НЕПОЗНАТАТА ЛИКА ЯНКО В КВАДРАТ 500

0
545

В Националната ни гарлерия могат да бъдат видени от 7-и ноември 2019, до 9-и февруари 2020 и „преживени“ по своеобразен начин неизвестни рисунки на художничката, притежание на частна колекция. Рисунките са представени оригинално чрез мултимедийна презентация, която дава възможност да се проникне и усети самия процес на рисуване на художничката, да се изживее нейния емоционален свят. Самата Лика Янко като че предполага такъв вид презентация, подсказва и кураторът Иво Милев.

 

 

Лика Янко рисува неконвенционално, в картините ѝ има много мистика и светлина, в тях тя преплита абстрактното и фигуративното, колажира различни материали: мъниста, копчета, конопени въжета, гайки, стъкълца, камъчета., използва особено много един цвят – белия. Защото, според художничката,това е цветът на Бога.
Животът ѝ също е обвит в загадъчност.

Евангелина Лазар Янко/Лика Янко Грабова/ е родена в София, или на 7-и април 1922, или на 7-юли 1926, различни сочени са дати, приета е 19 март 1928-а, в семейството на Ефросина и Лазар Янко, преселници от Албания. Лазар Янко е родом от село Грабова (на 140 км от столицата Тирана).

Приживе е отхвърлена от Съюза на българските художници (СБХ). През 1967 година прави самостоятелна изложба, която не е добре приета от критиката, свалена е на седмия ден след откриването й. Причината е в няколко „неотговарящи на изискванията“ творби.
За целия си живот Янко прави едва 7 изложби.
След 67-а, едва през 1981 година тя отново прави изложба – с протекцията на Людмила Живкова.
Умира (от пневмония) няколко дни след откриването на последната си изложба – във варненската галерия „Кавалет“.

Картините й обаче още преди това са забелязани от чужди галеристи, след като европейските посолства в София започват да купуват нейните  платна.

Седем дни преди смъртта си, Лика Янко прави завещание, в което дарява картините си на Софийска градска художествена галерия и на Националната галерия.

Кураторът  на иновационната експозиция Иво Милев, е и своеобразен режисьор на  колекцията на Владимир Илиев и Александър Тошев. Непоказваните  досега рисунки на авторката са „разиграни“ с въвличане на мултимедийни технологии и специализирано осветление.


Създадени в периода от началото на 70-те до средата на 90-те години на ХХ век, те  представляват съществен елемент от творческия процес и биографията на Лика Янко. Чрез тях може да се проследи развиващият се в платната й от това време линеарен стил, който е ясно разпознаваем и неповторим. Акценти в експозицията са няколко платна от дарението на художничката за Националната галерия малко преди смъртта й през 2001.


Иво Милев:
-Тези оригинали бяха за мене откритие. Откритие за художничката, която „прочетох“ по нов начин, след като се запознах с тази колекция. Те са малки, те са работни без това да намалява стойността им  и са трудни за експониране.Но са оригинали. Така че, една от концепциите на тази еизложба, е и сблъсъкът на едни оригинали и едни мултиплицирани изображеня. Отдавна исках да приложа такъв подобен подход-на дигитални технологии с класическа изобразителна техника, мисля, че Лика Янко е много подходяща и  че самата тя би се радвала на подобна изложба.

Коментари

comments