакции към тази баба..След като свършихме снимки обче, баба Велика си поръча портрет. Фотографката на филма е прекрасна професионалистка, направи чудесни портрети, които баба Велика рязко не хареса. Първо, защото е стара и грозна, второ, защото, кой ни е позволил да и отрежем главата, като я отделим от тялото и въобще що хора сме, и трето-как така едната й страна е светла, другата –тъмна?
Снимахме я в цял ръст и тя прие малко по-спокойно снимките. Много се сближихме и тя ме закле, когато си отиде, да отида да я изпратя. Тя беше почти на 100 години, наскоро си отиде, и когато отидох в село Пирин, в ковчега й ( Иглика Трифонова трудно сдържа трепета в гласа) бяха положени същите тези снимки в цял ръст и близък план, и тя реабилитира портрета по един невероятен начин. Беше избрала да вземе със себе си само тези портрети, като съществена част от живота си.
Правих избора на всички тези произведения със сърцето си, мислейки си за нея.
Добре дошли!


Атанас Пацев -Златю Бояджиев,  Иван Мъркичка- дамски портрет, Товас Кочев-Сердика, Николай Павлович-български свещеник

Експозицията включва повече от 100 произведения от различни видове: живопис, скулптура, фотография. Хронологически творбите се ситуират в периода от края на XIX в. до първото десетилетие на XXI в. Представени са произведения на знакови за българското изкуство имена като Златю Бояджиев, Иван Мърквичка, Владимир Димитров- Майстора, Генко Генков, Иван Ненов, Лика Янко, Иван Лазаров, Светлин Русев, Павел Койчев, Атанас Пацев, Васка Емануилова.

Греди Асса Вихроний Попнеделев

Показателно за интересното кураторско решение на Иглика Трифонова е, че в изложбата присъстват творби, които за първи път напускат музейните хранилища, представят своите автори в съвсем различна светлина и носят множество необичайни пресечни точки между образи, стилове и периоди. Иглика Трифонова отбелязва в съпътстващия каталог към изложбата:

Петко Клисуров децата на художника

„Избирах портретите по тяхното въздействие, по силата на присъствието им. Толкова пъти и с операторите, с които съм работила, и с актьорите, и с публиката съм говорила за това присъствие. В него има нещо неподдаващо се на описание, нещо толкова енигматично и толкова привлекателно. Най-красиво биха му стояли думите на Шекспир „създадено от материя, от която сънищата са създадени“… Има човешки лица, които светлината харесва, има такива, които ти се запечатват и дълго не можеш да избягаш от тях…

Руси Дундаков портрет на Г.Божилов-Слона

Между портретите има известни българи, чиито лица всички разпознаваме, има и анонимни хора, живели някога или днес. Художническата работа по портрета е вдъхновение и умение, и в същото време отговорност към обекта”.

 

Коментари

comments