Концерт на Симфоничния оркестър на БНР, диригент Константин Илиевски – Панчо Владигеров – „Усамотение“ опус 10, симфоничен прелюд, Йоханес Брамс – Концерт за цигулка и оркестър, солист Далибор Карвай, Антонин
Дворжак – Симфония № 9 „Из Новия свят“. Време: 06.10.2023, зала България, ОТКРИВАНЕ НА СЕЗОНА!
Странно! Как така „Браво на публиката“??? Тя, публиката, ли пя и свири?!? Та да я аплодираме?
Позабравила миналото, на този концерт май чак успях наново да си дам сметка що е то „култивирана публика“. Истинско богатство!
Браво, радиомузиканти! Вие сте си я отгледали. Не друг.
Напоследък не се случва симфоничен концерт, в който слушателите ЗАДЪЛЖИТЕЛНО И ПОГРЕШНО да не ръкопляскат където трябва и където не трябва – между частите ще рече. Демонстрира се липсата на христоматийни познания, че симфонията обикновено има 4 части,а соловият концерт – 3. Чак тогава творбата свършва, а изпълнителите са си заслужили овациите. Всъщност, не е нужно дори изначално да знаеш по правило колко са частите на симфонията или на концерта. Стига само да погледнеш в печатната концертна дипляна и да имаш 2 грама акъл. Нищо лично. Съжалявам.
Признавам си честно: тази вечер направо се изненадах, че НИТО ВЕДНЪЖ НЯМАШЕ ръкопляскания между частите, та да ми се наложи шумно и невъзпитано да шъткам и да озаптявам НЕнавременния „възторг“. Като се заръкопляска неуместно между частите – и изтръпвам, сърцето ми се свива: направо се прекъсва процеса на музикалното преживяване и осмисляне в главата и душата ми, но и в главите и в душите на изпълнителите. Не случайно за симфонията се казва, че е ЦИКЪЛ! Нещо с начало и с край, с развитие помежду, с последователност. Посред това развитие, посред мисловния процес някой полива музикантите с вряла вода и едва ли не им казва „Хайде стига толкова! Много беше хубаво, ама приключвайте вече!“
И как така се случи тази невероятност на последния концерт на СОБНР??? Дълго ще е ако започнем да измисляме обяснения. Затова, както и да го въртим или сучем, все ще стигнем до едно: съумял е радиооркестърът някак си „да си отгледа“ публиката, да я възпита. А това е подвиг колосален.
Струва си да се отбележи! Музикантите ще ме разберат. Меломаните също.
/А пропо публика. Още един плюс за радиопубликата: не скача на крака след същинския край на творбата да аплодира права – мнооого лош нововъзникнал навик на софийската публика, концертна и театрална. Защо лош? Да оставим този трактат за друг път. Само да отбележа, че т.нар. standing ovation = овации на крака – са жест на публиката, който отбелязва изключително събитие, а не всекидневие. /
Самият радиооркестър, неговият нов шеф-диригент, както и солистът-цигулар, по всякакъв начин отвоюваха и заслужиха възторжената и културна реакция на аудиторията.
Глас от дясната ми страна, лекарка: „Нашият музикален храм зала България е тесен за тези аплодисменти и за това фортисимо. Мястото им май е на Пловдивския амфитеатър.“
Глас от лявата ми страна, инженер: „„Усамотението“ от Панчо Владигеров звучи толкова европейски! Мислех си, че неговата музика е доста по-фолклорно-регионална… Беше толкова фино изпълнено! Реанимирах сякаш душевно.“
Възкресяването на Владигеров „Усамотение“ ни достави удоволствието от срещата с непозната, но прониконовено изпълнена класическа българска пиеса.
Фундаменталният Брамс–концерт прозвуча добре от цигулката на Далибор Карвай, първи концертмайстор на Виенските симфоници / доста висок пост в европейския музикален ландшафт/. Кристално, безукорно концертмайсторско свирене! И слава Богу! Ако Карвай би свирил солистично ярко като Яша Хайфец, или като Минчо Минчев – никой нямаше да го вземе за водач в АНСАМБЪЛ като Виенските симфоници. Понеже в колективната работа на един оркестър никой няма право „да стърчи“ като Брамсов супервиртуоз – ансамбълът се съсипва.
Тая чудна компетентна и встрастена публика! Не спря да вика „Браво!“ цели 5 минути! Солистът Далибор Карвай благодари с 2 биса – Бах и Мусоргски.
Прочее, драги съставители на концертната дипляна, защо криете името на великолепния соло-обоист? А на всички останали оркестранти, на концертмайсторката и др.? По света, че даже и в Софийската филхармония, намираме пълно поименно упоменаване на целия оркестър.
Дворжак, прелюбимата симфония „Из новия свят“ /№ 9/ беше още един мехлем за меломанската душа. Тук оркестър и диригент се раздадоха всецяло. Шапо! Прецизно изработени солистични изяви във всички оркестрови групи, заразително, но овладяно диригентско ръководене – радост за душите ни!
Тук ще копираме от фейсбук признанието на Константин Илиевски – новият шеф-диригент на Симфоничния оркестър на БНР, комуто вещаем бляскаво бъдеще със състава:
Животът на музикант не е лесен, но понякога получаваш толкова много обратно, че си казваш „а защо трябва да е лесно всъщност, важното е да си струва истински!“
Един такъв незабравим момент в моя живот преживях вчера заедно с колегите ми от СО на БНР! Магичен Владигеров за началото на този толкова важен за нас сезон, прекрасен солист, когото публиката не искаше да „пусне“ и след 2 биса и една истински преживяна симфония в която желанието на всеки един от участващите се сля в огромна енергия, награждавайки ме по начин, който не мога да опиша дори с думи! А публиката…, та тя беше изпълнила зала България с удивителна концертрация и огромни емоции, които се разпростираха от върховна тишина по време на най–тихите моменти до избухване и повече от 10 мин. аплодисменти в края на тази незабравима вечер! Мечтая това да е само началото и вярвам, че тази огромна сила, която вчера излъчваше СО на БНР е способна да сътвори чудеса! Благодаря на всеки един, чието старание допринесе за да може това да се случи и мога само да кажа, че за мен е огромна чест да бъда част от тази вълшебна приказка! Сърцето и очите ми са пълни с емоции, които много дълго ще ми помагат да помня това, което направихме вчера заедно и ще ми дават силата да се стремя към още по–силни и съвършени изживявания с вас!”
Константин Илиевски, главен диригент на СОБНР, фейсбук-публикация, 07.10.2023
Авторът: Здравка АНДРЕЕВА (най-вдясно)
