ИКОНАТА – ПАЗИТЕЛ НА НА ДОМА И ДУХА НА БЪЛГАРИНА 

0
2081

Столичната галерия НЮАНС на ул. „Денкоглу“ 42 влиза в Новата година с обща изложба на икони, която можете да посетите до 4-и февруари. С нея Лили Владимирова и Емил Чушев сякаш преповтарят обета, даден преди 14 години при откриването на галерията, която започва своя път с иконите на Лили Владимирова. Времената тогава не са били много благосклонни за културата, особено за художниците, споделят днес галеристите. Много изложбени зали не са оцелели от тогава насам. Не че сега е много по-лесно, но опитът показва, че успяваш, когато се посветиш на тази дейност не само за да излагаш и продаваш. А да предлагаш духовен продукт и да работиш за публика, която цени това. И галерия „Нюанс“ работи години наред в тази посока с търпение, грижа и визия, като целта ѝ е както да осигурява условия за развитие на творците, така и да разширява контактите с публичните аудитории.


Днес, двамата стопани на художественото пространство сякаш отново припомнят смисъла на започнатото от тях. А именно, да бъдат не просто организатори на изложби, а да създават пространство за духовно общуване..

Защо и как изкуството на иконописта е завладяло творческото въображение и на двамата, разговаряме с Лили Владмирова и Емил Чушев.

Лили Владимирова:
– Имаше време, в което иконите дори не се смятаха изкуство. Защото хората бяха свикнали с мисълта, че те са само копия на стари образци. Но аз, навлизайки в материята, открих, че даже е предимство на моите работи това, че спазвайки традицията, спазвайки канона като технология, като иконография, мога да имам съвременен художнически подход. Защото така  доближавам образите на светците до днешните зрители. Благодарна съм на Емил Чушев, който е   познавач на старите майстори, за съдействието както в творчеството, така и в управлението на галерията, защото едно е да рисуваш, друго е да ръководиш галерия. Постепенно приехме това като задължаваща, но и приятна мисия, да помагаме на колегите си. Защото днес много малка част оттях могат да се занимават само с изкуство. Именно заради тези трудни години, в които доминираше недооценяването им от обществото. Тежко ми е това, че не винаги успяваме да им помогнем да се съхранят, да ги обезпечим така, че те да могат само да рисуват, а не да поемат някаква друга работа за да се издържат и да посягат към четката само в свободното време. Много важно за всеки творец е, да е независим финансово, да не бърза, да прави това, което му е в душата и в сърцето, без да мисли  кога ще се реализира ..И затова смятам, че на нашите икони с Емил това им е най-ценното. Работени са с любов, бавно, самият технологичен процес, който е на старите ни майстори и ние изпълняваме съвсем точно, без компромиси, иска време. От подготовката на дъската през изолацията, полагането на лененото платно, осем слоевия грунд, който сами си правим, шлайфаме прецизно, до полагането на златото по стара технология, работим с 22 каратово злато, нещо, което почти не се използва. Всичко е бавен и скъп процес.

А каква е подготовката по отношение на съдържанието на изобразяваните библейски образи и сцени?
– Когато вече съм решила какво искам да рисувам имам сериозен период на подготовка. Много неща трябва да знам. Чета много: ерминии(обяснение, напътствие, описание на зографите), жития, история, ползвам стари иконографии, издирвам образци от Сърбия, Гърция, изучавам възрожденските мастори, които много обичам да следвам.


 С какво ви привлича повече  възрожденската школа,за разлика от Емил Чушев, който е последовател на византийската??
-Възрожденските икони са по-цветни, по-празнични, по-пищни. Нашите възрожденци са били образовани хора. Големите ни майстори са завършвали в чужбина, имали са досег със западноевропейското изкуство. Това вече не са монасите от манастирите. Така че, възрожденската ни икона има онзи чар на пробуждането на човешкия дух, което всъщност е и смисъла, и идеята на Възраждането. Така че, предпочитам празнични сюжети, многофигурни композиции, които олицетворяват този дух. Мога с месеци да се задълбая да рисувам житийните сцени, знам, какво се е случило в този период от живота на светеца, защо е изглеждал така, с какво е облечен..

-Има и много легенди около символиката в българската иконопис, като например иконите от Добърската черква, където се търсят космически символики в изображенита на  Исус?
-За мене това е легенда, не мисля, че в това има истина.
Аз мисля, че иконата е много близка до българина чисто генетично, заради традицията. Той е свикнал тя да присъства в ежедневието му..И сега забелязвам, че и съвременната публика реагира като на нещо близко, познато..

– Иконата в дома на българина освен сакрално присъствие, има и друг смисъл, тя е олицетворение на родовата биография. Почти всеки дом има една икона от праотците ни, пред която поколения наред са споделяни семейните радости и скърби. Пред нея се общува не само със Всевишния, но и изповядваш себе си пред собствените си предци…
-Така е. А за нашите икони смятам, че чисто в човешки план са малко по-близки до съвременния човек. И намират днешен диалог с днешните хора.

Имате опит и със западоевропейска публика. Заедно със скулптора  Крум Дамянов сте гостували  във Венеция в палацо “Misericordia di Venezia”  с изложбата  GUARDIANS.  Как се възприема българската иконопис от западноевропееца?
-Допълнително предизвикателство беше тогава, че нашата експозиция беше в емблематична историческа сграда от 15 в., музейно пространство, където се излагат ренесансови майстори. Преди нас например, имаше интерактивна изложба на Джотто. Но попаднахме на организатори, които успяха да претворят пространството на тази сграда така, че да има връзка с иконата. Въодушевиха се от това, което предлагаме, от идеята, която намери обобщение в названието- Пазители и тази нишка на пазителите на традицията и предаването на духовността през поколенията стана водеша, включително в посока от възрожденската образност до съвременната скулптура на Крум Дамянов, в която също имаше образи-символи от древността. Имаше специално осветление, специални паравани, получи се цялостен ансамбъл-разказ, пространството оживя и заговори. Над 10 хиляди човека минаха да я видят…

А кои са образите на светци, към които лично Вие имате предпочитания?
– Богородица, разбира се и светците-войни: Св. Георги, Св. Мина св.Димитър.

-Мислите ли, че контактът с иконата по някакъв начин възражда енергията ни?
-Надявам се..

 

-Доколко и в днешния ден иконата е онова сакрално място, пазител на духа на дома и семейството, където човек търси и намира хармония със себе си?

Емил Чушев:
–  Напоследък забелязвам все повече започват да се връщат тези традиции на домашния иконостас, на иконата, която стои в къщи като пазител на дома, пред която всички  минават и се спират. И дори забелязвам, че търсенето на подобен тип икони, които са направени като домашен иконостас- затворени в кутия, под стъкло с кандило отпред, някак си се увеличава. Тоест, връщането към тези традиции явно ще продължава. Интересът към иконата, откакто аз работя, с всяка година се увеличава. Тоест-повече хора искат да я имат в къщи, повече хора имат нужда да имат икона близко в тяхното ежедневие..

-Вие имате дълга история и връзка със иконописта?
-Тя връзката ми е повече от 40 години, в които рисувам и създавам икони. Моят учител е всъщност баща ми, който може би в началото на 60-те години на 20-и век заедно с няколко души съмишленици, започнаха да издирват информация по отношение на технологията на иконописта. Защото този процес беше замрял, беше спрял и почти нямаше хора, които да работят по това време в този стил, в контекста на традициите. Тогава това се смяташе за буржоазно, за изживелица, религията беше забранена, хората, които влизаха в църква се преследваха, а възраждането на едно такова изкуство водеше до негативни последици. И тези хора бяха преследвани през цялото време, докато се опитваха да възродят това изкуство. Но все пак успяха. Успяха и предадоха и на мене и на други не само технологията, но най-вече обичта към иконата, към това изкуство.  Дълго време обаче, нямаше как да се правят изложби и да се показват икони в България. И тази група съмишленици, и аз с тях, щем не щем тръгнахме по чужбина. И всъщност там станахме по-популярни, отколкото тука. Правили сме изложби Париж, Брюксел, Виена-почти в цяла Европа. Иконите се приемаха много добре. В последствие на европейския пазар излязоха много руски икони. Оригинални при това, наводниха пазара. Но тогава пък се върна интересът към иконата у нас.

-Както и се появи една балкантуристка ширпотреба на икони по площади и пазари?
-Е, няма лошо, и такива неща да има. Като има търсене, да има предлагане. Но аз не бих си позволил и сърце не ми го дава, да направя нещо ерзац, което не е в традициите, което не е с технологията на старата българска иконопис. Тоест, ние в това отношение с Лили, сме абсолютно категорични, че ще спазваме тези традиции и не си позволяваме никакъв компромис с качеството на иконописване, с качеството на материалите, които ползваме. Не си позволяваме да слагаме нещо, което да не  е достатъчно добро, за да издържи 100-200  години.

Разликата е, че Вие предпочитате византийския стил?
-И в това янма нищо лошо. Наистина, баща ми ме е учил в тази стил да рисувам, и той  работеше по същия начин и на мене това ми доставя удоволствие. Обичам да акцентирам върху единични образи и две фигури, максимум три, защото според мене така въздействието е по-силно.
Образите ме завладяват още преди да седна да правя иконата. Измисляйки или копирайки, защо не, някои от великолепните оригинали  от старата иконопис, всичко това носи много голям заряд и много голямо удоволствие.

– А кои са Вашите любими светци?

-Трудно е да се каже, имам слабост към едно изображение на свети Йоан Предтеча, основна фигура в това изкуство, друга любима моя икона е поганската икона света Богородица Катафиги и Йоан Богослов-оригиналът е в Археологическия музей.  Иконата има богата история и всъщност изобразява  как Йоан богослов съобщава на Дева Мария, че Исус Хпристос ще бъде разпнат затова тя е тъжна, в тъмна дреха..

 

 

-С тази  изложба, с която завършите отминалата година и влизате в новата 2020, сякаш отправяте пожелание?
-Цялата изложба си е едно послание, тя е свързана с коледните празници, големите празници след Нова година, които продължават, с послание за мъдрост и просперитет. Хората могат да дайдат, да видят и да усетят.

Да пожелаем на вашите икони да си намерят своя дом, осветявайки го и с любовта, с която са създавани.

Коментари

comments