АЛА И ЗАГАДКАТА – 70 ЧЕРВЕНИ РОЗИ

0
391

Ала Пугачова навърши 70 години. В Русия я честваха като императрица. В навечерието на годишнината й, на 15 април 2019 г., първи руски канал – ОРТ, почти целия ден посвети програмата си на песните и явлението Ала. Президентът Владимир Путин я награди с „Орден за заслуги пред отечеството“. Всъщност голямата й награда е единодушното признание на публиката от цял свят.

Тя и днес е коронованата кралица на руската естрада. От онзи миг на „Златния Орфей“, когато изпя „Арлекино“ на Емил Димитров. И до днес.  Загадка е кой е човекът, който й е пъхнал под вратата тази песен.  Той никога не се появи, обяснява  Пугачова с носталгия. И тя би искала да знае кой е той.

Може и да изглежда нереално на фона на многобройните митове, но тя е един земен, домашен и …срамежлив човек. Да, така е. Така я помня и от срещата си през далечната 2000 година, когато като кореспондент  на Българската национална  телевизия в Москва ме помолиха да взема интервю от нея. Помолиха ме приятели – Грета Ганчева, първата съпруга на Емил Димитров, от името на режисьора Стилиян Иванов.

Да се уреди среща с такава звезда е колкото трудно, толкова и лесно. По това време тя беше в брак с Филип Киркоров, а с  баща му – Бедрос,  се познавахме добре и имахме общи приятели. Вече не си спомням детайлите, но имаше други проблеми. Беше лято и Ала живееше във вилата си в Подмосковието. Аз нямах постоянен оператор и трябваше бързо да наема оператор, камера. Беше и неделен ден, ако не се лъжа. По-големият проблем беше,  че бях със счупена ръка в лакътя и не можех да облека друга дреха, освен потник. А и да вземаш интервю със счупена ръка за телевизия не е най-желаната визия. Освен че ръката силн о ме болеше и пътят не беше от най-добрите, да се ориентирате в Русия, особено в Подмосковието, не винаги е най-приятната задача. Точното място на къщата на Ала Пугачова по разбираеми причини не се афишираше. Все пак нейните указания бяха достатъчно точни. Прие ни много любезно и естествено, което беше  почти шок за руския  оператор. Но Ала има един характерен предразполагаш маниер на контакт, който е много чужд на възприятието за нея като капризна звезда. Показа ни къщата вътре. Разглеждахме, опитвахме се да изберем подходящо място за снимките.

Решихме най-накрая снимките да станат на верандата и след като препоръча плодовете и бонбоните, Ала  влезе вътре да се приготвя. Пугачова е много взискателна към публичните си прояви. Близо час тя се приготвяше и се появи така естествено, както и изчезна преди това. Докато тя се приготвяше, ние с руския оператор се заехме със сложна задача – как да бъда сниман така, че да не се вижда гипсираната ми ръка. Избирахме ту един, ту друг ъгъл така че аз да съм с гипсираната ръка зад колона.

Ала се появи неочаквано и се зачуди на нашето суетене. „Валера, какво правите“. „Търсим подходящата греда, за да скрия ръката си“, обясних й аз. Тя се засмя заразително и започна да ме убеждава. „Кога друг път ще можеш да ме интервюираш със счупена ръка?“. Така започна разговорът  ни. Без напрежение. С редуване на лични и светски моменти.

В разказа виждаш един домашен човек, който не обича много  да пътува, но е обрекъл живота си на музиката, на светския шум, на славата. Всъщност усещаш, че славата вече не я вълнува. Даже нещо повече – тя се е превърнала в задължение. Не отказва срещите, публичните появи, защото така трябва, защото няма право да обиди другите звезди, публиката, очакванията. Но когато се допреш до музиката разбираш огромната сила на таланта, магията на музиката,, която превръща човека срещу теб в легенда.

Питам я дали обича да се гледа. Не, не, категорично отрича тя. За разлика от Филип, пояснява, който може да се гледа с часове. Разбираемо, Филип Киркоров също вече беше на върха, а шоу програмите му бяха хит. Интересът към звездната двойка по много причини бе неописуем.

Пугачова си спомняше си с топло чувство за България, за турнетата, за безкрайните шумни празници с Емил и българските приятели. Разбирам, че алкохолът, шумът, суетата, които съпровождат естрадния живот, не я вълнуват особено. В един момент тя се е отдалечила в своя ъгъл. Доколкото може да го направи звезда от такъв мащаб.

Продължихме разговора в градината. Ала с еднаква лекота говореше за домашните си грижи, за цветята, градината  и за голямата сцена. Интервюто с нея стана основа на първия филм, който тогава се появи за Емил Димитров. Сега, когато гледам откъсите от филма на Стилиян Иванов, откривам колко много неща са избягали от паметта ми. Тази история, както и много други,  някога бяха част от въртележката на ежедневието, от работата ми, в която се надбягвах с времето, разстоянията, амбициите. Сега това е наистина история…

Колкото до Емил Димитров. Най-точна е Богдана Карадочева – „друга естрадна звезда от такава величина България не е имала“. Благодарение на сина му – Емил Димитров – младши, Българскота национално радио издаде диск с песните на Емил Димитров – скромно признания към този неизмерим и незабравим талант.

Коментари

comments